Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) стана жертва на небивал гаф, какъвто не е имало в историята на най-масовата юридическа професия. В рамките на два поредни дни висшият орган на адвокатурата внесе в Конституционния съд в края на миналата седмица положително становище по делото за скандалната Истанбулска конвенция и после се отрече категорично от него. Светкавичната реакция беше оповестена от заместник-председателя на ВАдвС Людмил Рангелов, който беше категоричен, че позицията е прокарана зад гърба на повечето му членове.
Рангелов увери, че научил за станалото напълно случайно, тъй като становището не било съгласувано с членовете на съвета. Последвало обсъждане, след което е взето решение с огромно мнозинство подписаното от тях становището да бъде оттеглено. Опитът за подмяна на мнението на хиляди адвокати в страната ще бъде подложен на проверка, чиито резултати трябва да бъдат обявени в идните дни. Ще се изяснява кой е разпоредил и кой е качил становището на официалната интернет страница на ВАдвС, както и дали са представени документи с невярно съдържание.
В първия работен ден от тази седмица съветът излезе с прессъобщение, според което изготвеното становище "е изцяло съобразено с процедурата, уредена в Правилника за организацията и дейността на Комисията по правни въпроси към Висшия адвокатски съвет". Въпреки спазената процедура то провокирало "допълнителен интерес", поради което били обсъдени "новопостъпили мнения, различаващи се от него". И с оглед формиралото се преобладаващо мнение е взето решение депозираното в Конституционния съд становище да бъде оттеглено.
Провокацията е обаче толкова брутална и потресаваща с войнствения си джендърско-феминистки патос, че човек се чуди кой и на каква цена е дръзнал да извърши подобно безумие. Издържаният в истеричен стил и откровено налудничава риторика документ очевидно е резултат на свиреп натиск, оказван от задграничните и грантови лобита, под чиято диктовка е писан. Подобно безумие просто не може да бъде коментирано от нормален човек със здрави нерви, затова прпилагаме в оригинал представителна извадка от него.
ТПС
Зам4естник-пхредседателят та ВАдвС влезе в битката срещу третия пол.
Становище на Висшия адвокатски съвет по Конституционно дело № 3/2018 г.
Висшият адвокатски съвет, конституиран като заинтересована институция по к. д. № 3/2018 г. счита, че не съществуват конституционни пречки да бъде ратифицирана Конвенцията Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулска конвенция (ИК). Напротив основните принципи на Конституцията, включително конституционната гаранция за равенство и неотменимите конституционни права на личността предполагат ИК да бъде ратифицирана.
Дефиницията за "жена" е социален конструкт. Тя определя жените чрез селективно приписани качества и роли, които ги долупоставят спрямо "мъжа". Обществото има свое понятие и за "мъж", което също няма общо с естественото мъжко, с биологичния пол. И двете социално-полови определения, които обществото е наследило през патриархалната култура, са изкуствени и тенденциозни – те са създадени, а не са естествено явление, и то са създадени с цел, която е да държи жените в подчинение на мъжете съгласно традициите. Именно тези социални, изкуствени, идеологически по своята природа, обслужващи целите на неравенството дефиниции за "жените" и "мъжете" – какви са техните присъщи особености, какви те трябва и не трябва да бъдат, как трябва и не трябва да се държат, какво могат и не могат да правят, къде им е "мястото" и пр. – са познати като полови стереотипи, социален пол или gender ("джендър").
Да бъдеш "мъж" не е същото като да си мъж. В противен случай на мъжете не би се казвало: "Бъди мъж"! То би било безпредметно. Мъж е всеки със съответните естествени анатомични особености, а "мъж" е този, който отговаря на обществените очаквания за "мъж". Ядрото на обществените очаквания е той да се налага – на първо място, над "жената", защото "жената" е конструирана като неговия главен Друг, неговата антитеза и, следователно, изначално мястото й е под него, тъй като в примитивната парадигма на патриархалното мислене, ако той не е "отгоре", значи е унизен; няма друга възможност да не си унизен, освен да господстваш.
Поради тези очаквания, които произтичат от патриархалните социални определения за "мъж" и "жена", обществото борави вместо с хора, от мъжки или от женски биологичен пол, със стереотипи. Тези стереотипи са традиционно раздадени карти, съгласно които жените предопределено губят играта, като заплащат на победителите – "мъже", с живота или здравето и/ или (част от) потенциала си.
Половите стереотипи не са неутрални, те не ползват или ощетяват съразмерно и двата пола. Те преимуществено привилегироват мъжете и ограбват жените, защото са плод на сексизма – идеология, съгласно която жените са долустоящи и малоценни спрямо мъжете и служат, за да ги обслужват, особено като сексуални обекти на тяхно подчинение и същевременно себеотрицателни майчински фигури. Именно тези положения, видими за непредубеден, рационален човек, а за нас, останалите, повлияните от културата и традициите – установени от съвременните обществени науки, кодифицира ИК, като изисква държавите да поемат отговорност за тях и за императива да бъдат отменени.
Това насилие обаче не може да бъде предотвратявано, преследвано и наказвано, ако не се въздейства върху неговите корени. Неговите корени са в структурното неравенство на жените. На свой ред, корените на структурното неравенство на жените са в традиционните нагласи, съгласно които жените са, и трябва да бъдат, неравнопоставени спрямо мъжете. Именно тези традиционни патриархални представи трябва да се променят, за да се прекрати насилието срещу жените.
Традиционните представи за долупоставеността и малоценността на жените, наследени от поколения в семействата и в социалните институции и култура, не могат да се преструктурират, ако не се образоват децата и младежите за това, че хората имат равно достойнство и права, че жените нямат дефицити спрямо мъжете, че те са не обекти, а неприкосновени, отделни субекти, които единствено по своя воля определят поведението си и чийто потенциал и принос не отстъпва, а е равен. Ако момчетата и младежите не бъдат образовани за това, че да си "мъж" не означава да налагаш волята си над тази на жените, а означава да си субект на уважение и зачитане към всекиго на равна нога, те няма да спрат да се превръщат в насилници.
За да се разбере природата на преследването, основано на пола, съществено е да се определят и разграничат термините "социален пол" [gender] и "биологичен пол" [sex]. Социален пол отпраща към взаимоотнасянето между жените и мъжете, основано на социално или културно конструирани и дефинирани идентичности, статус, роли и отговорности, приписвани на единия или другия биологичен пол, докато (биологичният) пол е биологична преценка. Социалният пол не е статичен или вроден, а придобива социално и културно конструирано значение с времето.
Пряка е връзката между патриархалните модели и нагласи и неравенството на жените, и между неравенството на жените и насилието над тях. От това следва, че, за да бъде ограничено насилието, трябва да бъде поправено неравенството. За да бъде поправено неравенството, трябва да се променят стереотипните представи за жените и тяхното съотнасяне към мъжете.
Противно на внушенията на опонентите на Истанбулската конвенция, важната ценност на семейството, майчинството и децата е основание тя да бъде ратифицирана, а не обратното. Конвенцията е инструмент за защита на семейството, децата и връзките им с майката от домашното насилие, което ги разрушава. Не се нуждае от обосновка защо насилието върху жената-майка от семейния й партньор е разрушително за семейството и нейното майчинско битие. Домашното насилие над жените, а не правата на жените, разрушава семействата.
Държавата дължи закрила на майките от домашното насилие, което ги руши в качеството им на родителки не само на невръстни деца, а през целия дългогодишен период, в който децата им живеят заедно с родителите си. Истанбулската конвенция е способ да бъде ефективно реализирана такава закрила на практика и в този смисъл ратификацията й се дължи на майките, жертви на полово базирано насилие, както и на всяка друга майка, защото по дефиниция всяка жена, което значи всяка майка, е потенциална, ако не реална, жертва на насилие, основано на пола.
Конституционните права на жените са неотменими и България като правова държава се управлява от тях като интегрална част от Конституцията, а не от "традиции" и "ценности", които омаловажават, отричат или оправдават насилието върху жените, основано на пола. Никакви убеждения в стойността на традиции и културни или религиозни обичаи не могат да послужат за основание за неспазване на Конституцията и законите под формата на упражняване на насилие над жените, основано на пола.
За да се гарантира това, следва да се ратифицира Истанбулската конвенция. Досега то не е било гарантирано и понастоящем не е гарантирано, което означава, че действащите норми не са достатъчни. Ето защо, е необходима ратификация на конвенцията, по силата на която да се приложи предвиденият от нея комплексен, обхватен подход към насилието, основано на пола, и да се задействат създадените от нея гаранционни механизми за ефективност на правата на жените на свобода от такова насилие.
Както се вижда от направения анализ, Истанбулската конвенция не само не противоречи на Конституцията, но редица нейни текстове създават необходимия благоприятен фон и са една естествена предпоставка за нейното ратифициране.
