В лявото пространство настъпи раздвижване, след като в дясно ДСБ и "Да България" създадоха ново обединение "Демократична България". Формацията на експрезидента Георги Първанов АБВ през миналия уикенд проведе третия си конгрес, на който беше сменен лидерът. Младият кротък финансов експерт Константин Проданов се оттегли от председателския пост, на който изкара малко повече от година. За голяма изненада на обществото и всички политически наблюдатели негов наследник стана "старата муцуна" Румен Петков, досегашен заместник на Проданов.
И Проданов, и Първанов обясниха необходимостта от тази смяна с променената ситуация на българската политическа сцена, както и на начина, по който се прави политика. Според досегашния лидер политиката се е превърнала в бойно поле, което налага смяна на тактиката. "Ние сме в радикално нова ситуация, която налага политиците експерти, политиците дипломати да минат в ариергард и в острието на атаката да застанат калените в битката", аргументира той оттеглянето си. Това пък предполагало много по-различен стил на поведение – "много по-радикално, по-настъпателно – с акцент върху политическото говорене, по-достъпно за широките маси, не толкова експертно, не толкова тясно идеологическо. Най-вече поведение, което е способно да отбива ударите под кръста", описа Проданов характеристиките на личността, която трябва да го наследи на лидерското място, и де факто посочи Румен Петков.
От думите на експрезидента Първанов пък се разбра, че е време за битка и такава ще се води, от една страна. А от друга, е призивът му за коалиция със сродни политически сили от лявоцентристкия спектър.
И именно затова начело на АБВ застава биткаджията Петков, бивш вътрешен министър, който е достатъчно агресивен и безскрупулен. Той обаче е доказал и че умее да "съшива" леви коалиции. Въпросът е с кого ще води битка партията на Първанов и с кого ще прави съюз.
Очевидно битката няма да е с ГЕРБ или поне не само. По-голяма енергия и упоритост хората на Георги Първанов смятат да хвърлят срещу БСП и Корнелия Нинова. Те още не могат да й простят, че безцеремонно ги изхвърли от играта около издигането на президентската кандидатура на Румен Радев преди две години, а след това буквално отнесе и АБВ, и "Движение 21" на Татяна Дончева на предсрочните парламентарни избори през 2017-а. Формацията на бившия президент има и нова мотивация да е нахъсана срещу лидерката на БСП. В средата на април Нинова обяви, че структури на АБВ се завръщали в лоното на партията майка. И даде за пример благоевградски симпатизанти на експрезидента Първанов. От партията му бурно отрекоха това.
Всъщност още преди няколко месеца с решение на Националния съвет на БСП, потвърдено от заседание на конгреса, всички напуснали Столетницата по различни причини или подведени да го направят, бяха призовани да се завърнат в редиците й. Това очевидно се възприема като "удар под кръста" от по-малките леви формации, особено от тези, които произхождат от БСП.
И отговорът на АБВ не закъсня. Оттам ядосано отвърнаха, че "БСП прави своя първостепенна задача издирването на официално отстранени от АБВ поради незадоволителна работа личности и шумно ги присъединява към редиците си". Хората на Първанов обвиниха Нинова, че превръща лявото единство в "мишкуване и бракониерство на мъртъв дивеч".
Очевидно АБВ се готви да води война с "Позитано" 20, за да отвоюва част от лявото пространство, в което БСП се е разположила, както се казва, "като пет пари в кесия", особено след последните парламентарни избори. До този извод е стигнал и Първанов, който каза пред делегатите на форума на АБВ, че хората на Нинова се опитват "да сведат ролята на другите леви формации до незначителни сателити". Той не скри омразата и злъчта, които изпитва към бившата си партия. "Може би съзнават, че няма да се преборят с големия си опонент, а голямата им победа ще бъде да откраднат някой и друг отстранен от нас по различни причини партиен член или симпатизант. Това е, меко казано, сектантство. Това е неразбиране, недалновидност, което няма бъдеще в българската политика", коментира Първанов.
Но за да водиш война с по-голям и по-силен от теб противник, трябва да си намериш съюзници. Очевидно АБВ ги вижда в останалите маргинализирани леви формации, които самостоятелно печелят незначителни проценти на избори. Това са движението на Татяна Дончева, една-две съществуващи почти в нелегалност комунистически партии и още два-три файтона, записали в названията си социалдемократически или социалдемократи.
Дали Румен Петков ще успее от този материал да създаде – макар и малък, но жизненоспособен ляв съюз, който да може да обърка сметките на БСП? След пагубната Виденова зима през 1996-1997 г. социалистическата партия напусна властта в пълен разгром и разпад. Тогавашният нов млад лидер, който я пое в това разнебитено състояние, Георги Първанов специално привика от Плевен бившия кмет на града Румен Петков, за да му помага в усилията да изправи БСП на крака. Именно той стана архитект на широката лява коалиция, чрез която голямата БСП се огради с множество малки партийки от целия ляв спектър – комунисти, леви земеделци, социалдемократи, крайнолеви, граничещи с анархизма образувания. Така изключително омразната в този период социалистическа партия, която беше довела държавата до катастрофа, потъна в един ляв микс и успя да събере в едно гласовете на всички леви привърженици. Именно тази тактика вкара БСП и голямата й коалиция от дребосъци в следващия парламент. Друг въпрос е, че само трима-четирима от лидерите на безбройните определящи се като леви партийки се добраха до депутатски места. Останалите останаха в миманса. Но то и замисълът беше такъв. Важното беше да се спаси БСП и да не изпадне в пропастта на историята.
Тогава т. нар. плевенска коалиционна политика, както шеговито я наричаха журналистите по онова време, успя. Въпросът е дали Румен Петков ще може да повтори този "подвиг" и за АБВ. Нека не забравяме, че вече не сме в 90-те години на ХХ век, а сме 2018-а. Поколенията се смениха. И дори да се съберат на едно място всички леви джуджета, изобщо не е сигурно, че ще успеят да прескочат четирипроцентовата бариера.
Всъщност АБВ в някакъв смисъл тръгва по пътя на ДСБ. Първо, с избора на стар, компрометиран кадър за нов лидер – като Атанас Атанасов и Румен Петков. Очевидно политиците ни "родени", оформили се и развили се като такива през 90-те години на миналия век, не могат да излязат от своето време, а се опитват да го пренесат в новия век. Те вече са изхабени и омръзнали на избирателите, дори на тези, които им симпатизират. Но вместо да слязат от политическата сцена и да потърсят някой харизматичен Алексис Ципрас, Еманюел Макрон или Себастиан Курц, който да ги замести, упорстват и продължават да копаят към дъното на формациите, които оглавяват.
Второ, ДСБ беше инициатор и деен участник в учредяването на Реформаторския блок, който от началото поведе война с ГЕРБ, а после за малко дори дели властта с Бойко Борисов и партията му, но не спечели от това. Сега се прави втори опит за такова обединение – "Демократична България", с по-правилните партии, но повечето от наблюдателите са скептични, че ще се получи нещо качествено ново и модерно.
Дали АБВ ще се опита да направи един ляв "Реформаторски блок", който да мери мегдан с БСП? Ще видим.
