Европейският регламент за защита на личните данни – GDPR, който влезе в сила на 25 май, изисква само фирми с над 250 души персонал назначават човек, който да отговаря за защитата на личните данни, обработвани от съответната компания. Страната ни обаче е изпуснала срока за актуализирането на родното законодателство спрямо новите разпоредби. Затова евродепутатът от ЕНП Емил Радев уточни, че към момента българските закони противоречат на регламента, който трябва да се прилага от абсолютно всички държави членки на ЕС, както и от всички компании, които оперират на европейския цифров пазар.
Понастоящем българският законопроект за личните данни е в процес на обществено обсъждане. И именно изискването за назначаване на специален администратор е един от противоречивите текстове.
"Там има един праг от 10 хиляди лица, чиито данни се обработват. Но не е казано в какъв период се обработват. Всъщност всяко по-старо средно предприятие и даже някои малки имат това число. Като се вземе предвид, че 50 години трябва да пазят ведомостите за изплащане на заплати. Този праг е необходимо значително да се увеличи според нас. И да се ограничи във времето. За нас е неразумно едно предприятие с 20-30 души персонал да наема лице, което да се занимава с тези административни дейности, каквито са изискванията, ако четем закона буквално. Даже и микрофирми попадат в този праг. Например корабните брокери и агенти, които обработват такова количество данни на пътници за нуждите на граничните власти. Там персоналът е от двама-трима души. Тези изисквания трябва да бъдат преразгледани", обясни в интервю за в. "БАНКЕРЪ" председателят на АИКБ Васил Велев.
Той изказа очакванията си тези и другите спорни моменти в българския проектонорматив да бъдат коригирани преди текстовете да бъдат внесени за гласуване в Народното събрание. "Има много неясноти, които създават предпоставки за административен тормоз над компаниите. При всички случаи този регламент е една прекомерна административна намеса. Особено за малкия и средния бизнес", подчерта Васил Велев.
