Конституционният съд в заседание на 29 май 2018 г. реши конституционно дело № 4 от 2017 г., образувано по искане на тричленен състав на Върховния административен съд.
С Решение № 10 по к.д. № 4/2017 г. Конституционният съд установи противоконституционост на разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 53 от 27. 06. 2014 г., посл. изм. ДВ, бр. 10 от 30.01.2018 г.).
Решението е прието единодушно с 12 гласа.
Задължителното отстраняване от длъжност на полицаите при обвинение и дисциплинарно производство, противоречи на Конституцията. Това реши единодушно Конституционният съд (КС) и отмени чл. 214, ал. 2 от Закона за МВР, анализира Lex.bg. Разпоредбата, която днес беше обявена за противоконституционна, гласи: „При привличане на държавен служител като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „а“ от Наказателния кодекс и е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, съответният орган по чл. 158 и 159 го отстранява временно от длъжност“. Т.е. тя предвижда задължително отстраняване от длъжност, при което нито министърът на вътрешните работи, нито шефовете на дирекции в МВР имат право на преценка. Условието е полицаят да е привлечен като обвиняем за престъпление, извършено от него в длъжностно качество и да е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, за което може да бъде наказан с уволнение и за него е образувано дисциплинарно производство.
Какви са мотивите на КС да обяви за противоконституционен чл. 214, ал. 2 от ЗМВР ще стане ясно при публикуването на решението. По неофициална информация конституционните съдии са установили противоречие с няколко разпоредби на основния закон – чл. 16, който гарантира правото на труд, чл. 31, ал. 4, който не допуска ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието и с чл. 32, ал. 1, който гарантира право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния живот и срещу посегателства върху честта, достойнството и доброто име.
КС беше сезиран преди година от тричленен състав на Върховния административен съд – Йовка Дражева, Диана Добрева и Емануил Митев. Повод те да се обърнат към Конституционния съд е жалба на полицай от Пещера. Той е отстранен от длъжност през 2016 г. Тогава е обвинен за измама на трима граждани и две фирми, защото им искал пари, като казвал, че са за ремонт на служебните коли на МВР. Измъкнал общо 3750 лв.
В искането си до КС върховните съдии изтъкнаха, че предишните Закони за МВР са предвиждали възможност за отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. То е било задължително, само когато служителят е задържан под стража или е под домашен арест, а при по-лека мярка за неотклонение е било по преценка на съда.
Тезата на състава на ВАС е, че чл. 214, ал. 2 от ЗМВР погазва гарантираното от Конституцията право на труд. В искането си върховните съдии излагат серия от аргументи за това – отстраняването от длъжност не е ограничено във времето и зависи от продължителността и изхода на наказателното или дисциплинарното производство. Освен това през това време служебното правоотношение на полицая е висящо и той не може да работи друго. Законът не е предвидил периодичен контрол на тази принудителна административна мярка и възможност за преразглеждането ѝ.
В искането им до КС се изтъква, че временното отстраняване от длъжност накърнява и осигурителните права. Докато то продължава, полицаят не работи и съответно не му се внасят осигуровки. Освен това според състава на ВАС разпоредбата на чл. 214, ал. 2 ЗМВР не съответства и на принципите на пропорционалност и правна сигурност. Върховните съдии посочват, че липсва законова възможност вътрешният министър и шефовете на дирекции в МВР да преценяват дали в конкретния случай временното отстраняване от длъжност съответства на целта на закона за всестранно, пълно и обективно разследване. В тази връзка се позовават и на актове на Европейския съд по правата на човека.
Решението на КС следва предишната му практика. Преди две години за противоконституционна беше обявена втората алинея на чл. 100 от Закона за държавния служител. Тя предвиждаше, че във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „а“ от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа.
Тогава КС заяви в решението си: „…отстраняване от длъжност без индивидуална и диференцирана преценка създава възможност правото на труд на държавните служители да бъде ограничено без да е достигната границата, след която защитата му би трябвало да отстъпи пред защитата на „волята и интересите на нацията“, чийто изпълнител се явява държавният служител. Фактът, че отстраняването не подлежи на съдържателен съдебен контрол прави невъзможно да се реализира правото на защита на държавния служител“.
Решението на КС за временното отстраняване от длъжност на полицаите може да се приеме за показателно и за предстоящото му произнасяне за разпоредбата, която определя реда за съдиите, прокурорите и следователите – чл. 230 от Закона за съдебната власт. Тя беше атакувана от Върховния касационен съд. Редът за временното отстраняване от длъжност на магистратите не е еднакъв с този на полицаите, но в основата си аргументите, които върховните съдии изтъкват за отмяната ѝ, са същите, с които ВАС сезира КС за Закона за МВР. Сред тях са: несъразмерно накърняване на трудовите права на временно отстранения от длъжност съдия, прокурор или следовател; липса на самостоятелна преценка на основателността на искането за отстраняване от страна на съответната колегия на ВСС и на съда при обжалване на решението за отстраняване с оглед на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу привлечения като обвиняем съдия, прокурор или следовател; отсъствие на процесуален механизъм за ефективен периодичен съдебен контрол и т. н.
