Държавата започна да работи по двата мегапроекта за модернизация на армията – купуване на изтребители и бронирани машини. Правителството вече внесе проектите за инвестиционен разход за гласуване в Народното събрание. Но преди да бъдат одобрени в пленарна зала, те ще бъдат прегледани от парламентарната комисия по отбрана. Това ще се случи на 5 юни (вторник). Ранното заседание на комисията предполага, че мегапроектите следва да бъдат гласувани още в рамките на пленарната сесия през следващата седмица.
Засега превъоръжаването на армията ще струва на данъкоплатеца 3.2 млрд. лева. Сумата нарасна доста, след като още през 2016-а парламентът обложи с ДДС всички военни поръчки. Говореше се за отмяна на тези разпоредби, но очевидно работата се е разсъхнала и правителството просто е решило да отпусне повече пари за военна техника. Не за изпускане и информацията от последните дни, че до 2-3 седмици военното ведомство ще е готово и с проекта за нови военни кораби, така че общата стойност на проектите може да стъпи на около 4 млрд. лева.
Първият проект за сухопътните войски – за 150 броя бронирана бойна и специална техника, е оценен 1.464 млрд. лева с ДДС. Изплащането на тези пари към бъдещата фирма-изпълнител на поръчката ще бъдат разсрочени във времето. Първите девет години държавата ще плаща по 100 млн. лева годишно, а през последните три от 150 до 180 млн. лева. Правителството поставя условието в производството на бронираните машини да бъде включен и българският военнопромишлен комплекс, а поддръжката и по-нататъшната модернизация да се извършват у нас.
Колкото до бойните изтребители – управниците планират да купят 16 самолета за 1.8 млрд. лева (отново с ДДС). Това ще се случи на два етапа, като в тях ще бъдат взети по осем. В рамките на този проект правителството е пресметнало и придобиването на летателни апарати, средствата за наземно обслужване, за обучение на летците и първоначалната интегрирана логистична поддръжка. Планира се плащанията да се разсрочат в девет годишен период. Според примерната схема първите три години ще се плаща по 100 млн. лева, а след това вноските постепенно вноските ще се увеличават.
Шест държави са заявили желание да участват в този търг. Те ще могат да предложат както чисто нови самолети, така и такива "втора ръка". Засега се знае, че писма са изпратени до САЩ, Португалия, Италия и Швеция, които стигнаха по последния етап на предишната провалена процедура. Тогава САЩ и Португалия участваха с изтребители F-16 "втора ръка", Италия предлагаше употребяван модел "Юрофайтър", а Швеция – чисто нови самолети "Грипен".
Проектът за закупуване на нови изтребители беше едно от полетата за политически престрелки между управляващи и опозиция. В крайна сметка се стигна до сформирането на анкетна комисия в парламента, която препоръча цялата процедура, да бъде рестартирана. И да се даде шанс на максимално много участници да се включат в търга. По-конкретно, анкетната комисия откри нередности, довели до декласирането на офертата за американските изтребители F-16.
Освен предишните участници, в новия търг ще се включат Израел и Франция, която предлага модела "Рафал". Този изтребител попадна в полезрението на Министерството на отбраната, след като президентът Румен Радев пилотира този модел при посещението си във Франция.
Със сигурност е ясно, че новите самолети за Военновъздушните сили няма да бъдат руски МиГ-ове. Това стана ясно от изказване на държавния глава при посещението му в Русия. Радев отбеляза, че такава покупка е невъзможна, най-малкото заради утвърденото от правителството изискване изтребителите да са произведени и да са на въоръжение в поне една държава от НАТО.
Както вече стана дума, в най-скоро време правителството ще одобри и проекта за нови военни кораби. При предишния опит да бъдат купени плавателни съдове поръчката бе на стойност 820 млн. лева. През декември 2017-а обаче фирмата МТГ "Делфин" се отказа от спечеления търг в последния момент. Интерес към този проект нямаше и "Делфин" бе единственият кандидат. Още тогава от министерството посочиха, че компанията се отказала заради начисленото ДДС върху военните поръчки. Очакванията към новия проект са Военноморските сили да намалят изискванията си към плавателните съдове, за да се привлече интерес както от България, така и от чужбина.
На свой ред вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачано обяви, че договорите с избраните кандидати по трите проекта може да бъдат сключени още в края на тази година или началото на следващата.
