Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Разгорещените търговски спорове между САЩ и Китай продължават да стряскат пазарите. Администрацията на Белия дом напредва с решението за налагане на търговски мита на високотехнологичните вносни стоки от Китай. Това се случва веднага след като и двете страни в спора обявиха, че е намерено взаимно приемливо решение. Поднебесната империя е учудена от това, че е даден ход на процедурата за облагане с 25% мито на китайските стоки. Явно са имали друга уговорка с Тръмп, но пък и вече става кристално ясно, че не би трябвало да му се вярва. Инвеститорите не обичат нестабилна политическа среда, породена най-вече от разминаване между думи и дела. В добавка еврото поевтиня спрямо долара до равнищата отпреди година.
Европа си остава разединена – както между изток и запад, така и между север и юг. Силно разединение кипи и в отделни държави. Европа има крещяща нужда от реформиране, а неясните й взаимоотношения с Англия по повод на BREXIT дават допълнителен стимул на инвеститорите да изберат сигурните държавни облигационни емисии пред корпоративните книжа. Германската икономика и инфлация се развиват блестящо и малко над очакванията, но ситуацията в еврозоната никак не е розова. Вече се появиха коментари, че ЕЦБ може и да удължи срока на количествените си облекчения за финансовата система и през есента на фона на очертаващото се горещо лято.
В условия на несигурност цените на златото и на държавните ценни книжа се увеличават. Това се случи и през изтеклата седмица, като цените на немските и щатските 10-годишни облигации поскъпнаха съответно с 2 евро и с 1.5 долара. Еврото продължи да губи позиции спрямо долара и японската йена, че даже и спрямо китайския юан. Инвеститорските страсти за по-доходни и съответно по-рискови вложения, каквито са корпоративните книжа, се охладиха още повече. Ето защо немският борсов индекс DAX се понижи с 200 пункта – до 12 750 пункта, което е отстъпление с 1.5% в рамките на последната една седмица, а щатският Down Jones Industrial Average потъна с близо 500 пункта до равнището от 24 360 пункта, или с цели 2 на сто.
Цените на чешките и руските книжа също продължиха да се повишават, а тези на Полша и особено тези на Унгария и Румъния усилиха свободното си падане – в пълен противовес със световните тенденции.
Цените на българските еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, пък запазиха пълно спокойствие и цените им останаха непокътнати и плуват в спокойни води на нивата им отпреди седмица. В същото време доходността на немските книжа падаше надолу, увеличавайки разликата в доходността им спрямо българските. При 10-годишните тя достигна 1.3%, на каквато разлика станахме свидетели през септември 2017-а. Доходността на най-дългосрочната ни емисия с падеж 2035 г. и през тази седмица продължи да е 2.55% на годишна база, а на по-краткосрочните 2028 и 2027 г. е съответно 1.62 и 1.39% на годишна база. Котировките на по-краткосрочните ни книжа също се задържаха на нивата отпреди седмица. Възвръщаемостта от инвестициите в книжата ни с падежи 2024-а, 2023-а и 2022 г. все още е 0.71, 0.31 и 0.10% годишно.
Пълно затишие цареше на вътрешния вторичен пазар на държавни ценни книжа, където не бе отбелязана нито една реална сделка за покупко-продажба на държавни ценни книжа. Котировките на 9-годишната ни емисия продължават да гравитират около 1.05% годишна доходност, а на 7-годишната – около 0.6% годишна доходност. Министерството на финансите все още не е обявило емисионните си намерения за предстоящия месец и най-вероятно ще станем свидетели на нулево емитиране на нов държавен дълг на първичен пазар през първото полугодие на настоящата година, което не се е случвало никога досега.
