Както и в сегашните възприети модели – посочва се или съдържанието за определен грамаж за тези хранителни продукти, или спрямо това, което може да се квалифицира като нормален дневен прием. Оттам се прави това оцветяване. Целта е да се покаже на хората по-нагледно и лесно за възприятие в дадения продукт какво е съотношението на съставки като сол, захар, мазнини. Така председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов обясни в сутрешния блок „Добро утро, България” на радио „Фокус” механизма на работа на „светофарните етикети” върху хранителните продукти, който бе предложен от мултинационални компании като препоръчителен стил за обозначаване в помощ на потребителите при ориентирането им за състава продуктите.
„Това е иновативен модел за оценка на хранителните качества на определени продукти, които големи компании смятат да брандират с трите цвята на светофара – зелено, жълто и червено и затова е сравнението с него”, обясни Маргаритов. „Когато получим „зелена светлина”, ще можем да не се притесняваме да консумираме от тези продукти. За другите два цвята – ще зависи от преценката на всеки един от нас”, добави той.
Председателят на КЗП припомни, че когато е поставена преди години на обсъждане, тази идея не се срещнала подкрепа от страна на европейските институции. Но по думите му с течение на времето е узряла в съзнанието преди всичко на търговците в желанието им да бъдат въведени добри практики, които да ориентират потребителите в това кои стоки са с по-занижено и кои с по-завишено съдържание на онова, което най-често се коментира от диетолози и нутриционисти относно това доколко дадени съставки и определени количество от тях са полезни или вредни за потребителите.
„Знаете, че в днешно време е ясно за човешкия организъм кои са оптималните количества от тези вещества като сол, захар, мазнини, които в прекомерна доза могат да бъдат вредни”, каза още Маргаритов. Той изрази мнение, че въвеждането на „светофарната система” е добре за младите хора и децата, защото така по-лесно ще могат да свикнат да се ориентират. „В момента по-малко обръщаме внимание на съдържанието на хранителните продукти, а с новото брандиране се очаква да се замислим повече за избора, който правим”, допълни той.
