Избягалите затворници Владимир Пелов и Радослав Колев си остават кошмарът на кротката правосъдна шефка Цецка Цачева и на последователя на барон Мюнхаузен във вътрешното министерство – Валентин Радев. В края на миналия уикенд МВР даде знак, че не е забравило бегълците и спретна зрелищна акция в болницата в Ботевград, привлечени от сигнал, че Пелов и колегата му се крият в изоставено крило в заведението. От сигнала, разбира се, нищо не излезе, но от време на време МВР трябва да прави нещо по въпроса, за да не излезе, че смята издирването за безнадеждно.
Оптимизъм струи и от правосъдното министерство, въпреки че от двамата бегълци няма и следа. Впечатляващото им измъкване от Софийския централен затвор в началото на април даде основание ръководството на министерството да изтупа от прахта старите идеи за нови зандани с по-ефективни условия за охрана и битуване на самите затворници. След зрелищната акция в Ботевград темата за нов зандан повдигна заместник-министърът на правосъдието Николай Проданов, който междувременно изрази надежда, че ако двамата бегълци са още в България, той силно се надявал те да бъдат заловени. В безсилието си той изказа абсурдната мисъл, че пикът на кризата бил минал и това давало възможност в "една сравнително спокойна обстановка да се извършат належащите дейности след бягството".
Не ще и дума, че обстановката е сравнително спокойна и на дневен ред идат належащите действия след бягството. Това обаче се отнася не толкова за издирващите, колкото за самите Пелов и Колев, които имат възможност да планират следващите си стъпки за измъкване от България, ако вече не са го направили.
Заместникът на Цачева съобщи, че част от предприетите мерки след бягството са наказанията на голям брой служители на затвора. Проданов разкри, че спрямо един от бившите заместници на шефа на затвора – Анатолий Борисов, са излезли други данни, заради които е образувана още една дисциплинарна проверка. Очакванията са тя да приключи до края на тази седмица и най-вероятно Борисов ще бъде дисциплинарно уволнен от работа, разкри Проданов. Втората дисциплинарна процедура е по други нарушения на служебната дисциплина, а 14-те наказани служители ще останат на работа, каза Проданов. А след кадровите промени, направени след бягството на Пелов и Колев, има надежда, че новите ръководители ще променят ситуацията в затвора.
"Мнението, около което вече има някакъв консенсус, е, че вероятно пилотният затвор, който ще се строи край София, ще се опитаме да го направим с едни нормални мерки за сигурност, които да не дават възможност за прекомерна субективна преценка на обстоятелствата и оттам до грешки.Този обект, който ще се строи в Кремиковци, ще представлява на първо място обучителен център с пилотен затвор. Нашите норвежки колеги изключително много държат на този обучителен център", заяви заместник-министърът.
Както е известно, новият затвор ще се изгражда основно с пари от Норвежкия финансов механизъм. В края на май министерствата на правосъдието, вътрешните работи, образованието и културата подписаха споразумения за програмите от новия период за подкрепа чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 година. Програмите са с общ бюджет над 113.5 млн. евро и ще финансират дейности и проекти в приоритетните сектори – правосъдие, вътрешни работи, култура и местно развитие, намаляване на бедността. По време на подписването на тези документи, на което присъстваха заместник министър-председателят Томислав Дончев и държавният секретар на Кралство Норвегия Ингвилд Стуб, стана ясно, че двата финансови инструмента досега са направили възможни почти 1000 проекта в области от ключово значение за цялото общество. "Успяхме да фокусираме средствата във важни инициативи, където има недостатъчно финансиране от кохезионната политика. Имаме възможност да използваме опита и иновативните решения на страните донори. Двеста и трийсет от реализираните проекти са резултат от съвместна работа и съм уверен, че има още какво да учим", акцентира в приветствието си вицепремиерът Дончев.
"България е първата от 15-те държави бенефициенти, която ще подпише всичките си програми", заяви държавният секретар на Норвегия Ингвилд Стуб и отбеляза, че "Финансовите механизми на Европейското икономическо пространство и Норвегия са важен и видим инструмент за намаляване на икономическите и социалните различия. Те са и огромен успех, тъй като създават работни места, помагат за социалното включване и укрепване на партньорството между държавите."
Новият затвор край Кремиковци е част от проектите по споразумението. Неотдавна заместник-министърът на правосъдието Проданов съобщи, че за него са предвидени 35 млн. лева. Заведението ще представлява затвор, но и център за обучение на персонала на територията му. Той ще има 200 килии за 400 затворници. Затворът ще има разгърната площ от 7500 кв. м, а в учебния център към него ще бъде с капацитет от 100 обучаеми.
В последните три години са ремонтирани и реновирани множество затворнически общежития и затвори – в Бургас, Варна, Ловеч, Стара Загора и други. Средствата за това също са по Норвежкия финансов механизъм. Общата финансова помощ е малко над 25 млн. евро, или е почти двойно завишена спрямо предишния период. Според заместник-министър Проданов периодът на сътрудничество включва три основни проекта. Това са изграждането на нов затвор, още ремонти на арести, затвори и затворнически общежития, както и редица обучения за повишаване капацитета на служителите в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Първият проект бе свързан отново с ремонти и модернизация на съществуващи затвори и затворнически общежития на стойност от 6.5 млн. евро и се реализира в продължение на 48 месеца. С пари от програмата се реновира корпусът на затвора в Пловдив, както и общежитието от открит тип "Хеброс", което ще бъде обособено в преходно отделение. Затворът в Бобов дол и общежитието към него също са реновирани, преустроена и ремонтирана сградата към затвора във Враца, както и ще се реконструира сградата на ареста в Петрич и пробационната служба към него. Парите от механизма бяха насочени и към Бургас за ремонт на общежитието към затвора, а в Пазарджик производственият цех към затвора се преустрои в обучителен център за лишените от свобода.
Вторият проект е изграждането и на новия затвор с капацитет от около 450 души на територията на затворническото общежитие в Кремиковци. Третият проект, който очаква финансиране по Норвежкия механизъм, е насочен към обучения за служителите от дирекцията, пробацията и засилването прилагането на алтернативни мерки за контрол на лишените от свобода. Той ще бъде на стойност от 1.1 млн. евро и срок за изпълнение от две години.
