Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Вълна от позитивни сигнали заля пазарите през изтеклата седмица и потвърди устойчивостта на проявилата се още в края на март възходяща тенденция. Тръмп отново леко смекчи тона спрямо севернокорейския лидер, с което пак даде знак, че процесът към разведряване в Далечния изток съвсем не е приключил, а напротив – продължава в правилната посока, но с типичните за голямата дипломация малки стъпки.
Търговското напрежение между САЩ и останалия свят вече не е толкова обезпокоително, както ни се виждаше в началото. Вече прозвучаха оптимистични гласове от Китай за готовност за отмяна на допълнително обременяващите мита, които ще натоварят най-вече бизнеса и особено много крайния потребител.
Надвисналите над Европа черни политически облаци започват да изсветляват и да допринасят за усилване на оптимистичната пазарна вълна. Преговорите около BREXIT са в застой, но не са застинали, а всякакви идеи за замразяване на преговорите категорично се отхвърлят и от двете страни. Путин заговори за вдигане на санкциите, при това го каза не откъде да е, а от Виена – сърцето на Европа.
Макроикономическите данни ясно сочат наличие на подем на производствените дейности и в Европа, и в САЩ. В същото това време се увеличава както броят на новонаетите работници, така и заплащането на труда. Това, естествено, води до ръст в продажбите на дребно, до покачване на цените на стоки и услуги за крайно потребление и ускоряване на инфлационните процеси. Вероятността Фед да вдигне основната лихва с нови 25 базисни точки на следващото заседание на управителния си съвет, насрочено за средата на следващата седмица, е на 100% сигурно. Европейската централна банка ще предприеме подобни стъпки, но, както обикновено, с известно забавяне от около половин година.
Инвеститорите отново се огледаха за възможности за увеличаване на доходите си и продадоха по-сигурните, но по-нискодоходни държавни ценни книжа и пренасочиха авоарите си към по-рисковите, но по-високодоходни корпоративни книжа. В резултат на засиления им интерес към корпоративните книжа щатският борсов индекс Down Jones Industrial Average отчете повишение от близо 400 пункта – до равнището от 24 800 пункта. Това е ръст от 1.6% в рамките на само една седмица. Немският фондов индекс DAX също отчете ръст, пък макар и по-скромен – от само 150 пункта до 12 850 пункта, което е увеличение с 1.2 на сто.
Щатските и немските десетгодишни облигации поевтиняха с по 1.5 долара/евро, а доходността им се повиши с 15 базисни точки до съответно 2.95 и 0.45% на годишна база. Със значително по-малката стъпка от 30 цента поевтиняха книжата на Чехия, Полша, Унгария и Русия.
Цените на българските еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, отново запазиха пълен неутралитет и се задържаха на позициите си отпреди седмица въпреки повишението на перспективата за кредитен рейтинг на страната ни от стабилна на положителна от международната рейтингова агенция Standard & Poor’s. Единствено цените на най-дългосрочната ни емисия с падеж 2035 г. поевтиняха с 0.9 евро, а доходността им се повиши със 7 базисни точки до 2.63% годишно. Емисиите ни с падежи през 2028-а и 2027 г. все още се търгуват при 1.6 и 1.4% на годишна база. По-краткосрочните ни книжа с остатъчен срок до падеж от шест, пет и четири години се котираха при 0.7, 0.3 и 0.1% годишно.
Известно движение се забеляза на вътрешен вторичен пазар на държавни ценни книжа, където доходността на деветгодишните ни облигации гравитираше около 1.03%, а на седемгодишните около 0.67 на сто. Котировките на пет- и тригодишните клоняха към 0.17% и минус 0.04% годишно.
