Стандарт 14.6.2018
Газовата връзка със сърбия готова до 2022 г.
Теменужка отчете в Белград работата по газовата връзка със Сърбия. Реализацията на проекта за изграждане на междусистемната газова връзка България – Сърбия обсъдиха в Белград българският енергиен министър Теменужка Петкова, сръбският министър на енергетиката Александър Антич и министърът на външните работи и търговията на Унгария Петер Сиярто, съобщи българското енергийно министерство. България, Сърбия и Унгария ще работят за гарантиране на енергийната сигурност в региона, като развият сътрудничеството си в областта на природения газ, са заявили тримата министри.
В съобщението се припомня, че на 17 май в рамките на срещата на върха ЕС – Западни Балкани бе подписана съвместна декларация за ускоряване на изграждането на междусистемна газова връзка България-Сърбия. С цел интегриране на проекта в съществуващата газопреносна мрежа на България българската страна декларира намерението си да определи със съгласието на Еврокомисията „Булгартрансгаз" ЕАД за организатор на проекта и оператор на бъдещия газопровод на българска територия.
През май т. г. започна изпълнението на проекта „Техническа помощ за подготвителни дейности до началото на строителството на междусистемна газова връзка България-Сърбия" по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност". Крайният резултат от проекта ще бъде издаването на разрешително за строеж, като заложеният бюджет е 6 млн. евро. В тази връзка Министерството на енергетиката предлага „Булгартрансгаз" да бъде включен като бенефициент по програмата.
Министрите Петкова и Антич подчертаха, че ще бъдат предприети всички необдходими мерки, така че интерконекторът да се въведе в експлоатация до 2022 г.
…………..
Руски издания коментират възможното развитие на "Турски поток"
14.06.2018 08:18; 24 часа онлайн
Русия постави на Европа ултиматум във връзка с доставките на "синьо гориво", коментира онлайн изданието "Росийский диалог" изявления на външния министър на федерацията Сергей Лавров.
Москва е готова да доставя газ на територията на Европейския съюз по тръбопровода "Турски поток", но за това са необходими гаранции от европейските власти, по-специално от Европейската комисия, заяви вчера Лавров на обща пресконференция с гръцкия си колега Никос Кодзиас, предава БТА.
Първият дипломат на Русия подчерта, че Москва не се страхува от добросъвестна конкуренция от страна на други производители и износители, отбелязва "Комсомолская правда".
"Парламентская газета" цитира по-раншни изявления на руския президент Владимир Путин, според когото Москва и Анкара неведнъж са обсъждали възможността "Турски поток" да доставя гориво в Европа, включително през България. По думите му Русия е готова да сътрудничи със София по мащабни енергийни проекти, ако България предостави съответните гаранции, посочва вестникът.
Предвижда се газопроводът "Турски поток" да влезе в експлоатация в края на 2019 г. Тръбопроводът се прокарва вместо "Южен поток", от който Русия бе принудена да се откаже през 2014 г. във връзка с решението на България временно да спре строежа заради позицията на САЩ и ЕС, припомня "Парламентская газета".
Русия може да получи газови гаранции за "Турски поток" от България, Гърция и Италия, пише "Економика сегодня".
Поради геополитически причини Европейската комисия не подкрепя идеята за втора тръба от "Турски поток", но страните, през които може да мине тя, демонстрират интерес към руския газопровод, отбелязва аналитикът Алексей Белогориев.
Според него ЕК е против евентуален коридор за руския газ в този регион, защото се опасява от засилване на московското влияние върху балканските страни, претендиращи за членство в ЕС. "Присъствието на Русия, както впрочем и на Турция, е нежелателно тук от гледище на европейската политика", казва той пред електронния вестник.
Проектът обещава изгоди и на Гърция, допълва експертът Игор Юшков. Тази страна "не е пазар за пласмент", както и България, но е готова да бъде транзитьор и дори подкрепя инициативата в политически план. Тя обаче не смята да инвестира в "Турски поток" собствени пари. Въпросът опира до Италия, която ще е пазар за пласмент на горивото в случай на транзитни доставки през Гърция.
Все още е трудно да се каже как гледа на проекта новото правителство в Италия, но италианската петролногазова компания Ени и предишните кабинети не са проявявали интерес към темата. "Същевременно, ако проектът бъде осъществен, Италия няма да има нищо против, тъй като винаги е по-добре да имаш колкото може повече предложения за влизане в страната", добавя Алексей Белогориев.
…………..
Русия е готова да доставя газ за ЕС през "Турски поток", но са необходими стопроцентови гаранции, заяви Лавров след среща с Кодзиас
13 юни 2018 / 17:10 БТА
Русия е готова да доставя газ на територията на Европейския съюз чрез "Турски поток", но за това са необходими гаранции от европейските власти, в частност от Европейската комисия, заяви руският външен министър Сергей Лавров на съвместна пресконференция с гръцкия си колега Никос Кодзиас, предаде ТАСС.
"За Западните Балкани може да представлява интерес още един нов проект – "Турски поток". Ние сме готови да сътрудничим по този проект, нееднократно сме заявявали това. Ако страните от Европейския съюз биха искали газът по този тръбопровод да стигне до територията на ЕС, тогава са необходими стопроцентови гаранции от Европейската комисия и от целия ЕС", посочи той.
Министърът отбеляза, че руските планове в енергийната сфера на територията на Западните Балкани се определят от договореностите със страните в този регион. "Тези планове изцяло зависят от договореностите, които бъдат постигнати със съответните страни. Ако те имат интерес към по-нататъшно развитие на енергийното сътрудничество, то ние задължително ще отговорим с взаимност", отбеляза Лавров.
Той подчерта, че липсата на външна намеса е едно от основните условия за успеха на подобно сътрудничество. "Най-важното е само да няма изкуствено вмешателство в процеса на съгласуване на условията на един или друг проект, както стана с "Южен поток", посочи той.
"Ние винаги сме готови да се конкурираме с други производители, с други маршрути, които сега се обсъждат в рамките на т.нар. Южен газов коридор. Главното е конкуренцията да бъде добросъвестна, както е прието в страните, уважаващи основите на пазарната икономика", посочи в заключение Лавров.
……….
България, Сърбия и Унгария ще развият сътрудничеството си в областта на природния газ
13 юни 2018 / 17:02 БТА
България, Сърбия и Унгария ще работят за гарантиране на енергийната сигурност в региона, като развият сътрудничеството си в областта на природния газ. Това стана ясно по време на среща на българския енергиен министър Теменужка Петкова, сръбския министър на енергетиката и минното дело Александър Антич и министъра на външните работи и търговията на Унгария Петер Сиярто, съобщи пресцентърът на министерството на енергетиката.
Основна тема по време на разговорите бе реализацията на проекта за изграждане на междусистемната газова връзка България-Сърбия. На 17-ти май, в рамките на срещата на върха ЕС – Западни Балкани, бе подписана съвместна декларация за ускоряване на изграждането на междусистемна газова връзка България-Сърбия. С цел интегриране на проекта в съществуващата газопреносна мрежа на Република България българската страна декларира намерението си да определи, със съгласието на ЕК, оператора на преносна система "Булгартрансгаз" ЕАД за организатор на проекта и оператор на бъдещия газопровод на българска територия.
През месец май т.г. стартира изпълнението на проекта "Техническа помощ за подготвителни дейности до началото на строителството на междусистемна газова връзка България-Сърбия" по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". Крайният резултат от проекта ще бъде издаването на разрешително за строеж, като заложеният бюджет е в размер на 6 млн. евро. В тази връзка министерството на енергетиката предлага "Булгартрансгаз" да бъде включен като бенефициент по програмата.
Министрите Петкова и Антич подчертаха, че ще бъдат предприети всички необходими мерки, така че проектът да се финализира и интерконекторът да се въведе в експлоатация до 2022 г.
…………..
Министър Караниколов бе официален гост на откриването на Трансанадолския газопровод TANAP
13 юни 2018
Министърът на икономиката Емил Караниколов бе официален гост, като представител на българското правителство, на церемонията по влизане в експлоатация на Трансанадолския газопровод (TANAP), която се проведе в турския град Ескишехир. Газопроводът бе открит от президентите на Турция Реджеп Ердоган и на Азербайджан Илхам Алиев, а сред гостите бяха още и държавните глави на Украйна Петро Порошенко и на Сърбия Александър Вучич.
TANAP е важен проект от инфраструктурата на Южния газов коридор, осигуряващ доставките и транзита през територията на Турция към Югоизточна и Южна Европа на договорените обеми азербайджански природен газ.
Министър Караниколов потвърди подкрепата на българската страна за развитието на Южния газов коридор, чиято неразделна част е газопроводът TANAP, който укрепва енергийната сигурност на Европа и гарантира сигурността на газовите доставки чрез диверсификация на източниците и на маршрутите.
България е част от развитието на Южния газов коридор чрез проектите си за интерконектори Гърция – България (IGB) и Турция – България (ITB). Двата интерконектора чрез българската национална газопреносна система и интерконекторите с Румъния и Сърбия ще осигурят достъпа до Южния газов коридор и на другите страни от региона на Югоизточна и Централна Европа.
…………
Европа загуби Е 670 млрд. от липсата на единни пазари
11.6.2018 от редактор | агенция Стандарт Анализи
4. Завършване на енергийния съюз
Еволюцията към общ европейски енергиен пазар е бавна. ЕК среща значителна съпротива от старите държавни мастодонти в енергетиката и от няколко от големите страни членки. Въпреки това Комисията предприе важни стъпки. С приемането на третия енергиен пакет през 2009 г. и на енергийния съюз през 2015 г. ЕК настоява за отворени пазари с възможности за избор от страна на потребителите и за отворени преносни мрежи. За целта е необходима адекватна инфраструктура, която да позволи пренос на енергия във всяка посока според пазарните нужди. Предизвикателството пред ЕС е да покаже, че разполага с достатъчно сила, за да го постигне. Европа е твърде толерантна към държавните енергийни мастодонти. Те може да бъдат приватизирани както във Великобритания, която се откроява като най-отворения и диверсифициран енергиен пазар – успешен, с ниски цени и сигурни доставки. Европейските страни биха имали голяма полза и от предоставянето на достъп до природни ресурси на частни предприемачи. В ЕС природните ресурси са държавна собственост. По този начин собствениците на земя са лишени от стимули да се включат в енергийния сектор. Концесионните такси остават тема на националните законодателства. Ето и нашите препоръки в обобщение: да се облекчат фискалните и регулаторни тежести върху икономиката, да се ускори завършването на общите пазари на енергия, услуги и дигитална търговия, да се стимулира развитието на образованието, високите технологии и иновациите.
Копирано от standartnews.co…………
…………..
Как да гоним високи цели, без да си мръднем пръста
Цели има, успехи се отчитат, резултати – няма
9.6.2018 Сега , Петьо Цеков
Преди беше гьол, сега е национален приоритет
Снимка: БГНЕС
Министри, стопански ръководители, синдикални лидери и будни граждани напират към правителствения VIP, за да посрещнат хероя – премиера, който надигра великите сили. Националната телевизия прекъсва програмата, за да предаде от мястото на събитието новината на новините – Бастилията падна! България разгроми Франция! Направихме го отново след онази паметна вечер на "Парк дьо Пренс". Думите не стигат! "Планът "Макрон" капитулира", обяснява евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков. Министър Московски хлипа от вълнение. Борисов гледа в бъдещето…
Ако сте пропуснали събитието, вероятно не милеете за националните интереси, грозно нагазени от френския президент Еманюел Макрон – същия, който в желанието си да води протекционистична политика ала Тръмп предложи нашите шофьори да спят в хотел, да отсъстват от къщи максимум 3 седмици и да получават големи командировъчни. Глей му акъла!!! Нашата власт се изправи като скала срещу могъща Франция. Поне това си спомняте: "Снощи до 2:30 с канцлера Меркел, президента Макрон, транспортния министър Московски, с финансовия министър текст по текст, дума по дума сме гледали".
Накрая отчетените като "победа" резултати се оказаха не точно такива, каквито бяха представени. Нашите шофьори могат да седят в ЕС много, но камионите им ще трябва да се прибират някак си на 15 дни, и то натоварени. Шофьорите ще могат да спят в кабината, но на специален паркинг, а ако такъв няма, ще трябва да спят в хотел. Накрая – става дума за гласуване в парламентарна комисия, гласуването в пленарна зала ще е поне след 6-7 месеца.
Цялата ни работа е такава. Че и по-лоша
Преди 15-20 г. структурирането на управленската комуникация с народонаселението беше просто и двуфазово – гръмко обещаваме светло бъдеще, след това още по-гръмогласно обясняваме, че вътрешният враг ни е прецакал зверски по места и като цяло.
Сега, след 9 г. почти непрестанно управление на ГЕРБ, вече имаме усложнено двуфазово комуникиране – пак гръмко начертаване на светлата цел, след това многократно европейско верифициране на правилния път – докато се разбере, че нищо не сме свършили. Това е така поради две причини – първата, разбира се, е липса на реален вътрешен политически враг, с който да си измием ръчичките. Втората – подобно говорене е възможно и задължително заради онази чудна европейска схоластика, тази кристална демагогия, която се разпознава лесно от всеки, който е закачил поне малко от времето на комсомола.
Та, имаме си голяма цел – да браним родния ТИР-аджия! Многократно отчитаме етапни успехи в борбата, потвърдени на високо европейско равнище. Накрая тая цел ще отшуми като сянка на лунна фея в юнска нощ, а на нейно място ще дойдат други високи цели! Сега капитулира Франция, следват Германия и Русия. Ето как върви борбата за изпълнение на другите ни основни цели:
1. Еврозоната
Ако питаш министър Владислав Горанов, ние сме абсолютно готови за еврозоната. Отдавна сме напълно готови. Покрили сме абсолютно всички видими и невидими критерии и напълно заслужаваме да влезем в… чакалнята на еврозоната (ERM II). Въпрос на време е, така да се каже – да седнат началниците и да ни отворят пътя към тоя мистичен Свети граал. Периодично някой европеец, примерно – финансов министър на държавата Х, казва нещо от рода: "Ама вие сте много, много готови, браво". Затова постоянно сме "в интензивна комуникация на експертно ниво с представителите на Европейската централна банка, държавите членки, които са в еврозоната, и Европейската комисия. Работим върху пътна карта. Скоро ще завършим този процес" (пак Горанов, разбира се).
Веднага след това ЕК и ЕЦБ обясняват, че България не е изпълнила критериите за еврозоната. Според конвергентните доклади на двете институции, които се публикуват веднъж на две години, нямаме устойчиво нарастване на доходите (я пък тия, гледай им акъла). Припомня се тактично ново условие за ERM II – членството в европейския банков съюз, което пък е още по-странно, тъй като решението за ERM II се взема от страните членки и Европейската централна банка – ама това е друга бира, типично европейска.
За да финализираме темата – въпреки критиките – Горанов не вижда абсолютно никаква причина България да се бави с молбата за членство в т.нар. чакалня.
Цел има, похвали има, реално движение – няма.
2. Шенген
Ако питаш Бойко Борисов – ние сме абсолютно готови за Шенген. По-готови няма накъде. Още преди 5 години трябваше да ударим по една боя на бараките по границата и това е… Ние не сме в Шенген, ама пазим границата бетер шенгенците – това би ви казал Бойко. От време на време тук идва някой европеец – примерно Орбан, примерно Димитрис Аврамопулос, които се радват на границата ни като дечица на сладолед. И се чудят защо не са ни пуснали все още в Шенген. И се чудят – защо не са ни дали мнооого пари, щото сме външна граница на ЕС.
В същото време ние никакъв Шенген не виждаме и едва ли ще го видим скоро. По едно време не ние, а те – Франция, Австрия, Германия, Дания, Швеция… започнаха да възстановяват граничния контрол, т.е. да бягат от Шенген. На нас ни бе обещано, че някой ден ще ни приемат, ама не наистина, а поетапно. Първо, например, ще ни приемат в Шенген по въздуха. После – по морето, после… ще видят.
Докато тук се заражда шенгеноскептицизъм, там, в ЕС, вече са калкулирали, че тая работа не е за нас. Ако България и Румъния имат отворена граница с Гърция и останалата част на Европа, няма земна сила, която може да спре Балкански път на мигрантите. А Европа в този момент не иска нова вълна.
Въпреки това Европа продължава да ни тупа по рамото: "България и Румъния ще направят Шенген по-сигурен", "До 2027 г. ЕК предвижда трикратно увеличение на бюджета за охрана на външните граници на ЕС" и т.н. (по Аврамопулос).
Цел има, похвали има, реално движение – нъц.
3. Балканският хъб
След като за малко се разминахме с възможността руска тръба да излиза край Варна, цялата мощ на държавата бе впрегната в създаването на хъб "Балкан"… край Варна, в който пълноводни газови реки – предимно руски, разбира се – да се вливат, преди да тръгнат за Европата. То не бяха рисунки върху салфетки, то не бе чудо. Нямаше европейски лидер, който не погали Борисов по главата за чудесната му хрумка.
Долу-горе това е. Няма нищо друго по темата. Нататък нещата се развиха предвидимо ясно – и ЕС, и Русия ни казаха: искате хъб, направете си го и си купете газ за него. Европа е много склонна да ни съдейства за заем, Русия няма нищо против да купуваме руския газ… от Турция.
В това време Турция вече се превръща в балкански хъб, а Германия вече е европейски хъб.
Цел има, похвали има, реално движение – няма.
4. АЕЦ "Гьол"
Долу-горе подобна е ситуацията и с АЕЦ "Белене". Този проект беше три пъти пред старт и три пъти се проваляше с трясък, като в две от тези упражнения тази нова ядрена гордост бе сравнявана с гьол. На теория – никой не е против АЕЦ-2 – нито в Москва, нито в Брюксел, нито в Япония, нито в Китай. На практика обаче все така става, че той не става. До преди седмица твърдяхме, че искаме АЕЦ-2, но ние нито пари, нито държавни гаранции ще даваме. Вчера ситуацията леко се промени – министърът на енергетиката Теменужка Петкова вече допуска изграждането на АЕЦ "Белене" с междудържавен заем от Русия по модел на унгарска АЕЦ "Пакш 2".
Цялата неразбория около проекта, всички трудности пред него не спряха властта да се бори за него.
Цел има, похвали има, каквото и реално движение да предприемат – все зле.
5. Западните Балкани
Цел на целите за българското европредседателство бе приобщаването на Западните Балкани към европейското семейство. Прекрасна идея, казваха всички европейци, на които Борисов обясняваше къде са тези Западни Балкани и каква огромна нужда от транспортни коридори имат те. Отново се чертаха карти върху салфетки, отново имаше блеснали погледи.
Какво се случи накрая? Накрая европейците дойдоха в София и написаха в декларацията си следното: "Като припомня срещата на високо равнище в Солун през 2003 г., ЕС потвърждава отново недвусмислената си подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани". Да, през 2018 г. ЕС потвърди в декларация декларацията си от 2003 г. Успех да ти види окото.
Това не ни отчая ни най-малко, разбира се. "Трябва да продължим усилията за приобщаването на страните от Западните Балкани, сега има политическа воля за това", обясни на народонаселението министър-председателят Бойко Борисов.
Цел има, похвали има, реално движение – има. Ама резултатите ги няма.
До края на европредседателството остават три седмици. Златно време за лансиране на високи цели. Широк мегдан за европейско верифициране на етапите.
………….
АЕЦ "Белене" и "Южен поток" – "висшият пилотаж" на Борисов
Шикалкавенето на властта за двата злочести проекта онагледява поговорката "Да изпуснеш питомното", за да гониш дивото"
11.6.2018 Сега, Антон Гинев
Хъбът на Борисов беше по-видим когато се заваряваха тръбите за "Южен поток".
Два огромни проблема висят над главата на българския премиер – и двата енергийни. Единият е перспективата да не бъде изградена АЕЦ "Белене" – с цената на загуба от над 3 млрд. лв. вече инвестирани средства и на ликвидиране на ядрената ни енергетика изобщо, след като някой ден затворим реакторите в Козлодуй. Другият е опасността след изграждането на "Северен поток 2" и евентуално пресъхване на тръбата през Украйна България да внася руски газ от Турция, което би я поставила в икономическа, а и в политическа зависимост от южната ни съседка.
А можеше да е иначе.
Когато ГЕРБ дойде на власт през 2009 г., премиерът Борисов беше ентусиаст за бъдещата АЕЦ "Белене". През март 2011 г. пред Би Ти Ви той за пореден път заяви: "Ще строим АЕЦ "Белене", как няма да я строим". В отговор на въпрос дали страната ще изпадне в зависимост от Русия, заяви: "Каква зависимост, когато имаш евтин ток и икономиката ти работи?" Но на 5 февруари 2012 г. на четиричасово посещение в София долетя държавният секретар Хилъри Клинтън, която постави пред него въпроса за необходимостта от "енергийна независимост" на България от Русия и на 16 март 2012 г. като гръм от ясно небе Борисов обяви, че е разпоредил спиране на строителството, а ден по-късно пред ТВ7 заяви: "Шансовете Русия да се превърне в енергиен партньор на България чрез АЕЦ "Белене" са "нулеви" и "По време на моето управление
аз българо-руска централа в Белене няма да правя"
Тогава се появи "Уестингхаус" и се заговори за това, че вместо руска, у нас може да се построи американска ядрена централа с финансиране, осигурено от някаква уж заинтересована голяма американска финансова институция – Ексимбанк. (На тази въдица се върза и министърът на икономиката от кабинета "Орешарски" Драгомир Стойнев от БСП, който по време на посещение в САЩ през есента на 2013 г. проведе разговори с тази банка.)
Няколко месеца след като Бойко Борисов спря АЕЦ "Белене", на 5 юли 2012 г. генералният директор на "Росатом" заяви, че руската страна е била готова да вложи в проекта свои пари, даже до 100%, както е с Турция, след което, ако България желае, да откупи пакет от централата. На 28 януари 2013 г. директорът на департамента за комуникации на "Росатом" Сергей Новиков заяви: "През 2010 г. на преговорите в София едно от условията на българския премиер беше да не се правят разходи от държавния бюджет за проекта "Белене". През ноември същата година в Москва ние предложихме да построим атомната централа за сметка на собствен финансов ресурс. Българската страна, в зависимост от пакета, който ще запази (51%), трябваше да покрие съответния дял от разходите за сметка на приходите от продажбата на произведената от станцията електроенергия с приблизителен срок на изплащане около 19 години. По този начин нито един лев от държавния бюджет нямаше да се похарчи". А на 30 юли 2016 г. първият зам. генерален директор на "Росатом" Кирил Комаров отново потвърди, че през 2010 г. Русия е била "готова напълно да осигури финансирането на този проект без каквито и да било гаранции от страна на българското правителство. Това бяха много добри условия, абсолютно ексклузивни".
След като Борисов спря АЕЦ "Белене", последва неуспешен опит "да напляскаме руснаците" в един обречен и скъпо струващ арбитраж, реакторите бяха платени, доставени и опаковани, без да е ясно кога и дали изобщо ще произвеждат ток.
Печална е и съдбата на "Южен поток",
който трябваше да захрани редица европейски страни, като България беше в най-изгодна позиция – газопроводът да мине през нейна територия, осигурявайки и транзитни такси, и осигурени доставки на газ.
На 15 май 2009 г. в Сочи газовите компании на Русия, Италия, България, Сърбия и Гърция подписват споразумение за изграждането на тръбопровода "Южен поток", по-късно се присъединяват Словения, Хърватия и Австрия. По това време още няма геополитически конфликт между САЩ и Русия по отношение на Украйна, в който по-късно е въвлечен и ЕС. Така че и Русия, и страните, подписали договора за "Южен поток", нямат проблеми по отношение на Третия енергиен пакет дори по простата причина, че пакетът не може да налага промени на междуправителствени договори, сключени преди неговото приемане. Никой не критикува страната ни във връзка със сключването на договора за изграждане на "Южен поток". Но идва украинската криза и нещата се обръщат с главата надолу. САЩ не желаят Русия да заобиколи Украйна и за тази цел "Южен поток", замислен като алтернатива на украинския газопровод, трябваше да бъде спрян, и най-ефективният начин да стане това бе, като се притисне най-податливият на натиск, а и най-важен участник в проекта – България.
Натискът от Вашингтон и Брюксел беше ефективен. "Южен поток" беше погребан, като оправданието от българска страна беше, че проектът не отговарял на изискванията на Третия енергиен пакет. Нищо че за Германия, осъществяваща проекти с "Газпром" за доставка на руски газ, Третият енергиен пакет не важеше. Нищо че австрийският президент Хайнц Фишер, който беше поканил на посещение Путин през 2014 г., контрира категорично натиска от Вашингтон и Брюксел: "Никой не може да ми каже защо един газопровод, който се планира да минава през страни от НАТО и ЕС, не може да бъде изграден в Австрия". А на 3 ноември същата година, въпреки силния американски натиск срещу Унгария по отношение на "Южен поток",
унгарският парламент прие закон, който позволява строежа на газопровода
на унгарска територия, без да е необходимо одобрение от ЕС.
В крайна сметка обаче през януари 2015 г. шефът на "Газпром" Алексей Милер обяви, че проектът "Южен поток" ще бъде заменен от "Турски поток". Обяснение защо правителството му не е размразило "Южен поток" Бойко Борисов даде в интервю пред ТАСС на 9 юли 2015 г., в което каза, че проектът не бил доизчистен от геополитически измерения и че било нужно "спазване на Минските споразумения за мир в Украйна". В същото време на Борисов му дойде гениална идея – няма "Южен поток", но какво от това, България може пак да стане газоразпределителен център за Европа, като построи хъб край Варна. В интервю пред ТАСС през юли 2015 г. той разви идеята си така: "В него (хъба) ще постъпва и газ от българските находища, втечнен газ през пристанищата на Гърция и азерски газ, ако бъде осигурен маршрут за него". В България пък ще бъде изградена и газова борса, на която клиентите ще могат да пазаруват и през нашата преносна мрежа да получават природния газ. "Могат да са руски, европейски или американски компании. Който иска, ще може да си купи", разви красивата си идея Борисов.
Само че реалността се оказа различна. Втечненият газ не е решение. По цена той изобщо не може да се конкурира с руския. С Азербайджан има само благопожелателни договорености, Южният газов коридор до Турция наскоро беше официално открит, но договор в ценово отношение с Баку за конкретни доставки на газ няма. "Перспективните" български газови находища не са разработени и си остават "перспективни". Стана ясно още, че идеята за газов хъб без руски газ е мираж. В статия от 30 май 2016 г. енергийният експерт проф. Атанас Тасев лаконично отбеляза: "Хъб "Балкан" без руски газ е като куцо магаре". Това прозря най-сетне и правителството на Борисов –
без руски газ няма хъб
След години на враждебни отношения спрямо Русия (всички външни министри на Борисов, че и военни като Николай Ненчев бяха открити русофоби) българският премиер прозря, че е бил използван от Вашингтон и Брюксел и че послушанието му не е било възнаградено с нищо по отношение на осигуряване на енергийната сигурност на страната. И кацна в Москва – с извинения и като просител. Но питомното отдавна е загубено. Путин изрази готовност Русия да участва в осъществяването "на пазарен принцип" на вече възродения проект "АЕЦ Белене", но какво от това? Така или иначе проектът не може да бъде осъществен без руско участие, поради това, че реакторите и технологията са руски, те са си взели парите за поръчаните реактори. По отношение на доставката на руски газ за хъба Путин упорито избягваше тази тема, а прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков беше пределно ясен: "Имат желание (българската страна) да се направи някакво отклонение, но въпросът е откъде, по коя тръба, през кои граници".
Бойко Борисов винаги е обграден от ласкатели. През януари 2015 г. вицепремиерът Румяна Бъчварова определи спирането на трите големи енергийни проекта – на газопровод, нефтопровод и ядрен проект, като "силно политическо действие" на Борисов, "в световно отношение това е изключително важно решение". А дни преди последното посещение в Москва Теменужка Попова на 26 май заяви по Канал 3, че "премиерът Борисов прави висш пилотаж в геополитиката на Европа и Русия".
Като се имат предвид резултатите от зигзагите на премиера за проектите "АЕЦ "Белене" и "Южен поток" и от закъснялото му посещение в Москва, какво е световно важното значение на някогашните решения на Борисов и какво му е висшето на сегашният му "пилотаж" – може само да се гадае.
………..
