Десет съдии спечелиха дело, макар и на първа инстанция, срещу председателя на Софийския районен съд за това, че не им е изплатил допълнителните трудови възнаграждения миналата година, защото имат висящи дисциплинарни производства, пише Lex.bg.
Състав на Административен съд София-град (АССГ) е отменил заповедта на шефа на СРС, с която магистратите Александър Е. Ангелов, Иванка Болгурова, Иванка Митева, Мирослав Петров, Емилиан Лаков, Методи Лалов, Полина Хаджимаринска, Атанас Додов, Филип Савов и Любка Голакова са лишени от коледни премии.
В края на 2017 г. Висшият съдебен съвет взе решение да отпусне допълнително трудово възнаграждение по 43.57% на човек върху основното му възнаграждение.
Въз основа на това решение председателят на СРС Александър В. Ангелов издал заповед за изплащане на допълнителните трудови възнаграждения, като посочил такива да не бъдат изплащани на наказаните съдии и на тези, срещу които има образувани и все още неприключили дисциплинарни производства. В тази част заповедта на Ангелов се позовава на чл. 5, ал. 2 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (ПОИСДТВ), приети от ВСС през 2011 година.
Десетимата съдии, които имат висящи дисциплинарни производства, обаче сезират Административен съд София-град. В жалбата си те твърдят, че разпоредбата на правилата е незаконосъобразна и противоречи на принципа, че никой не може да бъде наказван, преди да му бъде наложено наказание по съответния ред. Казват, че така те са приравнени с онези свои колеги, които вече имат наказание, а подобно приравняване означава, че магистратите, на които още не е наложено дисциплинарно наказание, вече търпят неблагоприятни последици (в случая имуществени, защото са лишени от допълнително възнаграждение), които би следвало да се свързват само с наложено наказание. Освен това изтъкват, че са третирани като наказани, без да им е наложено такова, т.е. нарушен е основен правен принцип, че без надлежно проведено и приключило производство не е възможно да бъде наложено наказание. „Проява на този принцип е презумпцията за невиновност /чл. 31, ал. 3 от Конституцията/, която забранява да бъде третирано като виновно лице, на което по надлежния ред не е наложено наказание. Съответно това лице не може да търпи неблагоприятни ограничения на правата си /с изключение на евентуални мерки на процесуална принуда/ – чл. 31, ал. 4 от Конституцията“, казват те в жалбата си.
В решението си съдия Антоанета Аргирова от АССГ най-напред се спира на факта, че заповедта на председателя на СРС не е мотивирана. В нея дори не е посочено правното основание за неизплащане на премиите на съдиите, а именно чл. 5, ал. 2 от Правилата, а само решението на ВСС. Съдия Аргирова отбелязва, че независимо от наличието на формално основание за отмяна на заповедта – липсата на мотиви, тя ще се произнесе по казуса по същество.
Съдия Аргирова заявява, че независимо от спецификите на правоотношенията магистратите полагат труд в изпълнение на възложените им функции, изпълняват законовите си задължения и получават заплата, ползват различни видове отпуски, подлежат на командироване и др. и заради това в чл. 229 от ЗСВ изрично е уредено субсидиарното прилагане на Кодекса на труда за неуредените в този раздел на закона въпроси. „Следователно по отношение на тях са приложими принципите и разпоредбите на международните актове и на вътрешното ни законодателство, свързани с правото на труд и неговата защита. /Решение № 1 от 31.01.2017 г. на КС по к. д. № 6/2016 г./ В чл.157 от ДФЕС е дадено легално определение на понятието „заплащане“ което гласи: “обичайната основна или минимална заплата или надница, както и всяка друга придобивка в пари или натура, изплатена пряко или непряко от работодателя на работника за неговия труд“. Обхватът на това определение е разгледан от Съда на Европейския съюз в поредица решения, като СЕС е определил, че понятието включва всички придобивки, свързани с дадена работа, т.е. в съдържанието на понятието работа са включени всички форми на престации, които произтичат от трудовото правоотношение. В този смисъл, допълнителното трудово възнаграждения е форма на престация, която се изплаща за труда на съдиите“, аргументира се съдия Аргирова.
Нататък тя изтъква, че образуването на дисциплинарно производство срещу магистрати все още не означава, че то ще приключи с налагане дисциплинарно наказание. „До влизане в сила на решението за налагане на дисциплинарното наказание те се считат за невинни в извършването на дисциплинарно нарушение /Решение № 1 от 31.01.2017 г. на КС по к. д. № 6/2016 г./, поради което не може да се твърди, че те са в идентично положение с лицата, на които вече е наложено дисциплинарно наказание с влязъл в сила акт. Затова АССГ се съгласява с твърдението на жалбоподателите, че положението на привлечения към дисциплинарна отговорност не може да бъде по различно от конституционно уреденото положение на привлечения към наказателна отговорност, съответно към административнонаказателна отговорност /чл. 31, ал. 4 от Конституцията/. Противното действително би означавало, че лице, обвинено в престъпление, може да се ползва от закрилата на закона, доколкото неговото участие в деянието и вина следва да бъдат доказани в нарочно производство, преди да му бъде наложена санкция, а привлеченият към дисциплинарна отговорност съдия следва да търпи ограничения на правата си, които всъщност имат санкционен характер, само поради факта на образуваното срещу него производство, без наличието на предпоставките за отговорността му да е установено“, сочи съдия Аргирова.
Тя обяснява, че едва по време на дисциплинарното производство ще се изясни дали съдиите от СРС са свръхнатоварени, каквито всъщност са повечето магистрати там, или е налице виновно бездействие и забавяне при спазване на процесуалните срокове. Ограничаването на правата на привлечените към дисциплинарна отговорност, преди да им бъде наложено наказание, нарушава и презумпцията на чл. 8, ал. 2 от Кодекса на труда във вр. чл. 229 от ЗСВ по отношение на правата и задълженията на съдиите, казва съдийката от АССГ. Въпросният текст от КТ гласи: „Добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното“. Това означава, продължава Антоанета Аргирова, че съдиите добросъвестно осъществяват служебните си задължения до установяване на противното, т.е. неизпълнението на служебните задължения може да бъде установено само при приключило с влязло в сила решение дисциплинарно производство.
Съдия Аргирова прави следното разяснение: „С оглед преценката за разпределението на правната компетентност да се издава нормативен акт, самата Конституция не допуска подзаконовите актове да дават първична правна уредба. Обратно, те имат вторичен характер в смисъл, че се издават въз основа и в изпълнение на закона, т. е. две кумулативни изисквания, които категорично определят техния характер. Самата природа на подзаконовия акт следователно предпоставя наличието на съответни правила в закона, а не създаване тепърва на тези правила от подзаконовия акт… не е допустимо от подзаконов акт да се очаква да запълва пропуски в уредбата на закона, да определя смисъла и съдържанието на споменати в закона понятия или пък, когато трябва да се реши даден въпрос, основанието за решаването му да се търси в подзаконовия акт, а позоваването на закона да е без значение“.
Тя уточнява, че според съдебния закон, Пленумът на ВСС определя възнагражденията на магистратите, но в ЗСВ няма поставени критерии, при които заплатата на съдиите, прокурорите и следователите може да бъде ограничена или намалена. „Напротив, намаляването на възнаграждение е предвидено само като дисциплинарно наказание – чл. 308, ал.1, т.2 от ЗСВ, и следователно може да бъде наложено само с приключващ дисциплинарното производство влязъл в сила акт. С оглед на изложеното, съдът обуславя извод, че ограничаването на имуществените права на жалбоподателите чрез изключването им правоимащите да получат допълнително трудово възнаграждение поради висящо, но неприключило дисциплинарно производство, на основание чл. 5, ал. 2 от ПОИСДТВ, противоречи на чл. 31, ал. 4 от Конституцията, чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, чл. 8, ал. 2 от КТ във вр. чл. 229 ЗСВ, поради което ответникът не е следвало да го прилага. Правилото на чл.5, ал.2 от ПОИСДТВ противоречи и на принципа на пропорционалност, които изисква актовете на държавни органи да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба“, изтъква съдия Антоанета Аргирова.
Тя дава и следната идея – нормативно да се въведе условието магистрат, който бъде окончателно наказан, да върне полученото допълнително възнаграждение за съответната година. „Но е недопустимо санкционно ограничаване на имуществени права предварително, на основание подзаконова норма, поради образувано дисциплинарно производство“, заключава съдия Аргирова.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок.
