Антоан Николов е роден през 1967 година. Юрист, завършил e СУ “Св. Климент Охридски“. От 1990-а до 2003-а е политик от СДС, заемал е различни изборни длъжности, включително зам.-председател на СДС – София и член на Националния изпълнителен съвет.
Бил е общински съветник в Столичен общински съвет от СДС (1991-2003), председател на Столичен общински съвет между 1997-а и 2003 година. През 2003-а се оттегля от политическа дейност. Работи като консултант, преподава "Практики на местното самоуправление" в Нов български университет. Собственик е на винарна "Магура". Женен, с две деца.
Господин Николов, казвате че виното от изба "Магура" е истинска магия. Защо?
– Магията я усещам всеки път, когато се наслаждавам на тази вълшебна течност – виното. И наред с това знам, че всеки етап от производството – от подготовката на парцел за лозето, подбора на сортовете и на посадъчния материал, засаждането на лозичките, грижата за растенията и плодовете, гроздобера, обработката, отлежаването, бутилирането и продажбата, изисква да се вложат и ум, и труд, и много любов. Когато съм свършил всичко, от начало до край, често и със собствените си ръце, тогава наистина чувствам, че магията се получава.
Избата е създадена преди повече от 50 години. Каква е тайната на дълголетието й?
– Историята е типична за 60-те години – в разгара на Студената война, с най-плътната желязна завеса. Съветският комунистически елит, както и руският аристократичен елит преди него, обичал да пие шампанско, но не можел да си го доставя от Франция. В тогавашния социалистически лагер България е била с най-добри традиции във винарството, така че задачата да осигурим шампанско за "съветските другари" се паднала на нас. Българските специалисти успели да намерят местност, която по климатични условия се доближава до Шампан във Франция, с лозарски традиции и подходящи сортове бяло грозде. Една галерия от пещерата Магура, която е наблизо, била отделена и подготвена за отлежаване на естествено пенливото вино по френска технология. Производството е достигало 1 милион бутилки годишно. Но връзката със Съветския съюз изиграва лоша шега през 80-те години, когато там започва "борба с пиянството". Партийните другари у нас решили и те да се борят с алкохолизма, затова в района били изкоренени 5000 дка лозя. Когато купихме винарната през 2006-а, тя нямаше нито един декар лозя. За десетина година сме създали 300 дка лозя, като една част от тях сме засадили с местните сортове "Врачански мискет" и "Гъмза". Опитваме се да съчетаем най-доброто от условията на района, традицията на винарна "Магура" и модерните тенденции в бранша, за да предлагаме на ценителите продукти с гарантирано качество.Традиционно е "Магура" да се свързва с качественото естествено пенливо вино, което е наша запазена марка. През тази година ще произведем и червено естествено пенливо вино – правело се е преди, има интерес и от потребителите. Освен с естественото си пенливо вино "Магура", винарната е специализирана в производството на висококачествени, червени и бели вина, розе и ракии. Смея да твърдя, че вината ни са с модерно звучене, носят неповторим регионален характер и са произведени с минимална технологична намеса. Бих отличил, естествено, серията "Треви" – червеното Гъмза и "Врачански мискет", новият ни продукт Розе "Блъш", "Каберне совиньон по Каберне фран" от серията Магура – "Пино Гри", "Шираз по Каберне фран"… Правим и качествени ракии с винен дестилат, с които печелим награди даже в Сърбия. Това са "Магурска теменуга", "Белоградчишки скали". Тази година предстои на пазара да излезе и лимитирана серия сливова ракия от собствените ни насаждения. Винарна "Магура" организира уникални дегустации в пещерата, които са незабравими за всички присъстващи. За да говорим сериозно за винен туризъм обаче, е необходимо да има туристическа инфраструктура в целия район около Белоградчик. Мястото е невероятно съчетание от природни красоти – Белоградчишките скали, пещерата Магура, Рабишкото езеро; и история – човешкото присъствие от древността до днес. Скалните рисунки в пещерата са на повече от 10 000 години, има следи от траки, римляни, келти… Благодарение на усилията на няколко души, които представляваме местния бизнес, и на невероятната творческа енергия на Пламен Карталов, директорът на Софийската опера, вече трета година "произвеждаме" оперния фестивал през месец юли. Това са представления на открито, на фона на Белоградчишките скали, както и откъси от опери на Вагнер, изпълнявани по време на обиколка на пещерата Магура. През този един месец се променя целият град, повдига се самочувствието на местните хора, идват туристи от страната и от чужбина, всички са очаровани. През останалите 11 месеца обаче се усеща липсата на целенасочени усилия от страна на държавата и на помощ за този изоставен, но прекрасен район, който, за съжаление, е един от най-бедните в Европейския съюз. Освен това, от държавната администрация незнайно защо решиха, че виненият сектор не е приоритет и така практически отрязаха достъпа до евросредствата за подобни проекти…Традиционният пазар, на който вината на изба "Магура" имат репутация и търсене, е руският. За съжаление възстановяването на присъствието ни на този пазар е трудно, защото поколението, което познава продуктите ни, вече не е активно. А по-младите потребители, според стандарта си, купуват или най-скъпите марки шампанско, или евтини имитации… Освен това не е по силите на една сравнително малка винарна да се справя сама на огромен пазар като руския. За такова нещо са необходими организирани усилия на целия бранш и на държавата. Напоследък изнасяме вино основно за пазарите в Европа. Досега за технологично обновление в "Магура" са инвестирани около 2 млн. евро. Създаваме лозови масиви, имаме сливова градина, която дава добра реколта, през тази година засадихме и 50 дка орехова гора. Целта е, от една страна, да поддържаме традиционния си асортимент от качествени пенливи, бели и червени вина, както и няколко вида ракии. Наред с това, подготвяме по нещо ново всяка година. Познавачите знаят, че могат да намерят целия асортимент на избата във фирмения ни магазин на бул. "Ал. С. Пушкин" 5 в София, както и в големите търговски вериги – "Кауфланд", "Фантастико" и "Метро" в страната. Наградите ни са много и от български, и от международни конкурси. Те са признанието за труда на целия екип. Първата ни награда, след като току що бяхме закупили винарната, е от 2006 година. Виното "Магура Кюве де норд" – стана първото българско вино, отличено със сребърен медал в най-престижния конкурс за света на виното – Decanter world wine awards. Имаме награди от "Винария", от Балканския межународен фестивал, от Межуднародния винен конкурс AWC Vienna, от фестивала в Княжевац… Времето ми е разпределено между София и Магура, вече познавам всеки завой и всяка дупка по пътя… За мен по-напрегнато е в София, когато трябва да водя преговори с търговци, или когато се занимавам с администриране, с отговори след различните проверки на институциите. Бизнесът в Северозапада е слаб, но в замяна на това най-проверяваният, защото контролните органи там нямат много странична работа. Най-пълноценната ми почивка е, когато съм в лозето или в градините на избата, когато работя с ръцете си. Истинската работа със земята зарежда повече от всеки спорт и фитнес. От години отделям време и средства за реставрацията на Преображенския манастир край Велико Търново, Арбанаси е едно от любимите ми места. Жена ми е от Варна, така че традиционната ни семейна почивка през лятото е на Северното Черноморие. През уикендите по време на учебната година обикновено съм със семейството си в София, следя подготовката на уроците на децата, пиша домашни. И готвя, ако ми остане време – известен съм сред приятелите си като хоби готвач… Мисля, че често близките знаят за човека повече, отколкото той самият за себе си. Може би моите близки не разбират докрай амбицията ми да работя не само за винарната, но и за района на Белоградчик. За връзката, която чувствам с хората от този край на България. Боли ме за това, което се случва там – закриха болницата, остана само звено за спешна помощ. Но ако някой получи инфаркт, трябва да пътува до Враца или Видин, а това са 60 километра… Има много други проблеми, но, вярвам, че този край отново ще бъде щастлив и процъфтяващ, както и заслужава. Имам жена, син и дъщеря, сестра и племенници, майка, лели, братовчеди – кореняци от Бояна, все хора със силни характери. Поддържаме се в трудните моменти, веселим се в хубавите, опитваме се да сме заедно по-често. Целите ми са ясни – доброто на семейството ми, просперитет на бизнеса, сигурността на хората, които зависят от мен.
