На преден план все повече се откроява фигурата на съвременния, т.нар. "дигитален турист". Той принадлежи на поколението, което е израснало с компютърните технологии, не може без своя смартфон и абсолютно всичко върши по този начин. Това коментира по БНР – София Константин Райков, член на Комисията за защита на потребителите (КЗП).
„Това е човек на възраст докъм 30 години, който има възможност да пътува, компютърните технологии са неговото второ „аз” и само с един телефон е в състояние да извърши всичко необходимо за организирането на едно пътуване. В петък приключва работа – малко по-рано, защото неговата професия е по-свободна. Приготвя си багажа, тръгва към летището, по пътя до там проверява какви полети има last minute на устройваща го цена, за две-три минути от няколко дестинации вижда къде ще има интересни събития около исторически или културни забележителности, реликви, дори атракции с приключенски характер и т.н. По този начин избира, купува си билетите онлайн. В седем вечерта, например, е на летището, след няколко часа е в друг град в България или някъде по света. Докато е чакал на аерогарата, в платформите за настаняване е видял подходящо и изгодно място, ангажирал го е и дори го е платил отново през интернет. След като кацне на летището, взима такси и преди да се настани, отива в ресторант, който пак е избрал чрез различни приложения за смартфон. Вечерта се наспива бързо за 4-5-6 часа и сутринта тръгва по планини, морета, да кара сърф или ски, да види някоя друга крепост, да се изкатери на върха на някоя кула.”
Според Константин Райков „дигиталният турист” е голямо предизвикателство за бизнеса, тъй като той по-скоро гледа съотношението цена-качество на предлаганите услуги, които дори невинаги са предоставяни от търговци, а в някои случаи и от физически лица. По думите му този турист може да пътува споделено с някой друг до Варна или Бургас. Или да се настани в едно място заедно с двама или трима други непознати. Затова трябва да са ясни психиката и желанията на такъв тип хора, за да може бизнесът да ги посрещне адекватно.
Райков счита, че не по-малко предизвикателство този нов тип турист е и за контролните органи и дори законодателните институции, „защото споделената икономика, която е в същността на всичко това, все още задава въпроси на държавните мъже, на политиците, дали да се регулира или – не, какви са положителните страни и недостатъците за останалите в бизнеса, за туристите? Рано или късно ще има някаква регулация. Тя по-скоро ще цели гарантиране качеството и безопасността на предоставяните по този начин услуги, защото това е най-важното по отношение защитата на един турист или потребител”, подчерта Константин Райков.
За да бъде удовлетворен туристът от качеството на предоставяните услуги, държавата прави необходимото – издала е съответните нормативни актове относно изискванията за осъществяването на дадената дейност и извършва ефективен контрол”, каза още Райков. Той отбеляза, че в България има и доста специализирани висши учебни заведения, които подготвят квалифицирани специалисти. „Запазването и развитието на тези кадри чрез подходяща мотивация (финансово, кариерно) зависи от самия бизнес, а не толкова от държавата и това, което тя може да направи със законодателни и други мерки”, добави Райков.
Когато, обаче представители на бизнеса не са били достатъчно ясни, честни и лоялни към свой клиент при отправянето на оферта, той има право да потърси правата си – първо пред търговеца, след това, при необходимост, и чрез контролните органи.
