Независимо от консервативните оценки в последните конвергентни доклади на ЕЦБ и на Европейската комисия за готовността на България да влезе в двегодишния валутен механизъм за приемане на еврото (ERM ІІ), известен още като "чакалнята за еврозоната", българското правителство явно е решено да щурмува тази стратегическа и важна за устойчивото развитие на държавата ни позиция. Такова впечатление остави изказването на премиера Бойко Борисов на 28 юни 2018-а в Брюксел по време на участието му в работната сесия на Съвета на Европейския съюз – форум, на който заседават лидерите на държавите от ЕС. Пред българските журналисти Борисов заяви: "Утре съм поканен на среща на лидерите на еврогрупата, където ще представя нашите писма за кандидатурата на България за влизане в чакалнята на еврозоната.И ще ги запозная с направеното от нас досега по този въпрос, защото страната ни изпълнява всичките пет критерия. Финансовият ни министър е поканен да участва на 14 юли в срещата на финансовите министри на еврогрупата, където ще представи нашата кандидатура."
Явно на срещите на Борисов в петък и на финансовия министър Владислав Горанов на 14 юли двамата ще се опитат да получат подкрепа от всички държави от еврозоната плюс Дания, за да бъде одобрена кандидатурата на България за влизане в ЕRM ІІ. Страната ни има всички формални, финансови, макроикономически и законови основания да настоява кандидатурата ни за т. нар. чакалня на еврозоната да бъде одобрена. Факт е, че конвергентните доклади и на ЕЦБ, и на ЕК безусловно потвърждават, че страната ни изпълнява четирите макроикономически и финансови критерия на Маастрихт за влизане в еврозоната. Това са: равнище да бюджетния дефицит спрямо БВП, равнище на инфлацията, равнище на държавния дълг спрямо БВП и равнище на лихвите по десетгодишните държавни облигации. Изпълнението на тези критерии са единствените правнозначими според европейското законодателство аргументи една държава да бъде приета в ERM ІІ, като по този начин започне да изпълнява и петия критерий за влизане в еврозоната. Вярно е, че в докладите на ЕЦБ и на Европейската комисия се отправят забележки, че имаме още много да постигнем в областта на доходите, на намаляване на икономическите дисбаланси, както и в борбата с корупцията, но всички тези области не са част от Маастрихтските критерии, и ако ЕС държи на спазването на собственото си законодателство, проблемите в тези области не би трябвало да бъдат третирани като препятствие пред приемането на България в ERM ІІ. Българското правителство, всички държавни институции, цялата политическа класа и обществото ни категорично трябва да възприемат тази позиция и да я отстояват с всички политически, дипломатически и правни средства пред институциите на ЕС и държавите членки. Дори ако трябва да заведат дела в Европейския съд срещу евентуален отказ кандидатурата ни за ERM ІІ да бъде приета. При това правителството трябва изрично да настоява, че България трябва да бъде приета в ERM II без всякакви допълнителни уговорки, например за влизането ни в Европейския банков съюз. Задължително е да се подчертае, че това не се налага, тъй като страната ни ще влезе в Европейския банков съюз автоматично, след като бъде приета в еврозоната – предвиждат законите и регламентите на ЕС. Противното би било грешка, граничеща с национално предателство, защото подобен ход може да постави страната ни в много неизгодно положение, рисковете от което неведнъж са посочвани и коментирани както от министъра на финансите Владислав Горанов, така и от подуправителя на БНБ Калин Христов.
