Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
Макроикономическата рамка показва, че водещите икономики отново са локомотивът на световното развитие. БВП на САЩ и този на еврозоната растат съответно с 2.8 и 2.5% на годишна база. Инфлацията дълго време създаваше проблеми на централните банкери, защото беше прилепнала към нулата като старо реле на клеясал алтернатор. Щатската инфлационна вълна достигна 2.8%, а европейската се докосна до заветните 2 процента. Марио Драги вече може да се замисли за вдигане на лихвите, но това едва ли ще се случи до началото на следващото лято. За сметка на това Фед най-вероятно ще вдигне лихвата още този септември и това ще бъде третото за тази година и осмото след кризисния период.
Геополитическата обстановка обаче дърпа юздите и възпира инвеститорите от крайно решение за посоката на пазарите. Няма изгледи това положение да се промени скоро. Не и докато Тръмп продължава да се държи като слон в стъкларски магазин. До каквото се докосне, го чупи.
Черното злато става все по-дефицитна стока в резултат на неразрешените спорове в ОПЕК, затруднения ирански експорт и неяснотите около либийския износ. Цената му се устремява в небесата и вече е близо 74 долара за барел, каквото ценово равнище не бяхме виждали от края на 2014 г., а дава принос и за ускоряването на инфлацията.
Напрежението сред пазарните участници – в резултат най-вече на непредвидимите политически ходове на силните на деня, стагнира цените и те вече половин година търсят посоката си. Доходността на щатските десетгодишни федерални облигации се движи в тесни граници между 2.8 и 3.0% вече шести месец, а фондовият индекс Down Jones Industrial Average е в безтегловност между нивата от 24.000 и 25.000 пункта.
Търговията с българските десетгодишни еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, също е без посока вече от няколко поредни месеца и гравитира около 1.4% годишна доходност.
Излишък, а не дефицит се отчита при изпълнението на държавния ни бюджет в резултат на по-големите постъпления спрямо прогнозираните благодарение на ускорената икономическа активност на икономиката ни и на подобряване на събираемостта. Правителството иска да покаже, че държавната ни задлъжнялост е на стабилни ниски нива и е в състояние не само да ги поддържа, но и да ги снижи още. Това е основният мотив на Министерството на финансите да се придържа към пълно въздържание от емитиране на нови държавни облигационни емисии както на вътрешния, така и на международните финансови пазари. От друга страна, банковата ни система акумулира нова допълнителна свободна ликвидност. За последната една година кредитната им активност се е увеличила с 3.6%, като кредитните портфейли на търговските ни банки са се увеличили с 2 млрд. лева на нетна база – до 58 млрд. лв. в момента. Дейността по привличането на депозити от фирми и граждани обаче също е нараснало, при това с 5.5%, или нетно с 4 млрд. лв. до 78.7 млрд. лв., в резултат на което свободната ликвидност на банковата ни система е увеличена нетно с 2 млрд. лв. – до близо 14 млрд. лева. Сума, която в момента им е напълно излишна и носи само разходи, защото е по сметки както при Българска народна банка, така и при първокласни чуждестранни банки, но при отрицателни лихвени проценти. Ситуацията е патова. Правителството разполага с достатъчно пари и няма нужда да прибягва до заеми от търговските ни банки. В резултат вътрешният междубанков пазар е в пълен колапс, сделките са по-скоро инцидентни и не може да се говори за каквато и да е ясна пазарна тенденция на доходността на държавните ни ценни книжа. За десетгодишните левови облигации тя гравитира около 1.0% от вече една година.
