Адв. Марин Йотов от САК
Касае се за имот от около 4 дка, със статут на ЛИВАДА, който през 2001 г. е бил реституиран на наследниците на Никола Миков. Със Заповед № РД-57-231 от 15.06.2001 г. на Областния управител на София, процесният имот е отписан от актовите книги за държавна собственост.
И въпреки това наследниците на Никола Миков никога не успяват да си влязат във владение на наследствения имот.
Достъп им се отказва от приватизатора НЮ БОЯНА ФИЛМ АД, който стопира не само всякакви административни и устройствено-териториални процедури, но и открито заявяват собственически претенции върху имота.
Истината е, че този терен, както и още много други имоти на различни хора, са отдалечени и по никакъв начин не засягат кинопроизводството, снимачни процеси и площадки, складове и административни сгради.
Конкретният имот не попада дори и в кв.1, УПИ I за национален киноцентър, тъй като видно от Заповед №РД-09-50-1651/17.12.2007г. на главния архитект на София, имотът на Никола Миков попада извън гранците на имот пл.№189, респективно извън границите на УПИ VII – 189 – за киноцентър в кв.1.
Върху терена няма и „реализирано мероприятие”, съобразно закона и няма реализирано строително мероприятие, в съответствие с одобрени планове и строителни книжа. В изработения през 1951 ГЕНПЛАН не е предвидено застрояване върху процесния терен, впоследствие такова не е предвидено и в изработения план от 1972 г. като накрая – застрояване не е осъществено въпреки предвижданията през 2007г. Имот се намира извън границите на обхвата, където е предвидено застрояване, а именно извън Зона ІІ – технологична зона на Национален киноцентър и извън УПИ VII – 189 – за киноцентър в кв. 1.
Но има проведена приватизация, като Държавата в приватизационния процес, вместо да защити правата и законните интереси на частните лица, чиито права на собственост преди това уж е възстановила, е включила в активите на приватизиращото се предприятие и земи на частни лица. При това без тези земи и активи да бъдат повторно одържавявани.
По този начин изведнъж наследствените имоти на хората, се оказват част от приватизираното предприятие. А то вече има всевъзможни бизнес интереси, свързани не само с киноиндустрията, но и строителния бизнес, изграждане на жилищни и административни комплекси и всякакво предприемачество и по никакъв начин не е склонно да се разделя с каквото и да е част от активите си.
За съжаление в България при съдебен спор и сблъсък между приватизация и реституция, почти винаги печели дружеството-приватизатор. Причините за това са много: по-добро законодателство и по-ефективни приватизационни процедури, в сравнение с реституцията; всевъзможно съдействие от държавни органи и валстимащи, които често са обвързани пряко или непряко с приватизиращото предприятие и т.н.
Въпреки всичко това хората не трябва да се отказват, а да продължават да отстояват правата си и да търсят справедливост в съда и в международните правосъдни институции.
