Депутатите пираха на първо четене промените в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Вносители на промените са депутатите Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева, а точката бе вкарана като допълнителна в пленарното заседание в сряда.
Законопроектът предвижда задължително оповестяване на действителната собственост и на "непазарното финансиране" на всички печатни и електронни медии, включително и на онлайн изданията. Мярката предвижда още медиите да декларират всичките си източници на финансиране. В текста е записано изискване в срок до 30 юни на съответната година доставчиците на медийни услуги да декларират пред Търговския регистър информация за всяко получено финансиране в предходната година, неговия размер и основание, както и данни за лицето, предоставило финансирането.
„Няма никакво съмнение, че в България, един от основните проблеми на демокрацията е смесването на политиката и бизнеса. Смесване, което за България често пъти е в недопустими размери. За последните 20 години ние сме извървели път в посока на изсветляване, но той е ужасно недостатъчен. Ако има нещо, което гражданите на България недвусмислено формулират като проблем на системата, това е именно смесването на политиката и бизнеса“, посочи депутатът от БСП Антон Кутев.
От ДПС защитиха предложението си.
„Законопроектът има ясна цел и тази цел не кореспондира със защита интереса на когото и да било, най-малко на г-н Пеевски. Точно обратното. Неприемането на този законопроект обслужва всички онези, които произвеждат фалшивите новини“, посочи Йордан Цонев.
Според вносителите законопроектът цели да бъдат преустановени и спекулациите, че в България медийната среда е непрозрачна и че собствеността в медиите била неясна.
Депутатите предлагат създаването на изцяло нов текст в ЗЗДПП, който предвижда всички лица, разпространяващи и/или продаващи печатни издания, да бъдат задължени в срок до 31 януари на съответната година да подадат в Министерството на културата декларация по образец, одобрен от министъра на културата, която идентифицира действителния му собственик, както и броя обекти за продажба на дребно на печатни издания, които използва в търговската си дейност.
