Използването на медиация по наказателни дела изрично да се регламентира в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), а провеждането на първа среща с медиатор да стане задължително по някои граждански и търговски спорове, като страните поне да бъдат информирани за възможностите на тази процедура. Това предлагат от Националната асоциация на медиаторите (НАМ) в становище до членовете на Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, сочи в свой анализ Lex.bg.
Медиацията ще е тема на следващото заседание на съвета в сряда.
„Актуалното състояние на медиацията в Република България, като цяло, въпреки приетия още през 2004 г. Закон за медиацията и натрупаната практика по прилагането му, все още не са удовлетворителни. Потенциалът на медиацията не се използва пълноценно от спорещите, от съда и от прокуратурата“, заявяват от НАМ. И обясняват, че трябва да бъдат направени още законови промени, за да започне по-широко приложение на медиацията.
„Още по-сериозно е положението, свързано с медиацията по наказателни дела и останалите инструменти на възстановителното правосъдие“, твърдят медиаторите. Те сочат, че в момента тя се прилага спорадично по проекти на неправителствени организации с ограничен кръг потребители – основно сред затворници, освободени от местата за лишаване от свобода, деца от институции или деца в риск, включвани в социални услуги, осъществявани в общността.
Според НАМ това, че липсва „закрепваща“ норма в НПК води до там, че възстановителните практики се прилагат основно под формата на социални услуги или програми в институциите. Освен това според асоциацията има недобро познаване на философията, ценностите и основните принципи на възстановителното правосъдие, а това се отразява в периодично предлаганите законодателни промени.
От НАМ алармират, че България значително изостава в транспонирането на европейските директиви и другите международни актове, насърчаващи приложението на възстановителното правосъдие. Като дават пример с Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, която не бе транспонирана в частта за възстановителното правосъдие. „България бе една от малкото европейски страни, която не се съобрази с Препоръка № R /99/19 на Комитета на Министрите на Съвета на Европа за медиация по наказателни дела. Все още не е изпълнила и Препоръка СМ/Rec (2017) 3 за Европейските правила за санкциите и мерките, изпълнявани в общността, също стимулираща възстановителното правосъдие, а до края на юни 2018г. предстои приемането и на специална Препоръка за възстановителното правосъдие по наказателни дела“, пишат от асоциацията.
Затова предлагат седем мерки, които трябва спешно да бъдат приети.
Първо, според организацията, трябва да бъдат направени изменения в Закона за медиацията, ГПК и всички други нормативни актове, свързани с медиацията по гражданско-правни и търговски спорове. Като с промените трябва да бъдат въведени норми, свързани с провеждането на задължително информационно заседание или задължителна първа среща по медиация. Освен това според НАМ трябва да бъде регламентирана ускорена процедура за одобрение на споразумения по Закона за медиацията. От организацията пишат още, че трябва да бъде създадена Камара на медиаторите и да бъде приета тарифа за заплащане на труда им. Последното се налага, тъй като в повечето случаи страните приемат процедурата като безплатна възможност и липсва регламент за заплащане на медиатора.
Второто основно изменение, което предлагат от НАМ е в Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, за да се регламентира изрично въвеждането на медиацията по наказателни дела. Освен това, според организацията, бързо трябва да бъде приет и законът за детското правосъдие, който урежда възстановителни практики. Пак за да бъде въведено възстановителното правосъдие, от асоциацията настояват да бъде изменен и Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
От организацията посочват, че трябва да бъде подобрен контролът върху квалификацията и обучението на медиаторите и да бъде утвърдена стандартизирана процедура за сертификацията им.
„През годините членове на НАМ и други експерти са работили по голяма част от изброените по-горе мерки и има очакване, че сега сформираната от Министерството на правосъдието работна група ще почерпи от вече свършената работа, за да може развитието на медиацията и стимулирането на нейното използване да не остават само добри пожелания“, се казва в становището.
