Рязката ескалация на търговската война между Вашингтон и Пекин удари развиващите се стопанства на 11 юли. Това се случи, след като щатският президент Доналд Тръмп "вдигна мизата" срещу Китай и обяви, че ще обложи с мита от 10% още вносни стоки от азиатския колос за нови 200 млрд. щ. долара. Китайското министерство на търговията пък се направи на "шокирано" от новината и обеща реципрочни мерки. Което е трудно осъществимо, като се има предвид, че щатският износ за Китай е на стойност от грубо 130 млрд. долара. И следователно ще са необходими нестандартни ответни действия.
В резултат на обявената втора фаза от военните действия китайският юан отслабна, цените на акциите на китайските компании се разклатиха, а падащите котировки на суровините засилиха натиска. Базовият индекс на акциите на развиващите се пазари MSCI заличи спечеленото през последните три работни дни и се понижи с 0.9 процента. Много по-тежки загуби понесоха книжата на компаниите от континентален Китай – индексът Shanghai Composite и елитният CSI300 паднаха с по 1.8 процента.
Ударът дойде броени дни след като инвеститорите преглътнаха влезлите в сила на 6 юли щатски мита на китайски внос за 34 млрд. долара и реципрочните налози на китайците и прецениха, че ефектът ще е минимален, което ги подтикна отново към рисковите активи. Сделките carry trades (при които играчите теглят заеми във валути с ниска доходност и инвестират средствата в активи с висока възвръщаемост) набраха скорост, подкрепени и от омекналия щатски долар. Особено добре бяха възнаградени търговците, които теглиха заеми в зелени пари, за да купят мексиканско и аржентинско песо. И макар че повечето сделки carry trades с паричните единици на основните развиващи се стопанства останаха губещи, техният подем през миналата седмица беше сигнал, че страховете от търговските войни отстъпват и централните банки на развиващия се свят си връщат доверието на инвеститорите. Особено след като Мексико повиши базовата си лихва на 21 юни до най-високото равнище от 2009-а, следвайки пътя на Аржентина, Индия, Индонезия, Филипините и Турция. Други държави, сред които Южна Африка, Бразилия и Русия, пък намекнаха, че приключват цикъла на ниски лихви и се подготвят за увеличението им, ако валутите им попаднат под по-засилен натиск. От своя страна доларовият индекс на "Блумбърг" загуби 1.7% от тазгодишната си върхова стойност, отчетена на 27 юни, което допълнително стимулира паричните единици на развиващите се икономики.
Въодушевлението обхвана и някои световни банки. "Ситигруп" оряза на 9 юли дългите си доларови позиции към южноафриканския ранд, полската злота и унгарския форинт. А френската "Креди агрикол CIB" посъветва клиентите си да започнат да купуват китайски юани.
Ентусиазмът им бе попарен от поредните агресивни действия на Вашингтон. Освен китайския юан загуби понесоха и чешката крона, полската злота и в по-малка степен унгарският форинт. Въпреки че юнската инфлация в Чехия нарасна до 2.6% годишно срещу 2.2% през май. А безработицата падна под 3%, което предполага повишение на заплатите в условията на по-напрегнат пазар на труда и оттам – на цените. Тези обстоятелства увеличават шансовете за нарастване на лихвите в страната още на съвещанието на местните парични стратези през август след лихвеното повишение отпреди две седмици.
Инфлацията в Полша също пълзи нагоре, макар че през юни годишната й стойност е била 1.9% – малко под средната точка на диапазона на централната банка от 1.5 до 3.5 процента.
Най-мощен е натискът върху турската парична единица, която в късния следобед на 11 юли се разменяше срещу 4.767 лири за 1 щ. долар. Той е провокиран от назначението на зетя на турския президент Реджеп Ердоган – Берат Албайрак, за министър на финансите и "цъкащата бомба" на енергийните заеми на страната в размер на 51 млрд. щ. долара. Те са резултат от инвестиции за 95 млрд. долара в нови енергийни мощности, проекти за разпределение на енергия и сделки през последните 15 години. От тях около 51 млрд. долара са заеми, които трябва да бъдат погасени, по данни на турската асоциация на производителите на електричество. Което е почти невъзможна мисия след 69-процентния срив на турската лира към зелените пари от началото на 2010-а. Юнската инфлация пък се е ускорила до 15.4% – най-високата стойност за последните почти 15 години при целеви 5% на централната банка.
