Европа реши да вдигне допълнително летвата в борбата си с вредните емисии и увеличи дела на възобновяемата енергия в общия микс. И решението, и целта – да се намалят замърсяващите енергийни производства, вече са ни добре познати. Което обаче съвсем не отменя притесненията. Подобна стратегия за следващите десет години може да изглежда чудесно за западните бюрократи, но всъщност нещата в Източна Европа и конкретно в България не са никак розови за въглищния отрасъл и работниците в него.
Райони остават без поминък
У нас новите европейски енергийни политики очертават незавидно бъдеще на въглищните централи. Всички знаем, че ТЕЦ-овете в района на "Марица-изток" използват въглища с много лошо качество. Общо взето, за производството на един мегават електроенергия се отделят около 1.2 т вредни въглеродни емисии. Това е убийствено голямо количество за европееца и той иска час по-скоро всички подобни предприятия да спрат да замърсяват. В нашата страна обаче спирането им ще е пагубно за районите на Стара Загора и Хасково. На практика там половината население работи в термичните централи. А и щом бъдат затворени ТЕЦ-овете, ще спрат да работят и държавните "Мини Марица-изток", защото ще останат без купувачи на добиваните въглищата. Това буквално ще доведе до краха на градове като Раднево и Гълъбово, които разчитат основно на мините и централите за своето препитание.
Но и европейският чиновник също е прав, че замърсяването трябва да се ограничи. В края на краищата благодарение именно на Брюксел разбрахме, че никоя институция у нас не измерва какви количества живак бълват комините на нашите топлоелектрически централи в атмосферата. Оттам свенливо замълчаха по темата, като ръководството на само една от тях се изказа за изцяло премахване на пределните норми за живака, които ЕС иска да въведе. Очевидно е, че нашите въглища наистина са повече от долнопробни и мръсотиите при изгарянето им дишат не само хората в Раднево и Гълъбово.
Екоминистърът оптимист
През последните месеци цялото министерско войнство не обелваше и дума за мръсните ТЕЦ-ове. Нямаше никаква яснота как точно държавата ще иска за тях отлагателен период (дерогация), но непрекъснато ни пълнеха главите колко важно и необходимо е съживяването на неколкократно погребвания проект АЕЦ "Белене". Тази наша си "мръсна тайна“ обаче нямаше как да продължава вечно. И един депутатски въпрос на Таско Ерменков от БСП все пак накара екологичното ведомство на Нено Димов да се размърда.
Според неговите чиновници собствениците на ТЕЦ-овете в басейна "Марица-изток" биха могли да получат дерогация за нивата на емисиите на вредни вещества, включени в заключенията за най-добри налични техники по всички възможни критерии. Министърът Димов допълни, че искането за дерогация се обосновава с анализ за разходите и ползите, потвърждаващ, че прилагането на решението за най-добри налични техники е свързано с прекалено високи разходи спрямо ползите за околната среда. Колко високи са тези разходи и към момента не е известно. Експерти обясняват неофициално, че говорим за нови инвестиции от стотици милиони лева. Някои дори отиват към милиард. В нашия случай разходите за модернизация на ТЕЦ-овете действително са прекалено високи и няма да се възвърнат. Най-вече заради лошото гориво, което им се доставя от мините. Освен това – независимо от споменатия от министъра анализ, нормативната уредба изисква в разрешителните да се поставят такива емисионни ограничения, които не водят до значително замърсяване на околната среда и осигуряват висока степен на опазване.
По думите на Нено Димов сега процедурата по преразглеждане на комплексните разрешителни за централите от "Марица-изток" са на етап преглед и оценка на внесената документация. При необходимост ще се изисква и допълнителна информация от операторите, след което ще започне окончателното гледане на въпроса. Ще припомним, че документите за дерогацията бяха внесени през февруари, а четири, че и повече месеца по-късно чиновниците от Министерството на околната среда и водите са още на фаза предварителна проверка.
Димов твърди, че страната ни покрива поне едно от условията за дерогация и затова е оптимист, че ще получим отлагателен период. Такава процедура на нас ни се случва за първи път, а и почти нямало такъв опит в Европа.
Отлагателният период обаче няма да е безкраен и, както стана дума, през него централите също ще имат лимит на вредните емисии. Стремежът е да не се получава увеличаване на замърсяването на околната среда.
В крайна сметка, според някои становища, около 40% от електроенергията у нас се произвежда в района на Маришкия басейн и затварянето на централите там ще постави на изпитание цялата ни енергийната система.
Частична дерогация?
От американската централа "AES-Гълъбово" неотдавна обявиха, че се надяват да получат от Еврокомисията частична дерогация за емисиите сяра и пълна дерогация за емисиите от живак. Изпълнителният директор на дружеството Иван Цанков каза и че "безсрочна дерогация" не се дава завинаги, а при всяко бъдещо изменение на комплексните разрешителни инсталациите трябва отново да мотивират искането си. Вероятно сходно ще е мнението и на другата американска ТЕЦ – "КонтурГлобал Марица-изток 3“. Точно двете американски централи покриват в най-висока степен изискванията на Европейския съюз за опазване на околната среда.
Такова горе-долу ще е и искането на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2". Нейното финансово състояние в момента не е добро до голяма степен и заради плащането на високи цени за излъчваните вредни емисии. А тези плащания тепърва ще се увеличават с годините.
Опции от друга реалност
При условие че изискванията на Европа ще се затягат все повече и повече, вариантът "Мини Марица-изток“ да останат без работа и да спрат да копаят въглища никак не е изключен. Междувременно специалистите дадоха една доста абстрактна идея – те да бъдат рекултивирани и върху тях да се създадат най-различни централи на възобновяеми източници. Е, досега не се е чуло някой управник да разглежда сериозно такава перспектива.
Покрай четирите термични централи се очаква един ден да преминава газопроводът от Комотини до Стара Загора. Тоест има начини те да преминат на работа с природен газ, като за целта също ще са необходими инвестиции. Синьото гориво, ако е на конкурентна цена, ще донесе ползи за региона, тъй като при изгарянето му се отделя минимално количество вредни вещества (без никакъв живак), но емисиите въглероден двуокис остават. В България вече има случай въглищна централа да се преобразува частично в газова – ТЕЦ "Варна". Дали обаче това ще се случи и с централите в Маришкия басейн? Днес никой не обсъжда такива схеми.
И докато управляващите решат как да предпазят енергийната система и да опазят препитанието на цял регион в съчетание с европейските директиви, ще шепнем в Брюксел неофициално: "Нека ТЕЦ-овете си останат нашата "мръсна тайна"."
Пламен Симеонов
