"Годишният темп на инфлация достигна 2.3% през май, воден от по-високи цени на горива и необработени храни. Наблюдаваното леко ускорение на годишния темп на поскъпване на пазарните услуги се отрази в по-висока базисна инфлация от 2%, при 1.9% през април", пише в месечния обзор на българската икономика, публикуван от Министерството на финансите.
Обръщаме специално внимание на този индикатор не заради заплашително високите му стойности (напротив, те са напълно приемливи), а защото той е един от четирите Маастрихтски критерии, които страната ни задължително трябва да изпълнява, ако иска да влезе в двегодишния валутен механизъм за въвеждане на еврото – ERM ІІ. А след това и в еврозоната. Другите критерии са: бюджетният дефицит да не е по-голям от 3% от брутния вътрешен продукт, държавният дълг да не е повече от 60% от БВП и лихвените равнища да не надхвърлят референтната стойност, определяна от лихвените нива на трите държави от Европейския съюз с най-ниска инфлация.
Спираме се на този въпрос и защото влизането в ERM ІІ e стратегическа задача на правителството и ако се вярва на думите на премиера Бойко Борисов и на финансовия министър Владислав Горанов, до дни предстои да представим за одобрение кандидатурата на България за влизане в двегодишния механизъм за въвеждане на европейските пари. И за да имаме сериозни шансове тя да бъде приета, е важно да изпълняваме всички критерии от Маастрихт – в това число и този за ценовата стабилност, или както е популярно да се казва – за инфлацията.
Що се отнася до начина на определяне на референтната стойност за допустимата инфлация, механизмът е описан в чл.140 от Договора за функциониране на ЕС. Според него в съответната държава членка е налице ценова стабилност, когато средният темп на инфлацията за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите не превишава с повече от 1.5 % този, който съществува най-много в три държави членки, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност. Като под "най-добри резултати в областта на ценовата стабилност" трябва да се разбира "най-ниска инфлация".
Според Европейската централна банка при определението на референтната стойност на допустимата инфлация се взима непретеглената средноаритметична стойност на темпа й в трите държави с най-ниска инфлация, освен ако тя не е статистически нетипична. Съответно динамиката на цените в една страна може да се определи като статистическа нетипична, ако темпът на инфлация при нея е значително по-нисък от този в другите членки на общността поради натрупването на специфични фактори. В такива случаи, когато поради посочените причини в определена държава инфлацията е много по-ниска от средната за ЕС, нейната стойност не се взема предвид при изчисляването на допустимата стойност на инфлацията по Маастрихт.
Какво е положението с България?
В последния конвергентен доклад на ЕЦБ от май 2018-а, който оценява готовността на държавите за въвеждане на еврото, се казва, че през март същата година 12-месечният среден темп на инфлацията у нас е бил 1.4% и е под референтната стойност от 1.9% по критерия за ценова стабилност. Само че там изрично се посочва и че е необходимо да внимаваме за възможното увеличаване на индекса на потребителските цени.
"През последните десет години този темп се колебаеше в широк диапазон от – 1.7 до 12.6%, като средно за периода беше умерен и възлизаше на 2.2 процента. Гледайки в перспектива, съществуват сериозни опасения за дългосрочната устойчивост по отношение на инфлацията в България, като се вземе предвид и неотдавнашното увеличение на разходите за труд на единица продукция. Възможно е процесът на догонване да доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо тази в еврозоната", отбелязват още експертите на банката.
Опасенията им не са безпочвени на фона на последните данни, публикувани от финансовото министерство. Както казахме, през май инфлация у нас вече е 2.3% и тенденцията е за увеличаване поради натиска за ръст на доходите, нарастването на цените на електроенергията, на горивата, а оттам и на различните видове потребителски стоки. Съдейки по някои анализи, тази инфлация все още е под реферетната за Европейския съюз, която не е по-голяма от 2.4 процента. Но се вижда че сме съвсем близо до тази стойност и, ако, не дай си Боже, през следващите месеци надхвърлим въпросния Маастрихтски индикатор, и ЕЦБ, и Европейската комисия ще разполагат с аргументи да ни обвинят в неустойчивост на инфлационния индекс. А това ще налее вода в мелницата на държавите от еврозоната, които имат резерви срещу приемането ни в ERM ІІ.
За да се избегне този риск, правителството трябва да вземе всички мерки за удържане на индекса на потребителските цени на сегашното му ниво. Иначе рискува молбата за влизане на страната в европейския валутен механизъм да не бъде приета. И то заради един дребен детайл. Зашлевят ли ни сега шамар за кандидатурата ни за ERM ІІ, после ще е късно и безсмислено да се питаме защо се е случило и кой е виновен.
