Инвестициите в нови високотехнологични производства могат да бъдат генератор на износа, а Министерство на икономиката трябва да разшири функциите си по отношение на външната търговия на България. След финансово-икономическата криза икономическият растеж в България е движен от износа и потреблението. Икономическият растеж в България вече се движи и от инвестициите. Прогнозираме 10,1% реален ръст на инвестициите в структурата на БВП през 2018 г. Тази тенденция с ръст от между 7 и 10% процента ще продължи и през следващите години. Това заяви заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов в понеделник на кръгла маса под наслов „Новите предизвикателства пред външната търговия на страната във връзка с растящия протекционизъм и заплахи пред установения ред в световната търговия“.
Борисов посочи, че ежегодно се публикуват Доклади на ЕК относно пречките пред търговията и инвестициите. В публикувания през месец юни 2018 г. Осми ежегоден доклад, през 2017 г. тенденцията е за все по-засилено въвеждане на бариери пред търговията в световен мащаб. „През 2017 г. са регистрирани рекорден брой от 396 мерки в трети държави, като са докладвани 67 нови пречки и са отстранени 45 пречки през годината“, подчерта Борисов. Той допълни, че водещи страни от Г20 въвеждат най-много протекционистични мерки. Това се потвърждава и от установената през предходната година тенденция, че протекционизмът нараства.
Заместник-министърът изтъкна, че наложените нови пречки в трети държави са в 12 различни стопански сектора, сред които селското стопанство, рибарството, вина и спиртни напитки, както и мерки от хоризонтален характер. „Потенциално засегнатите търговски потоци от всички нови пречки, регистрирани през 2017 г., съответстват на 1,2% от целия износ на ЕС в световен мащаб през същата година“, посочи Борисов.
По думите му благодарение на усилията от страна на ЕС достъпът до пазари беше улеснен и се постигнаха успешни резултати, като 45 пречки бяха изцяло или частично отстранени в 13 различни сектора. Отстранените пречки спадащи към сектора на селското стопанство и рибарството са 27, а държавите с най-голям брой отстранени пречки са Китай, Бразилия, Канада и Турция. „Търговските потоци, които са потенциално засегнати от премахнатите търговски пречки, възлизат на 8,2 млрд. евро, където 45 процента се отнасят до износа на ЕС към Китай, следван от износа на ЕС към Бразилия, почти 13 процента. Според консервативни оценки отстраняването на пречки е генерирало 4,8 милиарда евро допълнителен износ на годишна основа“, изтъкна Борисов.
