Александър Маринов
На времето имаше един анекдот: към лозунга на БКП "Всичко в името на човека, всичко за благото на човека!" се добавяше "Дори можем да посочим името на човека". Днес на тази основна цел – обслужването на интересите на малка група от хора – наистина е подчинено функционирането на държавната власт и на първо място на най-важното й разклонение – Народното събрание. Преди време специално проучване установи, че над половината от законите, приемани от българските законодатели, "повдигат сериозни съмнения за намеса на частни интереси". Ако отчетем факта, че за последните десет години парламентът е приел около 8000 акта (нови закони и изменения на действащи), мащабът на явлението е наистина впечатляващ.
Разбира се, темата за лобизма не е нито нова, нито български патент. В световен и особено в европейски мащаб споровете по нея са колкото ожесточени, толкова и безрезултатни. Ако изключим САЩ и няколко малки държави от ЕС, лобистката дейност остава нерегулирана и будеща неизменни упреци за целенасочено увреждане на публичния интерес.
У нас (основателни) съмнения за прокарване на нечия частна изгода от заинтересувани законотворци съществуват още от зората на демокрацията. Но със сигурност през последните десет години тази неблаговидна страна на парламентаризма се превърна едновременно в съществена и демонстративно дразнеща черта на поведението на народните избраници. Скандалите около лобистки законопроекти стават все по-чести и по-шумни и вече се вихрят не само между управляващи и опозиция, но и вътре в проправителствените коалиции. Ето например какви реплики си размениха неотдавна премиер и депутат от избралото го мнозинство по повод на законопроекта за повишаване на акциза върху "електронните" цигари.
Бойко Борисов: "Новината, че ще има облага за бизнесмен от предложения законопроект, е фалшива. Това е огромна лъжа. Наредил съм на Цветан Цветанов да изтегли проектозакона. Ще направим подарък на "Филип Морис". Бедна България подарява тези пари. Няма да оставя ГЕРБ да става тупан на всеки, който му хрумне да стане сутринта и да говори лъжи. Когато дойдат Патриотите за бюджета, ще им ги кажа тези неща. Ще го запомнят това."
Александър Сабанов, депутат от "Обединени патриоти": "Законопроектът е толкова пролобистки към бюджета, колкото и предложението на Менда Стоянова миналата година за намаляване на кешовите плащания – всички знаем кой защитава този закон. Хората не са толкова неосведомени – мисля, че "КОЙ" е достатъчно да се каже. Определено се вижда не само в този случай, има и други случаи, в които се лобира със законопроекти. Изцяло грешна е коалиционната политика – по този начин да бъдат вкарвани законопроекти и в зала на крак да се подписват от част от колегите."
Между другото, днешните "братя по власт" се бяха хванали гуша за гуша на същата тема в миналия парламент. Сегашният вицепремиер, а тогава председател на парламентарната група на Патриотичния фронт Валери Симеонов разобличи ГЕРБ, като даде за пример няколко внесени от тях лобистки закона: за касетъчните боеприпаси и противопехотните мини, част от промените в Закона за акцизите и данъчните складове, засягащи селските ракиджийници, нарастването на цените за ниския клас цигари, връщането на текста за големите таксиметрови компании, които да могат да наемат други таксита. Нищо чудно в следващото Народно събрание тази пиеса да се повтори.
В интерес на истината, от самото начало на парламентарната си история ГЕРБ се изяви като партия, силно предразположена към забъркване на лобистки скандали. Може би вече малцина си спомнят как още през 2010-а герберите не само пробутаха абсурдна поправка в Закона за наркотичните вещества и прекурсорите, но и се изхитриха да го направят с помощта на откровена измама, подменяйки автентичния текст, гласуван от депутатите (история, подробно анализирана на страниците на "БАНКЕРЪ"). Тогава хвръкнаха две глави и мнозинството дори се зарече да прави антилобистка експертиза на всеки проектозакон, но скоро нещата се върнаха в "правилното русло".
Това, което е чудно, как герберите не се научиха поне отчасти да прикриват мераците си. Неотдавна те се опитаха да пробутат закон за създаване на нова камара на автопревозвачите, който разбуни духовете и предизвика протести в цялата страна. Интересното в проекта бе, че още преди той да е минал през парламента, бизнесмен, известен с близостта си до управляващите, бе успял да запази в Търговския регистър предвижданото наименование и дори личното право на представителство на несъздадената камара. Действително впечатляваща предприемчивост, като се има предвид, че годишният приход от членски внос се оценява на 17 млн. лева.
Ако има нещо странно – може би наистина специфично българско, това е, че по повод лобистки закони избухват крамоли и вътре в отделните коалиционни партньори. В случая отново палмата на първенството принадлежи на Патриотите и лично на Валери Симеонов. По повод на предложените от Емил Димитров – Ревизоро поправки, засягащи дребните търговци на горива, вицепремиерът се изяви в типичен стил: "Новият закон за горивата е отвратителен лобистки закон, насочен към обслужването на големи фирми за горива, на първо място "Лукойл" и другите такива, които са обсебили 80% от пазара! Тук става въпрос за прокарване на лобистки текстове чрез определени хора. Не е вярно, че законът е внесен от групата на "Обединени патриоти". Моят приятел Емил Димитров го е прокарал.”
От екрана на национална телевизия заклейменият душманин на малкия бизнес пък обвини членове на правителството, че заблуждават премиера и го саботират. Очевидно приятелството си е приятелство, а лобизмът има други измерения.
Може би е време народните представители, а и обществото да се замислят върху по-ефективни начини за справяне с лобистката напаст. Вместо да се умува как да се гаси туй, що не гасне, по-правилно е да се постави някакъв ред в механизма на протичане на законотворческата дейност, най-вече с оглед спазването на изричното законово изискване за предварителна оценка на въздействието на подготвяните нормативни актове. Сега този стандарт се прилага към проектите на правителството, но не и на отделните депутати. Ако изключим чисто конституционната абсурдност на подобна неравнопоставеност, не е трудно да се забележи, че съзнателно е оставена вратичка за прокарване на закони, обслужващи егоистични политически и икономически интереси, без Министерският съвет формално да носи отговорност за това.
Но ако отделните народни представители без свян си позволяват да прокарват лобистки поправки, макар и дежурно оправдавайки се с интересите на бюджета, нима е чудо, че парламентът се намира на дъното на общественото доверие.
