С ключови промени "в крачка" и при липса на политически консенсус Народното събрание одобри на второ четене спорния Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с петрола и продуктите от нефтен произход, по-известен като "Закона за горивата". Нормативът изостри напрежението сред малките и големите играчи на пазара, а нажежената обстановка се пренесе и в управляващата коалиция, и по-точно в "Обединени патриоти", които така и не успяха да изгладят различията си по отношение на текстовете.
Те бяха внесени в парламента с голямата заявка, че чрез приемането им ще се сложи край на сивия сектор на пазара на горива, костващ на държавния бюджет 1 млрд. лв. годишно. Бързо след това обаче браншови организации изказаха притеснения, че текстовете са лобистки и облагодетелстват големите играчи. "Прожекторите" бяха насочени към "Лукойл България", шефа на дружеството Валентин Златев и ръководената от него Българска петролна и газова асоциация.
Малките търговци твърдяха, че първоначалният вариант на законопроекта ще затрие множество фирми. Затова излязоха на протести в столицата с искане точките и параграфите да бъдат преработени или директно оттеглени. Недоволните заплашиха с блокиране на гранични пунктове, а впоследствие се заканиха да запалят собствените си цистерни и бензиностанции. Те получиха подкрепа и от вицепремиера и лидер на НФСБ Валери Симеонов, който упрекна колегите си от "Атака" и ВМРО, че внасят лобистки текстове, които обслужват определени компании. "Правят се опити един цял бранш да бъде ликвидиран, за да се даде служебна победа на няколко големи фирми", категоричен бе Симеонов. Той размени остри реплики с депутата Емил Димитров – Ревизоро, който е председател на водещата комисия по законопроекта.
Ще напомним също така, че спорове в бранша възникнаха около идеята търговците на горива да се регистрират в Министерството на икономиката, а за да бъдат включени в регистъра – да изпълняват и конкретни изисквания. Например да предоставят обезпечения, които да се използват за погасяване на техни дългове към хазната в случай на несъстоятелност или фалит. Размери на обезпеченията първоначално бяха 20 хил. лв. на обект до не повече от 500 хил. лв. за търговците на дребно. За тези на едро пък бе фиксирана сумата от половин милион лева. Другият спорен момент бе около предвидената разпоредба управителите на дружествата да отговарят на определен образователен и трудов ценз.
В опит да намалят напрежението депутатите "в крачка" (по думи на Волен Сидеров) направиха съществени промени между двете четения на законопроекта. Те промениха изискването за уставен капитал за дружествата, собственици на данъчни складове – от 3 млн. на 1 млн. лева. И от 200 хил. на 20 хил. лв. за фирма, която ще търгува на дребно. Отпадна образователният и трудов ценз, а изпълнението на норматива бе поверено изцяло на министъра на икономиката.
Не бе зачеркнато обаче изискването за предоставяне на обезпечения при регистрация. Те могат да бъдат чрез депозит в пари в брой или с банкова гаранция. Петстотин хиляди лева ще бъде обезпечението за търговия на едро с петролни продукти и газ. Същият е и размерът за съхранение на горива извън данъчни складове. За търговия на дребно обезпечението ще е 20 хил. лева. Такава ще е сумата и при фирмите за пълнене на бутилки с втечнен газ. А за дистрибуцията на газ в бутилки – 100 хил. лева.
По време на разискванията в пленарната зала депутатът от НФСБ Йордан Апостолов цитира становища на министерствата на финансите и на икономиката, според които въпросните обезпечения може да са финансова тежест и в крайна сметка да доведат до концентрация в бизнеса с горива и недопускане на малките фирми до пазара. "Това е нарушение на правилата на Европейския съюз и може да се стигне до наказателна процедура за страната ни", предупреди Апостолов.
В реплика Емил Димитров от ВМРО каза: "Намалихме редица неща, така че сме се съобразили. Колкото до министъра на финансите, когато пазим най-малкия, може би трябва да махнем касовите апарати, които и на най-малките сме въвели. Когато въвеждаме касови апарати, ги въвеждаме навсякъде и не ни интересуват малки и големи. Важното е да се отчитат. Сто осемдесет и един от малките търговци дължат 270 млн. лв. на държавата. После защо има дедесарски фирми и защо не можем да си съберем парите. Това е начинът, по който можем да ги съберем."
Оказа се, че въпреки редакциите разправиите в "Обединени патриоти" изобщо не са стихнали и те продължиха и в кулоарите на парламента. Лидерът на "Атака" Волен Сидеров разкритикува позицията на Валери Симеонов против Закона за горивата и поиска извинение от формацията му, след като ден по-рано бе съобщил пред журналистите, че недоразуменията са изгладени. Сидеров определи декларацията на НФСБ като удар по неговото достойнство.
"В "Обединени патриоти" сме три различни партии и по някои въпроси имаме различни позиции. Никой не може да ни отнеме правото да си ги защитаваме", отвърна му задочно Симеонов, според когото нормативът създава големи рискове за унищожаване на стотици търговци от дребен и среден ранг. "Аз разбирам, от друга страна, че главната му цел е борбата със сивия сектор, но в случая се получава нещо като заради гангренясал пръст да отрежем ръката", каза вицепремиерът и обеща да изпрати Закона за горивата до Европейската комисия, тъй като има нарушение на европейски директиви и на конкурентни права.
Валери Симеонов отбеляза още, че загубите на "Лукойл Нефтохим Бургас" не правят впечатление на институции като НАП, прокуратурата и ДАНС. "Интересно е, че точно "Лукойл", която не реализира печалби в България, купува нефтопродукти и продава горива на една и съща фирма – "Литаско", Швейцария. Тази има много добри печалби най-вероятно чрез корекция на цените. Най-показателен е фактът, че "Лукойл" реализира печалба от над 84 млрд. долара годишно, а "Лукойл Нефтохим Бургас" – много странно, няма печалби", коментира Симеонов.
