"Когато става въпрос за общата среда, в която работят банките, имам предвид няколко неща. Първо ще обърна внимание на по-общата икономическа обстановка в Европа, която е положителна. Свидетели сме на широкообхватен икономически подем (макар и с известно забавяне напоследък) и банките играят основна роля за финансирането му. Все пак засега икономическата среда е донякъде преходна – стабилизацията и възстановеният ръст на кредитирането са зад нас, а пред нас е очакваната нормализация на паричната политика на централните банки със свързания с нея предстоящ цикъл на повишение на лихвените проценти. Тези процеси изискват от банките да обърнат отново внимание – наред с другото, на правилното управление на различните видове риск.
Друг важен аспект са регулаторната и институционалната среда в ЕС в областта на финансовите услуги, където работата продължава. Разбираеми са някои от сегашните притеснения на банковия отрасъл – все още продължаващата работа и липсата на яснота по важни въпроси не са точно предсказуемата и подкрепяща среда, от която имат нужда банките. За решаване на оставащите въпроси българското председателство на Съвета на ЕС постави силен акцент върху приключване на основни етапи за реформа на банковото регулиране. Приоритетите на българското председателство включваха завършване на Банковия съюз, постигане на максималния възможен балансиран компромис по пакета за ограничаване на риска и изграждане на Съюз на капиталовите пазари.
Банките играят ключова роля за финансиране на сегашната икономическа експанзия, но за да продължат да правят това, както трябва, те се нуждаят от стабилност и предвидимост по отношение както на балансите и операциите им, което в голяма степен зависи от тях самите, така и на институционалната и регулаторната среда, в която функционират, което е главна отговорност на политиците и регулаторните органи.
Банковият сектор в България функционира в, общо взето, благоприятна среда. Икономиката е в добро състояние – с един от най-високите темпове на нарастване на БВП в Европейския съюз през последните три години. Бюджетът е балансиран и съотношението дълг към БВП е третото най-ниско в ЕС. Акцентът все повече пада върху програмата за структурни реформи, тъй като изпълнението й изоставаше.
В този по-широк контекст резултатите на банковия сектор остават силни, с положителен ефект върху икономическия ръст. Капиталовата адекватност и ликвидност остават на равнища над средните за ЕС, а кредитирането за недържавния сектор продължава да расте. Освен това банковият сектор отбелязва добър напредък в няколко конкретни области.
Необслужваните кредити, които са наследен проблем от предишни години, намаляват. В края на март делът на брутните необслужвани кредити и аванси в банковата система спадна до 9.3% от 17% в края на 2014-а. Делът на нетните необслужвани кредити и аванси, представляващи потенциалния кредитен риск в баланса на банките (изчислен след приспадане на вече извършените обезценки), бе 4.6% в края на първото тримесечие. На ниво система нетната стойност на необслужваните кредити и аванси е също изцяло покрита от капиталовия излишък над регулаторния минимум от 8% и задължителните капиталови буфери.
Въвеждането на Международните стандарти за финансов одит 9 в сектора ни протече гладко. Ефектите обаче продължават да бъдат обект на внимание от страна на БНБ. Миналата година предмет на наблюдение бяха готовността на банките и плановете им за действия във връзка с предстоящите изисквания на МСФО 9. Сега сме на етап преглед и оценка на практиките на банките за оповестяване във връзка с прилагането на този нов стандарт.
По своята същност процесите в нашия банков сектор са част от паневропейския контекст и банките ни са изправени пред предизвикателства, които са сходни с тези за европейските кредитни институции, включително и по отношение на регулаторната среда."
