266 българи са станали жертви на трафик на хора за първото тримесечие на 2018 година, сочат данни на Върховната касационна прокуратура. Запазена е тенденцията за значително по-голям брой пострадали жени. 183 са жените принуждавани да извършват сексуални действия, а мъжете жертва на трудова експлоатация са 39.
Все по-често хората стават жертви на трафик с цел принудителен труд, когато са изправени пред ситуация на безработица и безизходица и са готови да бъдат взети на работа дори и при лоши условия, каза за радио Варна Петя Атанасова, член на Местната комисия за борба с трафика на хора във Варна. Работните места, за които българи биват наемани, а след това принудително експлоатирани са в сферите на строителството, ресторантьорството и хотелския бизнес, земеделието и домашните услуги.
Най-често българи стават жертва на трафик в Германия, Великобритания, Испания, Финландия, Белгия и Холандия.
Как да се предпазим?
1. Да проуча внимателно фирмата/университета/лицето, при когото отивам, като се свържа с неправителствени организации, полиция, интернет, приятели и познати.
2. Преди да замина трябва да се погрижа роднини и приятели да имат:
– моя снимка и копие на паспорта ми
– телефона и адреса ми в чужбина
– телефона и адреса на човекът/организацията/работодателя/университета, където отивам
– координатите на посолството/консулството в страната, където отивам
– копие от договора ми
3. Преди да замина е препоръчително да съгласувам с роднини и приятели сигнал/фраза/изречение, който ще бъде за спешни случаи, когато съм в беда.
В по-голямата част от случаите на трафик, трафикантите разрешават да се говори по телефона само веднъж – два пъти и то под зоркия им поглед, така че това би било много полезно и дори единствената крачка, която можете да предприемете за момента.
Ето един прост пример:
Сигнал: „Как е котката?” – при условие, че нямате котка. Когато изречете тези думи, дори и пред други хора, роднините ще знаят, че сте в беда и ще могат да вземат мерки.
4. Когато се съглася да работя в чужбина трябва задължително да подпиша предварително договор, в който да е указано:
– кой е работодателят ми
– къде точно ще работя
– условия на работа/плащане/живеене
– срокът на договора
5. Преди да замина да се обадя на посолството в България на страната, в която отивам и да попитам за актуални данни за условията на пребиваване на чужденци и работа там.
6. Да взема с мен задължително координатите на българското посолство/консулство в страната, в която отивам. Да го пазя на скрито място и да знам, че когато се чувствам застрашен мога винаги да се свържа с тях.
7. Ако, за да отида в дадена страна ми е необходима виза, то тя винаги има определен срок. Трябва да проверя този срок и да знам, че ако той изтече докато все още съм в чужбина може да имам неприятности.
8. Би ми било полезно, ако науча някои основни фрази на езика на страната, в която отивам.
9. В никакъв случаи не трябва да давам на никого документите си!
10. Ако се почувствам по някакъв начин застрашен в страната, в която се намирам в момента, непременно трябва да се свържа с:
– Българското посолство/консулство
– Местната полиция
– Местни, български и международни неправителствени организации
– Роднини, приятели и познати
11. Ако нямам достъп до телефон трябва да помоля непознати хора да ми окажат съдействие/да се обадят по телефона, да оставят съобщение в най-близкото полицейско управление/. Трябва да дам по възможност личните си данни (име, от къде съм) и къде се намирам, от какво съм заплашена, за да могат властите да бъдат максимално улеснени.
