В свой доклад Световната банка констатира, че почивните станции, които принадлежат на българските институции, са твърде много, а данъкоплатците плащат за това удоволствие на държавните служители. За съдържанието на този доклад съобщиха хората от Института за пазарна икономика.
По същество документът е имал за цел да анализира спецификата на работа на тези обекти и да насочи нашите управници как управлението им да бъде подобрено. Изследването е обхванало едва 115 обекта с представителни и социални функции, почивни станции и обекти за обучение, но това е далеч от истинската бройка на този тип държавни учреждения. Но проблемите, които анализът на специалистите посочва, са повече от красноречиви.
Основното в него е, че липсва цялостна държавна политика или визия за управлението на обектите с представителни и социални функции. В същото време те трупат сериозни загуби за държавния бюджет. Една от причините е, че работят на цени, по-ниски от пазарните, и на практика представляват конкурентно предизвикателство за частните туристически обекти.
Сериозно внимание е обърнато на факта, че в повечето случаи ведомствените почивни станции се управляват от държавни служители, които рядко притежават специализирани познания или умения в областта на управлението на собствеността и туризма.
Подчертан е и друг аспект, свързан със социалната страна на проблемите. По дефиниция почивните станции се стопанисват от отделни министерства и това лишава всички държавни служители от равен достъп до тях. Изведен е и проблемът с прозрачността, тъй като няма оперативна информация, която да послужи за сравнителен анализ, защото обектите не са задължени да прилагат общоприетите счетоводни практики и не публикуват годишни финансови отчети.
Оценката на загубите, която е дадена в документа, според данните, които публикува в специалния си бюлетин Институтът за пазарна икономика ,е, че през 2016-а например 83% от този тип имоти генерират загуба. Що се отнася до оперативните загуби, те достигат средно 230 хил. лв. на такова заведение .
От анализа на проверените 115 бази, с малко над 10 хил. легла, става ясно , че загубите са от около 22 млн. лева.
В доклада е подчертано, че всъщност реалната цена на услугата, за която става дума, остава скрита, тъй като правителството обявява само оперативните разходи на обектите. А това не са единствените разходи, свързани с тяхната експлоатация. Отбелязано е също, че управителите на базите не са стимулирани да генерират допълнителни приходи, тъй като всички събрани приходи се превеждат директно по сметката на Министерството на финансите. Изследването посочва и още един проблем – че бюджетните ограничения водят до по-кратки периоди на експлоатация (почти двойно по-ниски от тези на подобни частни бази), което е неефективно използване на недвижимата собственост и води до пропуснати ползи.
Изследването представя и любопитни наблюдения, като например, че някои от тези държавни обекти работят без валидни сертификати за категоризация, а има и такива, които изобщо не са категоризирани. В документа е отбелязано, че няма яснота защо определен имот с представителен и социален характер е класифициран като публична или частна държавна собственост и този факт е дал основание да бъде направено заключението, че класификацията им изглежда донякъде произволна.
Оказва се, че само една трета от изследваните администрации събират и анализират данни за удовлетвореността на клиентите, но две трети от останалите смятат, че подобна информация би била полезна.
Специално внимание е обърнато на факта, че храната, която се предлага в тези обекти, е без надценка, или, казано по просто – тя реално е на загуба.
Много от обектите са достъпни за външни посетители (т.е. не за придружители на служителите), които плащат от 15 до 100% над стандартната ставка за служителите. Въпреки че цените, заплащани от външните посетители, са по-високи, те все пак са по-ниски от пазарните и не покриват обичайните разходи по експлоатацията на обектите, става ясно от констатациите на специалистите. А по този начин ведомствата на практика субсидират почивките и на външните гости на обектите.
Ведомствата нямат изискване администрациите да използват приоритетно обектите с представителни и социални функции за провеждане на срещи, семинари, конференции, форуми и т.н. Така те плащат допълнително за наемане на частни зали (в хотели, центрове и т.н.), въпреки че разполагат с необходимите помещения и техника.
Възлагането на външен изпълнител на цялото или на част от управлението на собствеността не е обичайна практика . Само 5% от администрациите са възложили управлението на обектите на друго юридическо лице, сочи изследването.
Най-ниските отчетени цени за нощувка са в почивна база на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – 5 лв. на човек на вечер, и в базите на МВР – средните цени на нощувка са 7.50 лв. на човек.
Отбелязано е и че резиденция "Евксиноград" на Министерския съвет отчита годишна загуба от близо 700 000 лева. А загубата на почивната станция на МВР "Лазур" в Несебър през 2016-а е била почти 600 000 лева.
Докладът съдържа и редица препоръки за подобряването на управлението на имотите като изготвяне на стратегия за управление, централизиране на управлението и т.н. В крайна сметка обаче основният извод е, че държавата трябва постепенно да се оттегли от дейностите по поддръжката и управлението на ведомствени почивни бази. Представеният международен опит също показва, че това е практиката по света. Често срещана и работеща практика е и управлението на държавни обекти в рамките на публично-частни споразумения като аутсорсинг, концесия или лизингови договори, които дават възможност за постигане на ползи за обществения сектор чрез ноу-хау от частния сектор. Направена е и препоръка, че сега тази социална придобивка може да се заплаща.
В заключение, експертите от Института за пазарна икономика публикуват само два, но доста красноречеви цитата от доклада: "Дейността на почивните станции е неефективна и е източник на финансови загуби." и "Управлението на обекти за настаняване на туристи не е типична функция на правителството. Правителството следва да се съсредоточи върху предоставянето на основни обществени услуги, вместо да се конкурира с частния сектор за предоставянето на нещо, което в същността си е частна стока."
