Г-н Караниколов, от месеци управляващите ни внушават, че през тази година икономиката на България е напът да отчете най-високия си растеж от световната финансова криза насам. Едно обаче са оптимистичните прогнози, а съвсем друго – резултатите. Каква е истинската картина ?
– От 2013-а насам се отчита тенденция на активизиране на икономическите процеси в страната ни, като през последните три години БВП нараства с около 3.6-3.9% годишно. Според пролетната прогноза на Министерството на финансите през тази и през следващата година, БВП ще нарасне с по 3.9% на годишна база. До момента има индикатори, че прогнозата за тази година ще се изпълни, тъй като отчетеният ръст през първото тримесечие е 3.6 на сто. Увеличават се и инвестициите, а нарастването им на годишна база през първото тримесечие на 2018-о е 7.0 на сто. По отношение на преките чуждестранни инвестиции също има лек ръст, като се очаква от 2.2% от БВП през 2016-а те да се увеличат на 2.7% от БВП през тази година и да нараснат до 2.8% от БВП през 2020 година.
От отрицателни стойности на инфлацията в страната в периода 2014-2016-а през 2017-а се отчита 2.1% нарастване на индекса на потребителските цени, което е индикатор за активизиране на икономическите процеси. Очакванията на Министерството на финансите е годишната инфлация да се движи около 2.0% до 2021 година. При изпълнението на тези очаквания икономиката на България ще отчита стабилно развитие в средносрочен план.
Безработицата намалява, но се наблюдава липса на работници – от 7.6% през 2016-а на 6.2% през 2017 година.А през тази година се очаква да достигне 5.9 на сто. По последни данни на Агенцията по заетостта през юни 2018 -а безработицата в страната е била 5.7%, което също дава основание, че прогнозата ще се сбъдне.
Расте и средната месечна работна заплата. За периода 2014-2017-а средният годишен ръст на заплатите е бил 8 на сто. Към март 2018-а средната месечна заплата на национално ниво е била 1107 лева.
На фона на тези стойности на показателите перспективите за развитие на икономиката ни са положителни. Българското правителство провежда политика, насочена към подобряване на социално-икономическото положение на населението, за стимулиране на инвестициите във високотехнологични производства и създаване на високоплатени работни места.
Същевременно трябва да се отчита и такъв важен фактор, какъвто е развитието на глобалните икономически и политически процеси, който ще влияе и на икономиката ни.
Един от наболелите въпроси, коментарите по който старателно се избягват, е драстичното намаляване на преките чуждестранни инвестиции у нас през последните години. През миналата година те на практика липсваха. Каква е ситуацията сега?
– През последните години постоянно се налага погрешното заключение, че преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) у нас намаляват. Това се дължи основно на факта, че при първоначалното оповестяване на данните от БНБ за определен период те са предварителни и подлежат на актуализация в продължение на 15 месеца, а впоследствие се наблюдава значително увеличение на обявената първоначално стойност. Некоректно е сравняването на предварителни данни за настоящата година с актуализираните или с окончателните резултати за предишните, откъдето се стига до погрешния извод.
Преките чуждестранни инвестиции не само са положителни, подобрява се и структурата им – близо 30% от ПЧИ за 2017 -а и първото тримесечие на 2018-а са в преработващата промишленост (съответно 313.4 млн. евро за 2017-а и 248 млн. евро за периода януари-август 2018 -а), където проектите са с дългосрочен хоризонт и имат устойчиво ползотворно въздействие върху регионалното икономическо развитие. Отчетените данни за преките чуждестранни инвестиции за 2016-а и 2017 г. са съответно 1079.7 млн. евро (окончателни данни) и 950.1 млн. евро (предварителни данни).
Положителната тенденция за нарастване на инвестициите се потвърждава от засиления интерес към България като инвестиционна дестинация. Той се проявява основно в дейностите, свързани с автомобилопроизводството и ИКТ сектора.Трябва да се има предвид също, че данните за ПЧИ не отчитат увеличаването на български инвестиции и разширяването на вече съществуващи в страната чуждестранни инвестиции.
За измерване на икономическия ефект от инвестициите не би трябвало да се ползва само един показател, каквито са преките чуждестранни инвестиции. Следим и отчитаните от Националния статистически институт измерители за инвестициите в икономиката "бруто капиталообразуване на основен капитал" и "разходи за придобиване на дълготрайни материални активи", които показват възходяща тенденция, а това означава повишена икономическа активност и разширяване на производствения капацитет и на местните, и на и чуждестранните стопански субекти.
Положителна тенденция има и при проектите, които получават сертификат по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). От началото на 2018 -а по ЗНИ са издадени 15 сертификата (тринадесет за клас А, един за клас Б и един за приоритетен инвестиционен проект). Общо предвидените инвестиции възлизат на 690.316 млн. лв. и се очаква разкриване на 1316 нови работни места. Шест от проектите се осъществяват във високотехнологични производства и услуги.
За 2017-а по ЗНИ са издадени 31 сертификата (24 за клас А, шест за клас Б и един за приоритетен инвестиционен проект). Общо предвидените инвестиции възлизат на 311.461 млн. лв. и се очаква разкриване на 5848 нови работни места. Петнадесет от проектите се осъществяват във високотехнологични производства и услуги.
След провеждането на срещата от формата "16+1" бяхте доста въодушевен от разкриващите се пред страната ни перспективи. Колко реални са очакванията Ви?
– Посещението на китайския премиер в България (първото от 18 години насам), съчетано с провеждането на срещата на правителствените ръководители на формата "16+1", безспорно създаде благоприятни условия за по-нататъшното развитие и задълбочаване на икономическите връзки с Китай.
Подписани бяха близо 20 двустранни споразумения (десет от които в присъствието на двамата премиери), в това число и за сътрудничество в областта на МСП; финансово сътрудничество между банките за развитие – на стойност 1.5 млрд. евро; за изкупуване на български тютюн; за ползване на разплащателните карти на "Юнион Пей" в България; за износ на 5 млн. бутилки българско вино; за износ на розово масло и козметика на стойност 40 млн. лв.; за изграждане на нова централа за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия; за съвместно изграждане и управление на индустриални зони и др. Всички тези конкретни споразумения ми дават увереност за потенциала и перспективите за сътрудничество с Китай, които се разкриват пред страната ни.
Конкретизирани ли са вече проектите, които предстои да бъдат реализирани у нас в близките месеци? Дайте примери.
– По всички горепосочени споразумения в икономическата област са стартирани действия за тяхната реализация. В рамките на срещата между двамата премиери пред китайската страна бяха представени и възможностите за инвестиции в инфраструктурни проекти у нас, по които също се надяваме скоро да има раздвижване.
Въпреки лансираната теза, че интересът на китайския бизнес към нас е провокиран от възможността България да се изиграе ролята на прекия път за китайците към стара Европа, неоспорим е фактът, че в Централна и Източна Европа китайските инвестиции са много по-малки, отколкото в Западна Европа. Дали пък сегашните заявки от страна на Китай те да инвестират само в инфраструктурни проекти не целят по този начин техните стоки да минават по-бързо към своя краен потребител – доста по-платежоспособната Западна Европа?
– Интересът на Китай към региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) непрекъснато нараства. През миналата година китайските инвестиции в този регион надхвърлят 9 млрд. щ. долара. Усилията на Министерството на икономиката са насочени към привличане на китайски инвестиции в реалната българска икономика, в сектори с висока добавена стойност: производство на автомобили (вкл. и електроавтомобили) и авточасти, производството на електроника и на електротехнически изделия, разработки в областта на ИКТ, смесени предприятия в областта на хранителна промишленост и други.
България се намира на кръстопътя между Европа и Азия и е най-близката до Азия държава – членка на ЕС. Поради това сме силно заинтересовани от различните инициативи и проекти за свързаност. Инфраструктурата е от съществено значение за икономическото развитие и в тази връзка проектите, свързани с инфраструктурата в региона на Западните Балкани и в региона на страните от ЦИЕ, са в основата на разширяването на икономическото партньорство с Китай.
Напоследък наблюдаваме доста сериозно развитие на отделни региони в страната, където има обособени икономически зони. Какви са резултатите от дейностите във вече съществуващите и ще се разкриват ли нови ? И къде?
– Изграждането на индустриална зона променя средата за бизнес и за живот в региона, в който е създадена. Преди близо десет години "Национална компания индустриални зони" ЕАД (НКИЗ) беше създадена именно с цел да подпомага инвеститорите в България, като развива и управлява индустриални зони на територията на цялата страна.
Важността на икономическите паркове за регионалното развитие се разбира и от местните власти и все повече общини търсят НКИЗ за партньорство, като предлагат терени, върху които да се изграждат индустриални паркове. Заради близостта си до София най-бързо развиващата се зона, собственост на НКИЗ, е Икономическа зона София-Божурище. До момента НКИЗ има подписани договори за реализация на 22 инвестиционни проекта в Икономическа зона-Божурище. Общият размер на договорените инвестиционни проекти надхвърля 400 млн. лева. В момента НКИЗ преговаря с над 30 фирми, като желаещи да закупят терени в Божурище са над двадесет. Първият инвеститор в зоната край София е немската компания "Бер Хелла Термоконтрол", която произвежда климатични системи за автомобили, а през тази година започват да разширяват производството си в България, по-конкретно на терена в Икономическа зона-Божурище. Най-големият инвестиционен проект в зоната се реализира върху терен от 300 декара от датската компания "Юск", а през юни в Икономическа зона-Божурище отвори врати нов завод – на немската компания "Мултивак". В зоната също така работят и много български компании, включително и и високотехнологични.
Отличен пример за развитие е и Индустриален и логистичен парк Бургас – на територията му изграждат заводи и складове над 30 фирми, гарантирали инвестиции за повече от 25 млн. лева. Капацитетът на зоната (238 000 кв. м) вече е почти запълнен и предстои увеличаване с още над 530 декара. Сериозен принос за напредъка на индустриалния парк в Бургас има успешното партньорство на НКИЗ с местните власти.
Свободна зона-Русе е един от успешните примери за бизнес развитие в Русе, където през последните години се отбелязва икономически ръст, по-висок от средния за страната. Повече от хиляда български и чуждестранни фирми са били подпомогнати в дейността си от екипа "Свободна зона – Русе“ за тридесетгодишното й съществуване. В момента в зоната оперират дистрибуторски център за опаковане и етикиране на текстилни изделия, цех за производство на метални съдове за различни индустрии, производствено предприятие за машини от тежката промишленост, цех за производство на тръбни профили и др. НКИЗ започна активна работа и по проектите си в Стара Загора и Кърджали. Напоследък се наблюдава засилен инвестиционен интерес към Стара Загора. Това е причината НКИЗ да подпише меморандум за сътрудничество с община Стара Загора за изграждане на съвместна индустриална зона в града.
Общината вече създаде дружество "Индустриална зона Загоре" с терен от 115 дка, разположен в кв. "Зора", в близост до който минават линии на градския транспорт, а до границата на парцела има ток, вода, газ и канализация. Планира се НК Индустриални зони да се включи в проекта и Индустриална зона-Загоре да се развива съвместно от община Стара Загора и НКИЗ.
Вече е стартиран и проектът на НКИЗ в Кърджали в сътрудничество с областната администрация тук. Терените се намират в Кърджали и са с обща площ от 94.4 декара. Решението ще позволи да се реализира проект за изграждане на икономическа микрозона от съвременен тип в областта. През юли 2017 г. НКИЗ сключи меморандум за сътрудничество с Областна администрация Кърджали, с който двете страни официално изразиха желанието си за съвместна работа. Във връзка със старта на проекта НКИЗ разкрива свое представителство в Кърджали.
Крайдунавските региони – Русе и Видин – пък разкриват значителни възможности заради директната връзка с Европа чрез речния транспорт. Заради засилен инвеститорски интерес беше изцяло свален статутът на свободна търговска зона на зоната ни във Видин, така че да има възможност да се продават терени. В момента НКИЗ преговаря с двама чуждестранни инвеститори, които планират да изграждат предприятия в Икономическа зона-Видин
Интересът към Варна и Бургас се дължи на наличието на пристанищна инфраструктура и морски транспорт. За проект в самолетостроенето се проучва регионът на Бургас, а германска фирма за електробуси проучва региона на Варна. Напоследък наблюдаваме интерес и към зоната в Свиленград – основно от турски компании.
Това лято ни поднесе доста неприятни изненади с обилните валежи – те създадоха сериозни опасности в различни населени места. Вие обещахте да решите големият проблем с поддръжката и стопанисването на язовирите. Докъде стигна работата по прехвърлянето им под шапката на държавата?
– Продължава работата по изпълнение на приетия от Народното събрание и обнародван в "Държавен вестник" Закон за изменение и допълнение на Закона за водите. Провеждат се срещи между ръководството на ДАМТН и областните управители, като се прави информационна компания за направените законови промени. Министерството на икономиката е информирало Националното сдружение на общините за сроковете за произнасяне, които имат общинските съвети и кметовете. Изискани са представители на ресорните министерства, които ще участват в управителния съвет на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири". Предприятието следва да бъде структурирано в срока от три месеца, така че да може да поеме управлението на язовири, които ще бъдат предоставяни от общините в полза на държавата. След прехвърлянето на язовирите от страна на общините държавата чрез Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" ще поеме стопанисването им.
Към кои региони ще насочите приоритетите си в тази област и кога да очакваме обявяването на обществените поръчки за извършване на безспорно наложителните строителни дейности?
– В Министерството на икономиката е внесено писмо от ДАМТН с изготвен от експертите списък на язовирите, нуждаещи се от спешен ремонт. Очаква се в най-скоро време да започне работа по отстраняване на констатираните неизправности по съоръженията.
