"Справедливостта изисква България да бъде приета в Шенгенското пространство."
"Рискът от въвеждането на еврото е само един – България да пропилее този шанс."
"ЕС не може да приема мигранти до безкрай."
"Брюксел не може вече да си позволява да говори на неразбираем за хората език."
С какви амбиции влизате в новия политически сезон?
– Една от последните книги, която прочетох, е “Грешките на българските политици” от Григор Николов, обхващаща периода почти от Освобождението та до падането на комунистическия режим в края на 1989 година. Един от основните изводи, които могат да се направят, е, че с амбицията трябва да се внимава. Нейното отсъствие води до безрезултатно лутане и пропуснати възможности, а свръхдозата амбиция – почти сигурно до провал. Та в този ред на мисли – искам да довърша започнатото и въпреки сложната обстановка – да запишем още успехи в сметката на България до края на този мандaт в ЕП.
Предстои основната част от преговорите по кохезионната политика на ЕС след 2020 г., като до пролетта на 2019 г. трябва да има окончателно споразумение. Амбицията ми е да постигнем добър компромис на фона на растящите разходи, както и да осигурим най-добрите условия, в които страни като България да могат да продължат да прилагат политиката по сближаване.
Обезлюдяващите се региони са проблем, за чието решение имам желание да спомогна. Затова заедно с екипа ми разработихме интернет платформа, нещо като Фейсбук за малките населени места, която да популяризира предимствата и качествата на забравени и непознати кътчета на България безплатно. Така инвеститори, търсещи място за стартиране на своя бизнес със земеделие – например, туристи, търсещи място за колоездене, рафтинг, алпинизъм или просто за отдих, ще го намерят. Ще я преведем и ще я рекламираме по целия свят. Надявам се съвсем скоро да можем да представим и първите хора, възползвали се от нея.
В момента тече приемането на кандидатури по програма A.L.E.C.O., а скоро ще заминат и първите одобрени. Амбицията ми в тази посока е бюджетът по програмата за следваща година да бъде увеличен, за да могат още повече млади хора да пътуват и да се учат на бизнес и предприемачество.
Реалистична цел ли е приемането ни в Шенгенското пространство?
– Нашите очаквания са това да се случи до края на годината, очаква се през октомври ЕП да гласува резолюция за приемането ни с Румъния, но пълноценно ли ще е то? Ясно е и че аргументите против са политически, защо на нас се гледа с подозрение, защо не успяваме да преодолеем недоверието? Ако приемем изключително обективни критерии за това кога да влезем в Шенген, то на практика трябва да стане веднага. България и Румъния са изпълнили критериите за Шенген още преди седем години и в момента прилагат напълно шенгенското законодателство, както и са част от редица европейски мерки за охрана на границите. Винаги се намира обаче някой чисто субективно да каже, че е необходимо още нещо. Истината е, че сме си свършили работата.
Справедливостта изисква България да влезе час по-скоро в Шенгенското пространство и е обезкуражаващо тогава, когато се намират какви ли не формални поводи, това да се отложи. Смятам, че както при кандидатстването за член на ЕС има преговори глава по глава, които са прозрачни, същото е и с Шенген. И когато си отговорил на всичко, наел си достатъчно хора, които да пазят границите, няма повод някой да каже, че не си готов. Надявам се този субективизъм да отпадне.
В България с тревога посрещнахме изявлението на френския президент Еманюел Макрон за "Европа на три кръга". Че промени във функционирането на ЕС и неговите институции са необходими, спор няма, но ако идеята на Макрон бъде реализирана, това няма ли да официализира неравнопоставеността?
– По отношение на реформите сте напълно права – ЕС трябва да се обнови. Ако трябва да ползваме съвременен жаргон – да си ъпдейтне механизмите до по-нова версия, която да му помага да функционира по-бързо, по-евтино и без засечки. Да стигне ЕС дотук е коствало много усилия, време, средства и – за съжаление, милиони животи. Каквито и да са мерките, които ще предприемем, не можем да допускаме грешки от миналото. Въпреки че сме сред последните държави, присъединили се към Съюза, се интегрираме добре за това кратко време, като вярвам, че съвсем скоро ще бъдем част и от Шенгенското пространство. Занапред ще използваме всички позитиви и възможности, които ЕС дава на своите държави членки, така че каквито и реформи да се случват, няма да позволим България да бъде ощетена. На дневен ред обаче стоят много важни въпроси като проблема с мигрантската вълна например, към които трябва да насочим усилията си.
Идеята на Макрон е в т.нар. първи кръг да влизат страните от еврозоната. Управляващите вече заявиха амбициите си да сме част от този клуб, но у нас се чуват и гласове срещу въвеждането на еврото. Основният аргумент е, че така жизненото равнище, което и сега не е повод за гордост, ще спадне още. Не мислите ли, че има основание за тези страхове?
– Крайно време е митът за обедняването с въвеждане на еврото да бъде развенчан. Влизането в еврозоната и въвеждането на еврото няма да доведе до инфлация и повишаване на цените в България. Единствено завишаване е възможно при закръгляне след превалутирането – например, ако една книга е струвала 5 лв., с въвеждането на еврото вместо 2.56 евро търговците най-вероятно биха закръглили на 2.60.
Някои финансови анализатори казват, че рискът от въвеждането на еврото е само един – България да пропилее този шанс.
Нека споменем част от положителните ефекти, които идват с въвеждане на еврото – българските граждани и българският бизнес ще имат възможност да получават по-евтини кредити, подобряване на вътрешния бизнес климат и повишаване на външното доверие, укрепване на банковата система, по-голяма стабилност на националната икономика, намаляване на инвестиционния риск, нарастване на преките чуждестранни инвестиции и общата инвестиционна активност, намаляване на валутните разходи за бизнеса. И не на последно място – присъединяването към еврото означава принадлежност към ядрото на ЕС. Да не говорим, че шансът някоя банка отново да фалира, както се случи с КТБ при кабинета "Орешарски", на практика ще се сведе до минимум.
Европа е изправена пред много предизвикателства. Като едно от най-големите безспорно се очерта мигрантската криза. Години минаха от началото й, а още няма единна и адекватна реакция. Последният случай – с кораба със 117-те мигранти край Италия, отново показа противоречията – Италия настоява, че не може само една държава да поема отговорността. Въпросът бе отнесен до ЕК, продължават преговори с останалите държави членки. България също категорично отказа да приема обратно мигранти, преминали през страната досега и стигнали до Западна Европа. Какво е решението? Има ли решение всъщност? Ще ни се наложи ли да променим позицията си?
– Разпадът на редица държави около ЕС доведе до ситуация, в която решенията не могат да бъдат взимани едностранно и на парче. Проблемът с бежанската криза не е в това кой ще дава пари за лагери и къде да се строят. Основният проблем тук е защо се стигна до това стотици хиляди хора да бягат от родината си, да търсят шанс за нов живот другаде и как проблемите в Близкия изток да бъдат разрешени. Тези въпроси не засягат само Съюза, нито пък могат да бъдат решени само от него. Тук става въпрос за постигане на консенсус и хармонизирани действия на всички ангажирани с проблема страни.
Относно Италия е безспорен фактът, че не можем да оставим една от страните членки да страда от подобна криза, а останалите да се надяват подобен проблем да не сполети и тях. ЕС не функционира така. Не е нужно обаче ролите на всичките държави да са еднакви при решаването на проблема. Няма страна на света, в която всеки, който реши, може да й прекоси границите, да влезе без документи и без процедура – просто така. ЕС не може да приема мигранти до безкрай. Ето защо е изключително важно, че България пази границите си безупречно и може да бъде давана за пример.
Идната година предстоят европейски избори. Прогнозите са, че националистическите формации ще засилят присъствието си в Брюксел.
Такива ли са и вашите очаквания? Това трябва ли да ни тревожи?
– На фона на мигрантската криза, през която минава Съюзът, известно засилване на присъствието на националистически формации е очаквана реакция. Не смятам, че е повод за тревога, доколкото може да го определим като временно явление – вследствие на големия поток мигранти, който потърси убежище в ЕС. Смятам, че с решаването на мигрантската криза ще наблюдаваме и отдръпване от тези формации. Но тук трябва да отчетем нещо – много от тези формации печелят хора с простичък език и разбираеми послания. Не можем да си позволим повече ЕС да говори на някакъв странен, неразбираем за хората език. От тази гледна точка очаквам ЕС да опрости начина, по който функционира, а всички ние, които имаме отношение в този процес – да ставаме по-добри, така че всички да разбират всяко действие на този Съюз. В противен случай ще се налага постоянно да опровергаваме фалшива новина след фалшива новина.
Готови ли са вече листите на ГЕРБ за европейските избори догодина? Кой и как ги подрежда?
– Аз съм фокусиран върху работата си в ЕП, която трябва да свърша идните месеци и цялата ми енергия отива там. Има почти цяла година до изборите догодина – време, което трябва да инвестираме в постигане на резултати.
Как се развива програмата "АЛЕКО", инициирана от Вас?
– В момента тече кампанията по набиране на кандидати. Знам, че само от СУ "Св. Климент Охридски" са кандидатствали повече от 20 души. Това е почти 20% от цялата програма, и то само от едната организация посредник. В България има и други, които събират кандидати. Очаквам до края на годината да изпратим първите българи по първата ни програма. Сега е моментът всеки, който има желание, да се възползва и да получи стипендия от 3800 евро – в зависимост от дестинацията, която си избере.
Още в края на тази година трябва да излезе и първата статистика и да видим колко хора са кандидатствали за всички 120 места, които сме разкрили. Това може да послужи като основа за това да поискаме увеличаване на бюджета на програмата и на местата, които осигуряваме за кандидатите.
