С трите министерски оставки премиерът Бойко Борисов се опитва да си спечели още малко политическо време, но не е сигурно дали този път ще му се получи. Защото за последните почти десет години всички разбраха, че оставките не решават проблемите – те само замазват положението и временно успокояват обществото. Но именно заметените под килима проблеми, които с течение на времето набъбнаха, сега са изправили хората на нокти. Те са настръхнали и настояват този път да има истински решения. Така че номерът с "изгорелите бушони" няма да мине.
Това показва и последното експресно изследване на "Алфа рисърч" – трите министерски оставки не са достатъчни. Според социолога Боряна Димитрова поемането на политическа отговорност е важно, но не може да се спре само дотук. След катастрофата край Своге много се коментирало за сцеплението на асфалта на пътя, но този случай е осветлил, че съществува криза и на сцеплението между институциите, смята Димитрова. По думите й мнението на гражданите за трите министерски оставки носи ясен политически сигнал – че по цялата система е необходим ред. "Хората искат конкретните проблеми да бъдат решени, а не да бъдат заметени с няколко министерски оставки. Нуждаем се от подредба не само на коалицията и на правителството, но и от подредба на държавата", коментира още Боряна Димитрова.
Всъщност в типичния си стил и с типичния си маниер Борисов се опитва колкото се може по-бързо да бъде забравена трагедията, станала край Своге, защото тя рискува да се превърне в емблема на цялото почти десетгодишно управление на ГЕРБ. Магистралите бяха най-голямата гордост на министър-председателя още от първия му мандат – безчет са лентичките, които ряза на всяка отсечка от по няколко километра. Нищо, че понякога след тържественото откриване започваше ремонт на участъците. Слоганът на последната предизборна кампания на ГЕРБ беше "Видими резултати", като се имаха предвид именно построените магистрали и ремонтирани пътища. Сега сигурно Бойко Борисов, Цветан Цветанов и останалите партийни функционери се молят всички да са получили амнезия за този слоган.
Премиерът Борисов усети още в първите дни след края на българското европредседателство, че напрежението в обществото е силно нараснало и заплашва да избухне. Показваха го най-малкото непрекъснатите протести на различни групи граждани и браншове. Той се опита да успокои обстановката, както си знае – с хвърляне на пари от прозореца на Министерския съвет. Но разбра, че това не е достатъчно – трябваше да горят големи бушони. Така че следващата стъпка беше ремонт на кабинета.
Оставките на Валентин Радев, Ивайло Московски и Николай Нанков не бяха спонтанен акт. Те бяха обмисляни от Борисов, просто тежката катастрофа край Своге ускори нещата. Нещастието със 17 жертви стана точно когато от ГЕРБ се бяха захванали с пътнотранспортното произшествие, предизвикано от бащата на президента Румен Радев – Георги. И вместо народният гняв да се насочи към "Дондуков" 2, посоката му внезапно се обърна към "Дондуков"1.
Вътрешният министър Валентин Радев би трябвало да си отиде не заради това, че не можел да контролира хората си покрай този дребен инцидент в Харманли, а защото Борисов му е набрал много след всичките негови гафове и на ръководеното от него ведомство. То не бяха избягали затворници, черни превръзки на очите в знак на съпричастност с ранена полицайка и какви ли не още неадекватни решения и обяснения. А, както знаем, МВР е любимата "играчка" на Бойко Борисов и на него не му е приятно хората открито да се подиграват на институцията и на министъра.
По неофициална информация транспортният министър Ивайло Московски е искал да си тръгне още преди няколко месеца след трагедията със сина му, но явно първо е трябвало да свърши някои определени неща в министерството или да пусне важни обществени поръчки. А що се отнася до регионалния министър Николай Нанков, той може да се брои и за съпътстваща "жертва". Други под него и преди него не са си свършили работата, но поради обстоятелствата е възможно да го отнесе той.
Министър-председателят намекна и за още оставки, очевидно възнамерявайки да продължи с планирания ремонт на правителството. Залозите в публичното пространство са за правосъдния министър Цецка Цачева заради безпрецедентния срив на Търговския регистър, за земеделския шеф Румен Порожанов, заради скандала с умъртвените животни в Странджанско и за екоминистъра Нено Димов заради казуса "Пирин".
И за да бъде пълен кризисният пиар на управлението на Бойко Борисов, прокуратурата му се притече на помощ (не за първи път), като погна поредния олигарх. Зрелище за народа, за да забрави загиналите в нелепата катастрофа край Своге и да насочи гнева си към поредните фигури, охранили се под крилото на държавата. Този път държавата изведнъж се сети за семейство Арабаджиеви. Най-вероятно обаче отново ще бъдем свидетели на голяма пушилка и нищо повече.
Всички тези действия и маневри на Борисов целят преди всичко да съхранят модела на управление. Чиновниците се сменят, системата си остава същата. "Корупционният модел, укрепен и поддържан от Бойко Борисов вече трети мандат, руши българската държавност. Това са десет години обслужване на мафията, блокиране на реформи и лобистко законодателство и грабеж на еврофондове!", категорични са от дясната опозиция. Според тях управлението на Борисов е в тежка политическа криза, за която той носи лична отговорност. Единственото решение е цялото правителство да подаде оставка и да бъдат насрочени предсрочни парламентарни избори.
Предстои да видим дали номерът със "счупената стомна" ще мине за трети път.
