На 9 септември в Швеция ще се проведат избори за парламент. Изходът от вота вълнува обаче не само нейните жители и за това има причина – вероятността скандинавската страна да се включи в групата на държавите, чиито традиционни политически системи бяха разтърсени през последните години, е съвсем реална.
Според последните сондажи крайнодясната партия "Шведски демократи" може да получи около 20 на сто от гласовете, което ще я направи втора или трета политическа сила и ще представлява значителен напредък в сравнение с предишните избори през 2014-а, когато влезе в парламента с 5.7 на сто подкрепа от избирателите. Сформирането на правителство тогава не бе лесно, но в крайна сметка бе съставен коалиционен кабинет начело със сегашния премиер – социалдемократа Стефан Льовен.
Според пропорционалната избирателна система, използвана в Швеция, ако прогнозите са верни, никоя от сегашните водещи политически сили – Социалдемократическата партия и умерената Умерена коалиционна партия – няма да разполага с нужното мнозинство, за да управлява сама. За формирането на правителство ще трябва да бъде съставена коалиция с по-малки формации и точно тук изгрява звездата на "Шведски демократи" – при положение че получат една пета от гласовете, може да се окаже, че ще имат решаващ глас за формирането на следващия кабинет.
Подобно на "Алтернатива за Германия" и италианската Северна лига "Шведски демократи" са се фокусирали върху все по-нарастващото недоволство на шведите от имигрантския наплив и престъпността. Макар че държавните органи отхвърлят връзката между увеличения брой чужденци и нарасналата престъпност, от партията твърдят, че тя се дължи именно на наличието на 600 хил. имигранти, пристигнали през последните години.
Под водачеството на настоящия си лидер Ими Окесон формацията, която е основана през 80-те години от бели националисти, е смекчила твърдите си позиции – процес, какъвто наблюдавахме във Франция с Националния фронт, чийто лидер Марин Льо Пен се разграничи от крайностите на баща си, основателя на партията Жан-Мари Льо Пен, за да привлече избиратели от политическия център. Според изповядвания от Акесон културен национализъм имигрантите, които са склонни да научат шведски и да приемат шведските ценности, са добре дошли. Акесон освен това обяви политика на "нулева толерантност" към партийни членове с расистки или антисемитски прояви – към каквато официално се придържат и френският Национален фронт, и Алтернатива за Германия, и италианската Северна лига.
Социологическата компания "Новус" състави приблизителен социален портрет на привържениците на "Шведски демократи". Две трети от тях са мъже с образование, по-ниско от средното, живеещи в селски райони и смятащи за свой най-голям проблем мигрантите редом с незачитането на върховенството на закона и незадоволителното здравеопазване.
Социолозите не изключват и вариант привържениците на крайнодесните да се окажат повече, отколкото в предварителните прогнози. Ако към избирателните секции се стекат повече младежи и работници от предградията, където са най-големите струпвания на мигранти, "Шведски демократи" могат да приберат и до 25 на сто от гласовете, което да ги направи първа политическа сила. Ими Окесон разчита да ги привлече и с обещания за увеличаване на социалните помощи и за намаляване на данъците за сметка на съкращаване на разходите за мигрантите.
И това не са единствените фактори, които могат да накарат избирателите да ги подкрепят. Според някои анализатори те могат да постигнат успех и заради това, че се наблюдава известна умора от социалдемократите, които под една или друга форма са управлявали страната в продължение на 44 години (от 1932-ра до 1974-а), а след това редовно участват в коалиционните правителства.
Днес Социалдемократическата партия е далече от идеалите на убития през 1986-а премиер Улоф Палме и е много повече фокусирана върху съхраняването на властовите си позиции, смятат нейни критици от лявата страна на политическия спектър. Обвинявана е за това, че не обръща внимание на имущественото разслоение – понастоящем 70 на сто от националното богатство е под контрола на 10 на сто от населението, което за Швеция е твърде много. В същото време партията разполага и с предизборни козове като повишаването на доходите на населението и стабилния растеж на икономиката в продължение на последните три години от 3 на сто – на фона на 2 на сто средно за Европейския съюз. Управляващите винаги могат да разчитат и на своя твърд електорат от висококвалифицирани работници и служители от средния ешелон.
Другата традиционна политическа сила – Умерената коалиционна партия, предусещайки сложната ситуация след изборите, вече обяви, че за да оцелее бъдещото правителство, то трябва да бъде "скромно". Предвид "изцяло новата парламентарна ситуация" от ръководството й казаха, че няма да поставят предварителни условия. Същевременно и консерваторите направиха корекции в позициите си, отговарящи на сегашното положение. Ръководството на "Умерените" се отрече от либералните възгледи за отворени граници, изповядвани от предишни техни лидери, и вече се застъпва за по-стриктна имиграционна политика, за каквато призовават и "Шведски демократи". Освен това партията залага на обещания да се пребори с престъпността – която мнозина шведи свързват с миграцията.
Ако има нещо, което обединява всички традиционни партии, то е, че те официално изключват възможността за преки преговори с националистите. "Умерените" вече преминаха през скандал по този въпрос, когато през 2017-а тогавашната им лидерка допусна, че би преговаряла с "Шведски демократи", и това й струва ръководния й пост. В случай че след изборите спазят обещанието си, е малко вероятно да се стигне до развой – подобен на този в Австрия, при който националистите влязоха в управлението.
По-вероятно е да се стигне до ситуация като германската – където двете водещи партии, християндемократите и социалдемократите, влязоха в коалиция въпреки взаимните си антипатии, за да изолират "Алтернатива за Германия". Ако обаче това се случи, националистите ще се превърнат в главна алтернатива на водещите партии на статуквото, което в перспектива може да засили позициите им.