Личните документи на обвиняеми и подсъдими с наложени забрани да напускат страната ще се "изземват" и ще се заменят с други, от които "от пръв поглед" да се вижда, че тези хора не могат да минават границите – това е "свръхновата" идея, промоцирана от МВР в последните дни. Която инак е с тригодишна давност – тя датира още от 2015 г., когато с благословията на главния прокурор Сотир Цацаров бяха приети промени в Наказателно-процесуалния кодекс, даващи такава възможност на МВР.
Бедата обаче е там, че темата за издаването на "заместващи документи", които уж от догодина ще препречат бягствата на обвиняеми и подсъдими, отдавна се използва като кризисно пиар упражнение на МВР, което започва и приключва с поредната пресконференция. А опасенията, че и сега ще се случи точно така, си имат напълно резонни основания. И те са най-малко две: първо, че от нововъведението не се очаква реална полза. И второ – защото то носи риск пострадалите от поредната приумица на властта да засипят (при това твърде успешно) съда в Страсбург с дела срещу държавата.
Какво се предвижда?
За смелото намерение на МВР "да въведе" от 1 януари 2019 г. нови лични карти за обвиняемите и подсъдимите, на които е наложена забрана да напускат държавата, бе съобщено в края на миналата седмица на специален брифинг на "обезглавеното" ведомство с министър в оставка. По думите на заместник-министъра на вътрешните работи Милко Бернер, тази мярка ще засили контрола по границите и ще ограничи възможностите на хора, към които държавата има наказателноправни претенции, да напускат страната.
От МВР предвиждат, за разлика от останалите документи за самоличност, тези на обвинените в престъпления да бъдат без електронен чип. И, както казва заместник-министърът на МВР Красимир Ципов, те ще позволяват на граничарите "от пръв поглед" да установяват, че въпросното лице не може да напуска държавата. Защото проблемът с бягството от правосъдието идва именно оттам – от невъзможността (или нежеланието) на граничарите да установяват наличието на забрани за преминаване на границата за всеки един преминаващ през пунктовете – особено по вътрешните граници на Европейския съюз, каквито са румънската и гръцката.
Облекчението, предвидено за граничарите, обаче рискува да нагази здраво конституцията на държавата. Ако въобще се случи.
По предписание на прокуратурата
Промените в НПК, които допуснаха замяната на личните документи за самоличност с временни такива, бяха приети през 2015 г. по идея на прокуратурата. С тях бе въведена възможността да се наложи мярката "забрана за напускане" на държавата, но само за обвиняемите за тежки умишлени престъпления (наказуеми с повече от 5 години лишаване от свобода) и за тези, причинили смърт – включително и по непредпазливост, както е при катастрофите.
Пак с тези изменения бе предвидена възможността за отнемане на личната карта и международния паспорт на обвиняемия и издаването на "заместващи документи", но под условие: това изземване може да стане само ако забраната за напускане е "потвърдена или наложена в съдебното производство след постановяване на присъда" – т.е. не може да стане само по усмотрение на прокурора, а още по-малко по разпореждане на шеф от МВР.
Самият главен прокурор Сотир Цацаров призна, че идеята не е от най-добрите, но друга, която реално да попречи на подсъдимите да напускат страната, преди да им влязат в сила присъдите, просто няма. И предупреди по време на обсъжданията на законодателните предложения, че заместващите документи не трябва да са различни от обикновените, за да не издават статута на обвиняемите пред никой друг освен пред органите на реда – за да не бъдат нарушавани правата на потърпевшите от тази мярка.
"Издаването им трябва да става по начин, който технически е такъв, че да не нарушава техните права и да не публицизира пред обществото, че това лице е обвиняемо и че срещу него има постановена, но невлязла в сила присъда", казваше тогава Цацаров. Защото при приемането на измененията в НПК депутатите възразяваха именно заради това – да не се стигне до "дамгосване" и нарушаване на правата на хора, които впоследствие могат да бъдат напълно оправдани.
Идея като слънце, но кого ще ожари?
Само че практически няма как документите на обвиняемите да не се различават от тези на останалите граждани. А защо става ясно от същото съобщение на МВР, с което бе реанимирана идеята за тях. От ведомството обясниха, че от 2019 г. ще започне поетапната подмяна на личните карти на всички българи и замяната им с нови – с вграден чип и биометрични данни. Това, освен че ще представлява спазване на ангажиментите ни към ЕС, ще е и улеснение за хората: те ще могат да пътуват без виза в повече от 160 държави.
Само че подмяната на личните карти ще е процес, който ще се точи дълго във времето – те ще се заменят едва след изтичането на сроковете на сега ползваните от гражданите документи за самоличност. Това неминуемо ще доведе дотам, че стотици хиляди хора ще са с лични карти без чип – като тези на "престъпниците". А това няма да е никакво "улеснение" за граничарите, пък още по-малко за данъкоплатците. Алтернативата е да се каже на 7 млн. българи, че заради безсилието на полицията да спре между 700 и 1000 души да избягат от правосъдието всички трябва да извадим камара пари от джобовете си и се снабдим немедленно с нови тескерета.
Точно по тази причина се предвижда и разлика в самия документ, за да може "от пръв поглед" да се разбере дали става дума за обвиняем или подсъдим – друг начин начин просто няма.
Подобен специален документ обаче означава, че хора, срещу които има повдигнати обвинения, ще бъдат третирани по различен начин от ред институции – те неминуемо ще имат проблем при сключване на договори и сделки, при търсене на работа, при теглене на банков кредит, при сблъсъци с администрацията. Това различно третиране няма как да бъде регламентирано и никъде няма да бъде записано в прав текст, но без съмнение хората с различни документи ще бъдат като "дамгосани" и на практика те ще бъдат извадени от гражданския оборот…
А това поставя въпроса дали няма да бъдат нарушени конституционните гаранции за равно третиране на гражданите. Включително и презумпцията за невиновност, според която всеки е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда.
Възникват и куп практически проблеми
Ако новата мярка ще влиза в сила от 1 януари, то някой вече трябва да извършва подготовка за въвеждането й. На първо място с нови правила, по които тя ще се прилага. А такива няма. Има само купища въпроси без еднозначен отговор – поне засега.
Например на този етап е напълно неясно кой ще издава новите документи и дали ще е необходимо да се възлага обществена поръчка за това. За да се отговори на този въпрос обаче, е нужно, първо, да се каже колко хора ще бъдат засегнати от нововъведението, а дали съществува такава прогноза в МВР можем само да гадаем.
Никой не обяснява и кой ще плаща за издаването на временните документи: държавата или този, на когото ще се връчват. И какво се очаква да се случи, ако човекът с обвинението просто няма пари за тях?…
Най-сериозният проблем обаче е законодателен. Въвеждането на заместващите документи за обвиняемите ще изисква промени в законодателството, при това далеч не само на равнище наредби, правилници и инструкции на МВР, което значи, че ще е нужно време за процедурите – включително и за обществено обсъждане. А това няма как да се случи в рамките на оставащите няма и четири месеца до края на годината…
Точно заради всичките тези неясноти и липси съобщението, че МВР смята най-накрая да се заеме с въвеждането на заместващите документи за обвиняемите, изглежда просто… като поредната пиар акция на ведомството. Пък и темата досега многократно бе експлоатирана точно за това – включително и при всяко поредно бягство на затворник или знаков подсъдим.
Вероятността отново мярката да си остане само под формата на чиновнически лакърдии е повече от голяма. Но пък това може и да е за по-добро – просто защото границата между защитата на обществения интерес и грубата злоупотреба с правомощията на държавата е прекалено тънка и у нас по правило тя се прекрачва лесно. А сметката на държавата от съда в Страсбург и без това никак не е малка…
