Големите играчи напират за газовата връзка с Гърция

отваряне на оферти за газова връзка с Гърция газ

Някои от най-големите строителни фирми у нас се наредиха на опашката за изграждането на междусистемната газова връзка между България и Гърция. Става дума за "Джи Пи груп" АД, "Главболгарстрой" ЕАД и "Трейс Груп Холд" АД, които в последните години системно печелят държавни и общински обществени поръчки. Иначе през седмицата българо-гръцката проектна компания ICGB отвори заявленията за участие в търга за строителството на интерконектора и се оказа, че общо 11 фирми и консорциуми изразяват желание да се ангажират с тези дейности, чиято прогнозна стойност е 145 млн. евро без ДДС. 

Самостоятелно кандидатстват италианските "Сайпем" (S.P.S. P/C. SAIPEM SPA) и "Сичим" (Sicim S.p.A). "Сайпем" е позната с участието си в строежа на газопровода "Син поток", свързващ Русия и Турция. Наред с това тя трябваше да положи и тръбите на "Южен поток"  преди провала на проекта.

Без партньори се включи и турската "Фернас" (Fernas Construction Company Incorporated), както и гръцката "Джей енд Пи – Авакс".

Четири пък са консорциумите с изцяло чуждестранно участие. В "Cobra – Cymi- Socar" влизат три фирми, като "Кобра" е американска, "Сими" е от Испания, а "Сокар" – от Азербайджан. В "JV Sicialdo – Nuova Ghizzioni – Intrakat" първите две дружества са италиански, докато "Интракат" е от Гърция. Сред чуждестранните участници е и "Обединение Макс Страйхер – Терна". Гръцката "Терна" е работила у нас по жп линията Димитровград – Харманли, докато същото не може да се каже за немската "Макс Страйхер". Заедно се състезават и китайската "СиПиПи" и добре познатата ни гръцка Актор". Напоследък около гърците се разшумя, след като подадоха жалба пред Комисията за защита на конкуренцията, с която блокираха строежа на тунела "Железница" (част от магистрала "Струма"), спечелен от обединение начело с "Джи Пи груп" с оферта от 185 млн. лева. 

Апетитната поръчка за газовата връзка нямаше как да не привлече водещите български играчи. Прави впечатление, че всички те са предпочели да се включат съвместно с доказани чуждестранни компании. Конкретно "Джи Пи груп" и "Главболгарстрой Интернешънъл" на Симеон Пашов участват в консорциума ДЗЗД "Ай Джи Би – 2018", партнирайки си с италианската "Боннати". Докато "Трейс Груп Холд" води обединението "Spiecapag Trace IGB 2018", в което участва и френската фирма "Спикапаг". Напоследък за "Трейс" се говори доста покрай автобусната катастрофа край Своге, след като се разбра, че тя е ремонтирала участъка. 

Претендент за поръчката е и консорциумът "Прометей-Гео", в който "Геострой" АД е заедно с руската "Закнефтегазстрой – Прометей".

В началото на седмицата бяха отворени и заявленията за участие в наддаването за инженер-консултант на интерконектора. Прогнозната стойност на тази поръчка е 8.45 млн. евро, а желание за участие заявиха 12 дружества. Голяма част от тях са италиански, една фирма е австрийска, а останалите са от България.

Интересното в случая е, че българо-гръцката проектна компания ще оценява кандидат-строителите и консултантите на два етапа. Първо ще бъде направен предварителен подбор, при който ще се преценяват възможностите на претендентите за изпълнението на поръчките. След това част от тях ще бъдат поканени да предложат ценови оферти. Намеренията са тази процедура да приключи до края на октомври.

Както "БАНКЕРЪ" вече писа, Българската академия на науките пък спечели поръчката за извършаването на археологически разкопки с оферта от около 2 млн. лева. (Тя бе единственият участник в този търг).

Сега предстои да бъде избран и доставчик на тръбите. Прогнозната стойност този конкурс е 60 млн. евро, но от известно време той е замрял на етапа "подаване на оферти".

"Навлизането в този ключов етап на обществената поръчка обезпечава фактическото започване на строителството на газопровода", заяви изпълнителният директор на ICGB от българска страна Теодора Георгиева. По думите й големият брой на подалите документи за участие е ясен знак за осигурена максимална публичност и прозрачност на процедурата.

"Компаниите, които кандидатстват, са с доказан опит и утвърдени в международен план и сме уверени, че могат да се справят с изпълнението на строителството", добави гръцкият й колега Константинос Караянакос.

Прогнозите на този етап са изграждането на газовата връзка между България и Гърция да започне в края на 2018-а и тя да влезе в експлоатация до края на 2020 година. Първоначалният й капацитет ще е 3 млрд. куб. м синьо гориво годишно, а максималният може да достигне до 5.5 млрд. куб. метра. По трасето между гръцкия град Комотини и Стара Загора ще се пренасят и по 1 млрд. куб. м азерски газ от каспийското находище "Шах Дениз".

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Ще помогнат ли необозначените полицейски автомобили, които МВР планира да купи, за по-добрия контрол на агресивните шофьори?

Подкаст