Спокойствието за Бойко Борисов във властта май свърши. Оказа се, че "видимите резултати" от почти десетгодишното управление на ГЕРБ не са това, с което той, министрите и депутатите му се хвалят и представят пред публиката. Напрежението в обществото остава високо въпреки предприетите от премиера действия за успокояването му.
Борисов беше принуден бързо да забрави за "успешното българско европредседателство" и да потъне в блатото на нерешените вътрешни проблеми. Само че след непроведените и дори незапочнати реформи в редица сектори, където и да се бръкне, каквото и да се направи, то е закъсняло, на парче и неефективно. Или в най-добрия случай с краткотраен ефект.
Държавата на практика е блокирана. Нещата са докарани дотам, че Бойко Борисов персонално да се занимава с почти всичко – като се започне от решенията, с които де факто преразпределя бюджета, та се стигне до спирането на застроявания на плажове, разлив на мазут и намеса в решаването на проблемите на детски хор. Това обезсмисля съществуването на институциите, доверието в тях пада драстично. От друга страна, концентрирайки все повече власт в ръцете си, министър-председателят се вкарва в капана на невъзможността да управлява. Затова някои наблюдатели предупреждават, че той вече трудно удържа кормилото на властта.
"Реакцията на премиера закъсня по отношение на Търговския регистър. Борисов не осъзна колко сериозно е случилото се и какви проблеми създава то за държавата. Сривът на Търговския регистър за толкова дълъг период е срив на държавността. Събитието е показателно и за капацитета на кабинета за изграждането на е-правителство в България", смятат анализаторите от Института за стратегии и анализи.
Действията на Бойко Борисов след тежката катастрофа край Своге бяха по-адекватни – той разбра, че трябва да направи жертвоприношение (по израза на социалния антрополог Харалан Александров), за да успокои разбунения кошер на общественото мнение. "На мен ми е най-мъчно, че сменям тримата министри, защото съм ги отгледал от деца в партията", каза Борисов и даде за пример Ивайло Московски и Николай Нанков. Нещо повече, засега успя да преодолее и съпротивата на своите от ГЕРБ за смените на министри, но не се знае какво ще стане следващия път, тъй като се задава турбулентна есен.
И тъй като хората вече започнаха да се притесняват, че студовете идват и ще усетят по джоба си поскъпването на парното, тока и други стоки покрай тях, премиерът направи изпреварващ ход, като изненадващо във вторник (11 септември) съобщи, че от 1 януари 2019-а заплатите в бюджетния сектор, демек на администрацията, ще се увеличат с 10 процента. Тази новина, изглежда, изненада всички министерства. Наложи се на следващия ден финансовият министър Владислав Горанов да направи някои уточнения. " Заплатите няма да се вдигат на всички поравно. Всеки ръководител на бюджетна организация сам ще решава как да разпредели допълнителните пари за трудови възнаграждения", обясни той. Около 1 млрд. са допълнително разходите за увеличението на заплатите в бюджетната сфера, а по последни данни заетите там са… 433 000 души. Ето обяснението защо у нас не се бърза с въвеждането на електронното правителство, а точно обратното – армията на бюрократите расте и пълнее. Само че на избори не гласуват само чиновниците и въпросът е как бизнесът ще отговори на щедростта на държавната власт?
Че следващата година е изборна, е ясно. Но след този премиерски "жест" някои политически наблюдатели "подушиха" предсрочно гласуване за нов парламент и у нас освен за европейския. "Големият проблем в България не е един или друг малък ход напред или назад, големият ни проблем е, че вече близо десетилетие в страната не се провеждат реформите, които са необходими да се провеждат. Това са преди всичко реформи в областта на публичния харч, на публичните разходи, т.е. разходването на нашите пари като данъкоплатци. Това разходване е безкрайно неефективно. Ние харчим все повече и повече пари и за вътрешна сигурност – и не я получаваме, за образование – и получаваме все по-лошо образование, и за здравеопазване, където имаме утрояване на парите, които харчим, и влошаване на резултата. Значи нещо много сериозно е сбъркано и сбърканото е това, че няма реформаторска визия за страната, която да оздрави обществените системи, да направи по-ефективно харченето на нашите пари, с дълготрайна основа, да постави по един начин нещата", смята социологът Кънчо Стойчев. По думите му в публичния харч бързите действия не са необходими винаги. Според него са нужни далечно прицелени действия, които могат да оптимизират бюджета, да освободят средства и същевременно да повишат ефективността на системата. Стойчев е на мнение, че именно липсата на реформи ще бъде това, което евентуално ще свали кабинета.
Очевидно е, че правителството на Бойко Борисов нито може да направи реформи, нито има желание да ги прави. Затова той предприема различни бързи ходове и действия, за да спечели още малко политическо време. Позицията на политолога Евгений Дайнов е, че още от първия ден на премиерстването си той не прави нищо друго, само че "всеки нов фокус за печелене на време му дава все по-малко време". "Последната седмица с това се е занимавал: да сключва различни видове сделки да изглежда по-силен от всички останали. Измъчена е цялата история. Някой беше писал колега анализатор, не знам кой, влачи се по корем. Влачи се по корем, но си купува време", коментира Дайнов ситуацията с министерските оставки.
Събитията от последния месец са ударили върху авторитета на управляващите според последните проучвания на социологическата агенция "Медиана". На практика всички представители на управляващите (без кмета на София Йорданка Фандъкова) бележат сериозен спад в обществената си популярност. Социолозите са засекли и спад в общата оценка на работата на кабинета – "среден" 3.29, при положение че през май е била 3.44. Само за три месеца хората, които смятат, че е добре кабинетът да изкара пълен мандат, са намалели с близо 10% (с 6 % за последния месец). Към момента разликата между тези, които биха желали пълен мандат за правителството (37 %), и желаещите то да си отиде предсрочно (29 %), е само 8 процента. А преди три месеца е била 20 на сто.
"Генерирането на доверие към правителството се получава не само от отделни фигури, а от начина, по който то работи в синхрон, от начина, по който работят отделните министри, а тук наблюдаваме една от сериозните кризи на доверие", отбелязва и Боряна Димитрова от "Алфа рисърч".
Интересно дали дните на кабинета "Борисов 3" са преброени или това са моментни снимки на обществените настроения?
