Когато чуем думата инфлация, обикновено настръхваме, защото повечето хора добре помнят и двете финансови катастрофи, на които бяхме свидетели за последните 30 години – сривът от 1990-1991 г. и крахът в периода 1996-1997 година. Затова днес темата за скъпотията ни вълнува особено живо. Според НСИ през август тази година потребителските цени в България са се повишили слабо спрямо предишния месец, но на годишна база инфлацията остана за втори пореден месец на най-високото си равнище от началото на 2013 година.
Индексът на потребителските цени (CPI) се повиши през август с 0.1% спрямо юли, когато нарасна с цели 0,7 на сто. На годишна база инфлацията през август се е повишила за втори пореден месец с 3.5%, отбелязвайки най-високото си равнище от февруари 2013 г. насам. Средногодишната инфлация за времето между септември 2017-а и август 2018 г. е цели 2.6%, сравнено с периода септември 2016 и август 2017 година.
През август тази година цените на хранителните продукти и на безалкохолните напитки остават без промяна спрямо юли, докато алкохолът и тютюневите изделия отчитат повишение с 0.1%. Дефлация има само при облеклото и обувките – и тя е цели 3.8 процента. Цените на жилищата, на водата, на електроенергия, газ и на горивата се увеличиха с 0.4%, тези за здравеопазване – с 0.1%, и на съобщения – с 0.3%, докато цените на транспорта скочиха с 0.6 на сто.
Хармонизираната инфлация (индексът HICP според общите европейски стандарти) се повиши през август с 0.3% на месечна база, докато на годишна база хармонизираната потребителска инфлация в нашата страна се ускори до 3.7% след повишение с 3.6% през месец юли.
И се разгоря остра обществена дискусия. Във Фейсбук икономистът Красен Станчев изрази своето възмущение от реакциите на гражданството към изявлението на финансовия министър Владислав Горанов, че цените в България се покачвали единствено под влиянието на ръста на доходите.
Красен Станчев привежда по памет следните факти: от 2000 г. насам цените у нас нарастват около два пъти; за същото време само доходите от заплати са нараснали над четири пъти. Ако се отчетат общите доходи (в които се отчитат и спестявания минус дълговете, плюс цената на собствеността на домакинствата), увеличението би трябвало да е близо пет пъти, отбелязва Станчев и допълва, че за последните 10 години делът на храните и безалкохолните напитки в бюджетите на домакинствата е намалял с около 1/5.
Ако приемем за безспорна даденост този радостен коментар, остава неясна реакцията на българския бизнес, който бие тревога именно по повод увеличаващата се инфлация. Хотелиерът Георги Мицов отбелязва: "Ако вземем статистически данни от последните няколко години, ще видим един лек – нормален, напълно в рамките на обичайното, растеж. Но положителните характеристики на този ръст между 3 и 5% са изядени от нарастващата инфлация. Увеличават се непрекъснато цените на енергоносителите, растат цените на хранителните продукти. Общо взето, ситуацията е 0 на 0. За да отговорим на платежоспособното търсене, трябва да представим и адекватна инфраструктура, която да отговаря на търсенето на по-богатите туристи", заключава още хотелиерът. Не само бизнесът, но и населението усеща по джоба си отрицателните последствия от скока в цените през последните няколко години. Повишаването на цените на природния газ от КЕВР ще доведе до верижна реакция – скок на цените на редица стоки и услуги, твърдят пък представители на синдикатите. В момента "Булгаргаз" иска ново увеличение от 14% за метана, въпреки че "Газпром" – след договорките си с Брюксел, поиска преки преговори с "Булгаргаз" за определяне на нова, по-ниска цена на синьото гориво, което България купува. Защо тогава толкова бърза КЕВР не е ясно. Вярно е, че хазната има нужда от повече ДДС и акцизи, а "Булгаргаз" от пари, за да покрива дълговете си. Но защо всички трябва да плащаме за тях?
На този фон от КНСБ изчислиха, че животът у нас ще поскъпне с цели 7 лв. на човек месечно само заради новите цени на газа, тока и парното. "Срещу 600-те лв. на човек, които са нужни месечно, за да се живее що-годе човеши, на практика стоят 491 лв. приход. Толкова са, според НСИ, средните доходи през второто тримесечие на 2018 г., отчетоха от профсъюзната централа
Този драстичен скок е трудно обясним, защото България все пак е страна във валутен борд и съществува здрава и прозрачна котва за инфлацията – цените в еврозоната, където тя е значително по-ниска. На този фон тревожно звучи изявлението на земеделския министър Румен Порожанов, че през есента и през зимата се очаква значително поскъпване на хляба заради високата цена на природния газ и по-скъпата пшеница. Въпреки това земеделският министър се надява търговците да поемат част от този скок, което е, меко казано, странно. Румен Порожанов дори съобщи, че е започнал поредица от срещи с големите търговски вериги, на които се обсъжда надценката, която те слагат на насъщния. Освен това Румен Порожанов се е нагърбил и с истинска революция – ДДС реформи, за което планира среща и с финансовия министър.
Но подобни начинания не скриват горчивата истина – цената на пшеницата достигна борсови нива от почти 350 лв. на тон срещу равнища от 290-295 лв/т преди жътвата. Това е ръст от близо 20%, който ще повиши и продажната цена на хляба с около 10-15%, коментира икономистът Николай Вълканов.
На този нерадостен фон приижда и синдикалният популизъм. Според КНСБ все повече българи ще се оказват енергийно бедни и затова настояват за увеличение на помощите за отопление от 374 лв. на 500 лв. през тази година. Синдикатите обаче забравят, че тенденция за разгряване на инфлацията се наблюдава по целия свят. Навлизаме в ера, когато приключват годините на дефлация след кризата от 2007-2009 г. и фалита на инвестиционната банка "Лиймън Брадърс". "Става дума най-вече за вносна инфлация поради повишените цени на енергоносителите. Увеличението на газа ще бъде четвърто за тази година”, признават от КЕВР.
На този фон възниква естественият въпрос: как ще се отрази нарастващата инфлация върху лихвите у нас и оттам – върху достъпността на парите. БНБ подържа основната лихва все още на кризисното ниво от 0%, а индексът Леония плюс е отрицателен (-0.50%), като спрямо юли 2017 г. спада с 0.73 пр.п., а спрямо юни 2018 г. – с 0.06 пр.п.
Дългосрочният индекс за оценка на степента на конвергенция е 0.92%. А това са сигурни индикатори, че засега Централната банка провежда насърчителна парична политика и все още не се тревожи от ръста на цените. Което е направо тревожно.
В същото време търговските банки поддържат по-високи цени на парите, които отпускат спрямо ценовите нива, на които се рефинансират. Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет и в левове, и в евро през юли 2018 г. в сравнение с юли 2017 г. се увеличава с 0.03 пр.п. съответно до 0.17% и 0.21 процента. В сравнение с юни 2018 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове намалява с 0.14 пр. п., а по тези в евро се повишава с 0.15 пр.п.
Явно е, че времето за лесни и евтини пари изтича бързо. Подобна ситуация имаше и в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век, когато разходите на САЩ за Виетнамската война, лунната програма и социалната утопия "Велико общество" доведоха до стагфлацията не само зад Океана, но и в целия свят през 70-те години на миналия век. Рано или късно БНБ ще започне да ограничава търсенето и предлагането на пари, а тяхната цена ще скочи заради повишаването на пазарните лихви. Вярно е и друго: държавите от еврозоната ще бъдат засегнати от покачването на лихвените проценти по различен начин, което – заради валутния борд и връзването на лева към еврото, ще се почувства и у нас. Освен това все още не е ясно по коя траектория ще поеме левът. Дали ще следва немската траектория – на силна икономика, или италианската – на слаби и объркани финанси.
Но ако не искаме в скоро време икономиката ни да почне да страда от инфлационен махмурлук или да стене под бремето на лихвената преса, трябва БНБ да обяви отсега плана си за поведение при повишаване на лихвите в еврозоната в бъдеще. Защото ЕЦБ вече обяви своите планове – повишаване на лихвите (поне засега) с 0.25% на полугодие. Ако на този фон политиката на БНБ остава неясна за пазара, натрупващите се проблеми ще подронят не само устоите на валутния борд, но и социалните устои на обществения договор у нас.
