Има места, чието име се носи от уста на уста. И често хората нарочно пътуват в тази посока, за да ги посетят. Във Велинград, градът с най-многото минерални извори у нас, това е Клептуза – естествен извор с огромен дебит – красиво езеро, парк, великолепна гора и планински маршрути. За всеки посетител природната забележителност е нещо от това.
Клептуза е защитена местност, разположена на десния бряг на Чепинска река, десен приток на река Марица, която се влива в североизточната част на Бяло море. Дължината на Чепинска река е 81.7 км, която ѝ отрежда 40-то място сред реките на България. Клертуза е разположен до планинския склон в квартал Чепино. В 1948 година това село заедно с Лъджене и Каменица се свързват и образуват Велинград. Чепино е най-южният от трите квартала на града.
Клептуза се намира в югозападния край на Велинград, вляво от трасето на теснолинейката Септември-Добринище – е единична, неелектрифицирана и единствената действаща теснопътна жп линия в България, с междурелсие 760 мм, известно още като Босненски тип междурелсие. Тя свързва Добринище с жп линията София-Пловдив-Бургас. Разстоянието от 125 км между крайните гари се изминава за около 5 часа със средна скорост 25 км/час.
Трасето води от гара Септември до гара Добринище през 12 гари ( Септември, Варвара, Долене, Констандово, Велинград, Цветино, Аврамово, Якоруда, Белица, Разлог, Банско и Добринище) и 13 спирки (Пампорово, Марко Николов, Цепина, Велинград-юг, Острец, Света Петка, Смолево, Черна Места, Юруково, Дагоново, Генерал Ковачев, Гулийна баня и Свети Георги). По линията са изградени множество изкуствени съоръжения – мостове, тунели, спираловидни изкачвания и водостоци. Чрез теснопътната железопътна линия се свързват най-западната част на Горнотракийската низина със Западните Родопи, Рила и Пирин, преминавайки по поречията на Чепинска река и Места. Поради особеностите на трасето през планината тази линия е известна още като "Алпийската железница на Балканите". Трудният терен и междурелсието са определящи за ниската скорост на движение на влаковете. Гара Аврамово, намираща се на 1267.4 м надморска височина, е най-високо разположената гара на Балканския полуостров.
Железопътната линия е строена на шест етапа между 1921 и 1945 година. Първата отсечка от гара Септември до гара Велинград е въведена в експлоатация на 1 август 1926-а. Последният етап на железопътната линия Банско – Добринище е въведена в експлоатация на 9 септември 1945 година.
От 1 октомври 2001 г. отклонението Пазарджик – Варвара, което е с дължина 16.6 км, е закрито и впоследствие демонтирано.
Местността Клептуза е обявена за защитена и заема площ от 412 хектара. Това е един от символите на Велинград. През 1966 г. районът около карстовия извор Клептуза с площ 412 хектара е обявен за защитена природна местност. Името вероятно идва от гръцката дума клептос – укривам, крада и дава представа за голямото количество вода скрито в недрата под извора.
До 1932 г. в района на днешния облагороден парк водите на извора са се вливали в минаващата наблизо Чепинската река. На мястото на двете езера е имало мочурлива поляна, а под нея – коритото на реката. През 1937 г. езерата са изградени с доброволен труд на местните жители и с материали, отпуснати от общината. Посадени са дървета, оформени са алеи, стълби, площадки за наблюдение.
Клептуза е най-големият карстов извол в България. Събира води от обширен район с окарстени мрамори. Има дебит 270-1020 dm³/s, който е силно променлив. Подземната вода излиза на повърхността от три места в разсед, в който лежи коритото на Чепинска река. Водата е бистра и студена с температура от 8.1°C, сравнително твърда. Тя е годна за пиене и част от нея е каптирана и се използва за водоснабдяване на Велинград. Друга част от водата подхранва двете изкуствени езера, а оттам се отича Чепинска река.
В защитената местност виреят 285 вида растения, от които 260 лечебни. Основен дървесен вид е черният бор. В местността има над 50 дървесни, храстови и многогодишни видове – редки, застрашени, балкански ендемити като жешля (Acer heldreichii), воден габър (Ostria carpinifolia), брекина (Sorbus torminalis), ирга (Amelanchier vulgaris), целолистен котонеастер (Cotoneaster vulgaris), мукина (Sorbus aria), змийско мляко (Chelidonium maius), смрадлика (Cotynus coggigria), шлемов салеп (Orchis militaris), петров кръст (Lilium martagon), родопска теменуга (Viola rhodopaea), поречолистен лопен (Verbascum roripifolium), крумово великденче (Veronica chamaedryc). Фаунистичното разнообразие включва сърни, елени, диви свине, зайци, кълвачи, сойки, гълъби, гривек.
На територията на защитената местност Клептуза освен езерото Клептуза и парка около него се намират и параклис „Св. Илия“ в местността Маркови скали, тракийско култово светилище. Любопитен факт е, че на територията на Клептуза се пресичат 24 паралел и 42 меридиан.
От Клептуза започват множество маркирани пътеки, които водят до местностите Харманите, Брези, Сивата вода и други забележителности.
