Депозитите на вложителите в Корпоративна търговска банка е трябвало да бъдат изплатени до няколко дни, след като на 20 юни 2014-а банката е затворена и поставена под специален надзор от БНБ, а не цял месец, след като на 6 ноември 2014-а УС на БНБ реши да й отнеме лиценза. Това постанови Съдът на Европейския съюз в Люксембург по иска на вложителя в КТБ Николай Кантарев. Чрез адвоката си Михаил Екемджиев той е завел иск, че съгласно изискванията на европейска Директива 94/19 е трябвало да получи депозита си в КТБ в размер на 87 хил. лв. в момента, в който той е станал "неналичен". А според ищеца депозитът става неналичен по смисъла на директивата, когато собственикът му – вложителя, не може да ползва парите в него по независещи от него причини. Позицията на БНБ още тогава бе, че въпросната директива не е въведена в българското законодателство и поради това депозитите в КТБ трябва да се третират според действащия български закон. А той по онова време предвиждаше, че те се плащат до месец, след като БНБ отнеме лиценза на дадена банка. Кантарев и други вложители, както и техните адвокати обаче смятаха, че директивата има пряко действие у нас и нейното неизпълнение им нанася финансови щети. По тази причина започнаха и делата, които сега са стигнали до своя финал.
Според Европейския съд: "Директивата относно схемите за гарантиране на депозити трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз. Недопустимо е и отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор".
С други думи, БНБ не е била права в твърдението си, че гарантираните депозити трябва да се плащат съгласно действащото през 2014-а национално законодателство.
Европейският съд изрично установява също, че: "Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че неналичността на депозитите по смисъла на тази разпоредба трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален орган и не може да бъде извеждана от други актове като решението на Българската народна банка, с което Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор, нито презумирана въз основа на обстоятелства като тези в главното производство.
Предварителното предявяване от титуляра на банков депозит до съответната кредитна институция на искане за плащане, което не е изпълнено, не може да бъде условие за установяване на неналичността на този депозит по смисъла на тази разпоредба".
Eвропейските магистрати обръщат внимание на факта, че българските правораздавателни органи са тези, които трябва да установят дали това, че БНБ не е установила неналичността на депозитите в КТБ, е достатъчно съществено нарушение и дали то има пряка причинно-следствена връзка с вредите, които Кантарев твърди, че е понесъл като вложител. И накрая в решението следват няколко много важни уточнения, от които зависи дали Кантарев има шанс да осъди БНБ за нанесени щети, ако въобще тръгне да го прави.
Едно от тях е, че той трябва да докаже, че БНБ има "виновно поведение". "За да имат право на обезщетение, частноправните субекти са длъжни да докажат наличието на виновно поведение, при условие че понятието "виновно поведение" не надхвърля обхвата на понятието "достатъчно съществено нарушение", което запитващата юрисдикция следва да провери", пише в акта на Европейския съд.
Така че Кантарев следва да е получил морално удовлетворение от европейските магистрати. Друг е въпросът дали то ще бъде последвано и от материално обезщетение. Впрочем след случая с КТБ българското законодателство бе променено и сега депозитите в една банка трябва да бъдат изплатени до пет дни след като тяхната "неналичност" бъде установена.
