Ваше Превъзходителство, завършили сте Факултета по право и политически науки на Понтифическия католически университет. Защо избрахте дипломатическата кариера?
– Реших да се посветя на дипломацията по времето, когато бях студент. Завършил съм право и тъй като се увличах по международното право, избрах да стана дипломат. В тази професия са обединени два аспекта – дипломацията и политиката. В личен план винаги съм имал интерес към чуждестранната култура, история, политика. От друга страна, изпитвам силно желание да служа на страната и на народа си, да защитавам интересите на хората, което например прави консулът. Дипломацията обогати интересите и визията ми. Ние сме далеч от дома си, но това е шанс да създаваме нови контакти и отношения, които са от полза за Аржентина.
Работили сте в мисиите на страната си в Индия, Чехия, Ватикана, Малта, сега и България. Къде се сблъскахте с най-сериозните предизвикателства?
– За пръв път тук, в България, съм ръководител на мисия, но съм минал през всички рангове на дипломатическата служба. За мен е огромна чест да бъда посланик в София, защото историята на отношенията между България и Аржентина е изпълнена с дългогодишни и богати традиции. Преди време, когато бях консул в Индия и Чехия, предизвикателството също бе огромно, защото се сблъскваш не само с бюрократични проблеми, но и с много тежки житейски ситуации, в които трябва да помогнеш на хората по чисто хуманен начин.
Вече трета година сте посланик на Аржентина в България. Опознахте ли страната ни, какво ви харесва и какво не ви допада тук?
– Когато един дипломат живее в чужда държава, но е решил да създаде много нови контакти и отношения с местните хора, в един момент започва да мисли като тях, да вижда негативните неща и да се оплаква от същите проблеми. Но това съществува в цял свят. Откакто дойдохме с моята съпруга в България, винаги сме се чувствали прекрасно, особено заради начина, по който бяхме приети. Българският народ е много топъл, сърдечен и гостоприемен. Страната ви е уникална с културата, традициите си, природата, климата…
Приличат ли си българите и аржентинците като темперамент и начин на живот?
– Смятам, че темпераментът на българите е много близък до този на латиноамериканците. Когато пристигнахме, беше месец май, и ми направи впечатление, че улиците, заведенията, кафетата, вече са пълни с хора. Явно българите, както и латиноамериканците, обичат да излизат, да се срещат, да пият кафе. Ние, както и вие, сме много обвързани със семействата си, винаги се събираме на важните празници. И аржентинците, и българите, са много жизнени и витални хора.
Защо според Вас толкова много българи през миналия век са избрали да емигрират именно в Аржентина?
– В началото на ХІХ век Аржентина е била много слабо заселена, но между 1830-а и Втората световна война, в страната са пристигнали около 2 млн. емигранти. Най-много са били тези от Испания и Италия, но е имало и много поляци, украинци, чехи, хървати… Според наши данни, жителите на Аржентина с български корени са около 50 хил. души. В елита на обществото ни има много хора с български фамилии – в областта на политиката, предприемачеството, културата… В провинция Чако в Северна Аржентина са концентрирани хората от български произход, наричат я "Малката България". Там има училище "Васил Левски", български културен център, асоциация, клубове, дори конкурс за "Мис България". Любопитно е, че имам братовчедка, която е омъжена за наследник на български емигранти и носи фамилията Димитров, така че и аз съм свързан с България.
Ние познаваме Аржентина с културата й, музиката, танците, литературата и великите футболисти като Марадона и Меси. Но как вие бихте представили страната си на всеки българин, който желае да я посети?
– В Аржентина се чувстват добре, както емигрантите, така и туристите. Имаме четири сезона – на север при водопадите Игуасу той е южнотропически, а на юг – в Патагония, са ледниците и вечната зима. В Андите имаме уникални курорти за ски. Буенос Айрес е един град с изключително богата културна програма – всевъзможни концерти, изложби… Много европейци идват на танго туризъм, други са увлечени от футболния туризъм. В Западна Аржентина, провинция Мендоса, е развит виненият туризъм. Флората и фауната са уникални – на юг можеш да видиш китовете, на север са прочутите водопади Игуасу, които са сред най-внушителните в света.
Как се развиват двустранните ни отношения в политически, икономически, търговски и културен аспект?
– В политически аспект винаги сме имали чудесни отношения. Аржентина е една от първите южноамерикански държави, признали независимостта на България през 1908-а, а първият наш посланик тук връчва акредитивните си писма на Цар Борис Трети през 1933 година. Ние споделяме общи ценности – демокрацията, зачитането на човешките права, мира, върховенството на законите. В търговските и икономически ни отношения все още има известни бариери заради регулациите на ЕС, които вероятно ще паднат с подписването на договора между южноамериканския търговски блок – Меркосур, и Евросъюза. Сега търговският ни обмен е на стойност около 120 млн. долара и е предимно внос на България от Аржентина. В Пирдоп работи германската "Аурубис", която купува метал мед предимно от Аржентина. Тук се продават аржентинска риба, фъстъци и качествено вино. Внасят се и машини за селското стопанство.
Туристическият поток между двете държави непрекъснато се увеличава. Неотдавна пред Народния театър показахме изложба с фотопанели от Аржентина, която имаше сериозен успех. В културата също имаме дълбоки връзки, организираме много концерти, показваме аржентинското кино, което българите определено харесват. Открихме и изложба в Софийската градска галерия на големия български художник Елизер Алшех, който в периода 1951-1983 година е живял и творил в Аржентина. Интересното е, че дъщеря му е една от най-известните архитекти у нас и тя бе инициаторът на изложбата.
Има ли интерес за инвестиции на аржентински компании в България и съответно български в Аржентина?
– Въпреки трудния икономически период, полагаме усилия да промотираме нашите инвестиции, както и чуждестранните у нас, защото те създават работни места. В момента се прави български завод за производство на ракети за разбиване на градушки, който трябва да обслужва цяла Южна Америка. Тези проекти се подкрепят от аржентинското правителство. Аржентинската GALILEO, чрез български представител, предлага система за компресиране, декомпресиране и транспортиране на природен газ, която решава проблемите на по-малки населени места и редица предприятия.
Спортувате ли, имате ли хобита?
– Много обичам киното, гледам предимно италиански, френски и аржентински филми. Голям почитател съм на операта, както и на мюзикълите. Когато бях по-млад често играех футбол. Помня всички мачове между България и Аржентина на световни първенства, великите ви играчи като Христо Стоичков и Христо Бонев.
Бихте ли ни разказал нещо повече за семейството си?
– Съпругата ми се казва Карина и е от италиански произход. Много обичаме да пътуваме и една от любимите ни дестинации е именно Италия. Предпочитаме да разглеждаме големите градове с развит културен живот, концерти и театри като Рим, Париж. Често ходим в Швейцария, близо до Цюрих, където живее сестрата на съпругата ми.
