По-високи данъци за старите коли и по-ниски за новите, по-екологични автомобили, предвиждат част от промените в данъчните закони, които бяха обсъдени и подкрепени на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Идеята е занапред налогът на автомобилите да зависи не само от възрастта и мощността на колата, но и от екологичната оценка. Заради въвеждане на нов екологичен компонент с 30% се увеличава годишният данък на близо 2.5 милиона коли над 15-годишна възраст. Няма да има отстъпки за коли с катализатор. Налогът ще се намалява само при наличие на екологичен сертификат над "Евро 4", а изчисленията ще се правят от общините. Премахват се и отстъпките в налога за моторните превозни средства до 100 конски сили и се запазва само за мотоциклетите и мотопеди.
Промени се правят също и по отношение на данъците за имоти. Занапред 50-процентната отстъпка за основно жилище ще се полага само ако то е единствено.
Валери Симеонов обяви, че одобрените поправки ще бъдат внесени от него на тазседмичното правителствено заседание. Вицепремиерът настоя бързо те да бъдат придвижени и в Народното събрание.
Единомислие между управляващи, бизнесът и синдикатите има и по предложенията за изменения в Закона за счетоводството, които се отнасят до праговете за задължителен одит на предприятията. Бе уточнено, че според европейското законодателство малкият бизнес не подлежи на одит. Сега идеята е одит да се прави на фирми с най-малко 8 млн. лева оборот и 50 наети работници. Тоест прагът ще бъде увеличен с около 6 млн. лева. Бизнесът е на мнение, че сегашните изисквания на българския закон облагодетелствали определена група одитори.
КТ "Подкрепа" и КНСБ също изразиха своята позиция, че промените са необходими и наложителни. От синдикатите добавиха, че имат известни резерви по темата, но се надяват работата тристранния съвет да продължи и проблемите да бъдат разрешени. Те изчислиха, че този одит излишно натоварвал бизнеса с 13 млн. лв. годишно.
Представители на синдикатите поискаха да се въведе необлагаем минимум върху доходите и различна ставка на ДДС за храните и стоки от първа необходимост, а от работодателските организации остро възразяват срещу обсъжданата възможност максималният осигурителен доход да се вдигне от 2600 на 3000 лева.
