Общо 88 процента от родителите осъзнават, че шамарите са неефективно възпитателно средство, но голяма част от тях продължават да ги прилагат. Това каза Славянка Иванова от агенция "Ноема", представяйки данни от национално представително проучване на агенцията по поръчка на Националната мрежа за децата. В него са участвали родители, млади хора, които са бъдещи родители, и деца, съобщи БТА.
Проучването показва, че въпреки че, използването на физически наказания намалява през последните пет години, около 2/3 от родителите някога са прилагали телесни наказания и други травмиращи практики към децата им, като изолация в стая, ненамеса при опасност от нараняване и причиняване на дискомфорт чрез стоене в неудобна поза. Най-често родителите използват телесни наказания по емоционални причини, когато се почувстват безсилни и се срамуват, че са изгубили контрол върху възпитанието на дететоси и не разбират неговото поведение, коментира Иванова. Тя каза, че според изследването поне две трети от родителите някога са използвали телесно наказание към децата си, дори само един път, а около 1/4 от родителите използват редовно – поне един път седмично, някакъв вид телесно наказание. Най-разпространеното телесно наказание у нас от страна на родителите към децата им е удрянето на шамар. Славянка Иванова коментира, че телесните наказания, прилагани от родителите, не са в резултат на агресия, а са "израз на загрижеността на родителите за бъдещето на техните деца".
Около 30 процента от родителите споменават гняв и обида, като причини за прилагането на телесно наказание, показват данните от проучването. Все повече родители обаче осъзнават вредните последици и оценяват негативно прилагането на телесни наказания към децата. Тревожен е фактът обаче, че "твърдите" привърженици на телесното наказание остават константен дял от настоящите и бъдещите родители.
Изследването потвърждава, че в училищата има случаи на различни видове насилие, като 41 процента от родителите споделят, че децата им там са били потърпевши от вербално насилие; 22 процента – свидетелстват за телесно наказание, като удар или причиняване на болка, а 14 процента – за практики на игнориране.
