ДНК базата на МВР е изключително бедна заради икономии. Това спъва и разкриването на престъпления, разкри бивш служител на Института по криминалистика и криминология, съобщи бТВ.
Според източници от разследването на мястото на бруталното престъпление в Русе е открит ДНК материал от убиеца на Виктория Маринова. Сравнението му в базата данни на МВР обаче не е дало резултат.
Това означава, че е възможно убиецът да е бил задържан за друго престъпление, но негов генетичен материал не е вкаран в системата. Според Иван Савов ДНК от арестувани се вземат в изключително редки случаи, защото било скъпо.
„В районните управления ни беше разпоредено да взимаме ДНК материал само от престъпници, които вече са извършили някакво тежко престъпление и са сигурни, че ще влязат в затвора. В резултат на това се стигна до следната ситуация на гтодина сме вземали по един – два такива, само и само да не се похабява някакъв материал, който в крайна сметка струва наистина пари, но идеята тук е да се напълни базата данни”, обясни Иван Савов.
С арестувания заподозрян за бруталното убийство на телевизионната водеща предстои сериозна работа. Ще се провери алибито му, обиск за вещи на жертвата, по тялото му би трябвало да има и следи от борба. Ще се направи и повторна ДНК експретиза, която категорично ще каже той ли е убиецът.
– Това е почти безпогрешна методика, единствено с дактилоскопните отпечатъци може да бъде сравнена.
– За колко време се изготвя ДНК експретиза?
– Минималният срок е две денонощия.
Ако базата данни с ДНК бъде захранвана, както тази с пръстови отпечатъци, много стари престъпления биха могли да бъдат разкрити, категоричен е криминалистът.
2001
База данни с ДНК-проби от слюнката на всички престъпници започват да правят в Института по криминалистика и криминология към МВР, съобщи пред "Сега" директорът му Костадин Бобев.
"Ако един бандит изплюе дъвката си на местопрестъплението, ние ще вземаме биологични следи от нея и ще ги вкарваме като информация в компютъра, при следващото му престъпление, той веднага ще бъде установен", обясни Бобев.
Идеята е да се взема слюнка от всеки бандит, както и пръстови отпечатъци, защото такива не винаги остават. Например след изнасилвачите се намирали предимно сперма и косми, които се изследват чрез ДНК-анализ. Досега по този начин са регистрирани 2500 души. Повечето са излезли от затвора, но вече с прокурорско разрешение се взема слюнка и от престъпници, които все още излежават присъди.
В началото на 2002 г. пък ще задейства нова компютърна програма – за идентифициране по метода "възрастова прогресия". Тя ще се използва за издирване на деца, изчезнали преди години, като за целта се изгражда база данни с 5000 снимки на момиченца и момченца от 5 до 18 г. По снимка на детето се възпроизвеждат всички изменения на лицето, които настъпват дори след 10 г. "Така на бащата на изчезналия Съвестин, например, ще му бъде много по-лесно да го открие, защото самият той едва ли вече може да го познае", коментира Бобев.
Институтът има и най-голямата в света база данни за отпечатъци от длани – на 200 000 души. У нас това се прави още от 1909 г., докато в някои страни все още се вземат само пръстови отпечатъци. След внедряването на автоматичната дактилоскопска система през 1999 г., разкриването на бандити по този начин се е увеличил 40 пъти.
Най-често на местопрестъплението се намира някакъв фрагмент от следа. Той се сканира и машината автоматично търси аналози по 7 специфични участъка от длановите отпечатъци. Те се фиксират и когато се засекат съвпадения – компютърът изброява лицата в низходящ ред, започвайки от онези собственици на длани, при които съвпаденията са най-много. Сканиращото устройство струва 5 милиона долара, а базата се попълва всекидневно. При навършване на 70-годишна възраст регистрираните лица автоматично се изхвърлят от системата. Освен това ние сме единствената бивша източноевропейска страна, която разполага с база данни за ДНК-експертизи. Нещо повече – дори в Гърция и Турция нямат подобно нещо. Изграждаме я от 2001 г. по следната схема – когато едно лице се регистрира като заподозряно в извършване на престъпление, освен отпечатъците от пръсти и длани се взема и проба от слюнката. Вече разполагаме с 3 000 биологични профила, като възможностите на системата са такива, че едновременно могат да се изследват 96 проби. След това, ако едно лице извърши например сексуално престъпление и бъде открито дори едно петънце сперма, от него се извежда профил, който се пуска за сравнение. Ако има заподозрян, от него се взима слюнка и се сравнява с профила на спермата. Същото може да се направи и с кръв, намерена при убийство. Възможността да се появи второ лице със същата ДНК-проба е 1 на 20 милиарда.
След приемането на Наказателния закон през 1896 г. се прави опит работата на полицията и съда да се организира по подобие на Европа, като в приетия през 1897 г. Закон за углавното съдопроизводство са разграничени някои действия по събиране на доказателствата и привличане на експерти за тяхното изследване и оценяване. Като начало за прилагането на специфичните криминалистични методи у нас се приема 1907 г. през тази година е приет новия Закон за столичната полиция, към която се изграждат бюра за идентификация. Откриват се и лаборатории по антропология и дактилоскопия. През втория етап от развитието редица българи-криминалисти специализират в европейските страни – Германия, Швейцария. У нас също пристигат специалисти – криминалисти от Виена, като с тяхно съдействие през 1926 г се правят редица подобрения, с които се усъвършенства системата на наказателната регистрация и се създава Централна адресна служба. Започват да се развиват и криминалистичните експертизи. През този период България става член на Интерпол – Международна организация за борба с международната престъпност. През 1951 г. България напуска Интерпол. Възстановила е членството си м.ноември 1989 г. и е член и в момента. През този етап Кр носи белезите на Западноевропейската – акцентира се върху криминалистичната техника, без да се засяган тактиката и методиката. Първите лекции по криминалистика е водил проф. Никола Саранов през 1929г. Следващи изявени преподаватели са проф.Иван Гарелски, проф.Цеко Цеков и др.
ДНК – регистрация. Великобритания първа в света през 1996 г. проведе ДНК регистрация. У нас тя е въведена от 01.05.2005 г. и е регламентирана в ЗМВР. ДНК регистрацията е информационен масив от ДНК профили на лица, извършили престъпление. Определянето на ДНК профилите, тяхното съхраняване и използване се осъществява от Националната ДНК лаборатория към МВР. Изземването на биологичен материал от лица, които подлежат на ДНК регистрация се извършва на територията на цялата страна, с помощта на специални комплекти, които осигуряват прецизност и защита на донора. Техническото изпълнение се осъществява чрез вземане на натривка от устната кухина или на определен брой косми от главата на човека. От този биологичен материал се определя ДНК профила на лицето и се записва в базата данни чрез уникален, генериран и контролиран от регистрационната система номер. При вземане на сравнителен биологичен материал се попълва формуляр, който съдържа данните на регистрираното лице – трите имена, националност, № на ЛК, пол, ЕГН, етническа принадлежност. Някои от тези данни се използват при обработката на експертните резултати, с които се увеличава многократно идентификационната стойност на извършения сравнителен ДНК анализ.
През 1894 г. Франсис Галтон издава първата книга на тази тема “Пръстови отпечатъци”, в която посочва ,че няма два еднакви пръстови отпечатъка. Херман Вилкер установява устойчивостта на отпечатъците. Така дактилоскопията измества антропометрията и става единствено средство за идентификация. През 1902г. във Виена и Дрезден също се въвежда дактилоскопната регистрация. От 1914г. всички европейски държави и САЩ прилагат само дактилоскопната система. В България регистрацията започва от м. І.1909 г. За целта на специални бланки се нанасят отпечатъци от дясна и лява ръка, а на обратната страна – снимка, възраст, имена, очи, белези, родители, адрес. Ръцете се намазват с печатарско лепило.
През 1925-1927 г. започва подготовка на наши специалисти по европейски образец. За целта Хайденфелт, Ничш (полицаи от Виена) оказват съдействие. Те подготвят експерти за полицията. През 1927 г. се извършва първото разкриване на престъпление у нас, чрез отпечатък.
Днес дактилоскопната регистрация е най-ефективната система от всички видове регистрации. До 1952 г. регистрацията се и извършвала по петопръстната система, а от тогава до днес – по десетопръстната. Пръстовите отпечатъци се снемат върху карти с 10 полета – по 5 в ляво и дясно + контролни отпечатъци. На база на тях се извежда основна и допълнителна формула (само тогава, когато върху 10-те пръста има кръговидни папиларни изображения). В практиката трите вида папиларни изображения се срещат най-често смесено. Тогава се извежда и допълнителна частна формула. За целта трите вида изображения (примковидни, дъговидни, кръговидни) се разпределят в 9 групи :
– дъговидни папиларни изображения се бележат с индекс 1 (първа група),
– примковидните се бележат с индекси от 2 до 6, като 2 е за радиални примковидни папиларни изображения, а 3,4,5 и 6 – за лунарните такива. Този индекс е съобразно броя на линиите, които се пресичат от линията на Галтон.
– кръговидните папиларни изображения се обозначават с индекси 7,8, и 9
Дактилоскопната формула е дроб с числител индекси на дясна ръка в поредност от палеца към кутрето и знаменател – индекси на лявата ръка също от палеца към кутрето.
Десетопръстната дактилостопна регистрация позволява както идентификация на извършителя, така също и установяване самоличността на живи лица и трупове, които вече са регистрирани. От 31.01.1991 г. система АФИС е въведена у нас. С нея всяко лице може да се установи за 30 сек., ако в системата има информация за него. Централния компютър е в НИИКК, а в РДВР и ГКПП са монтирани скенери, върху които проверявания поставя ръка. В масивите има и идентификационни отпечатъци, намерени на местопроизшествия на неразкрити престъпления. При дактилоскопната регистрация се вземат 15 признака.
Всички следи от биологичен произход, според Наредба на Министерство на правосъдието, се изпращат за изследване в Катедрата за съдебни експертизи и НИИКК към МВР.
Следи от кръв – при престъпления срещу личността. Намират се върху предмети, дрехи, оръжия и др. Кръвта е течна тъкан, която изпълва кръвоносните съдове и се състои от течна част – плазма, и твърда част – клетки. В плазмата има разтворими белтъци, които се различават и въз основа на тях може да се определи, дали кръвта е на човек или на животно. В червените кръвни телца се намират основни фактори, които определят кръвните групи, а по белите кръвни телца може да се определи пола на лицето. Кръвта извън тялото започва веднага да се съсирва и покрива раната със съсирек. Кръвта, която изтича под налягане от кръвоносните съдове, често увлича и кръвните клетки на повредения орган, от където може да се определи източника на кръвоизлива.
Най-често задаваните въпроси са – дали петното е от кръв; дали е от човек или животно; към коя кръвна група спада; пол на лицето; кой е източника на кървене; потното от новородено ли е или от възрастен.
Откриването на петна от кръв се извършва първоначално с невъоръжено око или с лупа. По формата, големината и положението на петната на местопроизшествието, по дрехите, трупа и т.н., е възможно да се направят медико-криминалистични изводи и да се изградят версии.
Следите от кръв (техния цвят) зависят от времето, което е изминало от получаването им, до откриването. Старите петна се откриват трудно, защото не се различават от повърхността, особено ако тя е по-тъмна. Петната стават невидими и поради умишлено отстраняване. Освен това кръвта бързо се разпада и се унищожават субстанции, характерни само за прясната кръв.
Фиксиране.
1.В протокола за оглед на местопроизшествие се описва големина, форма и място на петното.
2.Фотографиране – на естествено или изкуствено странично осветление. Когато се сливат с основата, се използват ИЧ и УВ лъчи с филтриране.
3.Прекопирване – (скица). Нанасяне върху прозрачна хартия очертанията на петното, без да се повреди следата. Този метод не е така точен, като фотографирането, но се налага да се използва, когато петното не личи ясно върху снимката.
Изземване :
– изпращане на петното заедно с обекта, върху който се намира (забранено е да се очертава петното с пишещо средство)
-
ако е върху дрехи, те се подсушават. Всяка дреха се опакова отделно в плик.
Изземване на петна от съсирена, но неизсъхнала кръв ( от дърво, тъкани и др.) – изпраща се целия обект, или ако е голям, петното се попива със суха марля и тя се опакова и изпраща за анализ.
Когато петното е върху големи по размери тъкани, то се изрязва, на около 5 см. от контура му.
Петно от кръв върху човешка глава – съдебно-медицински експерт изрязва сноп коса до корен + друг сноп коса, който не е изцапан с кръв.
Петна върху кожа – изземва се с попивателна хартия или марля, напоени с разтвор на соли. Попива се докато очертанията добре са нанесат върху марлята. Марлята с петното се подсушава и така се изпраща за изследване.
Петна на открита местност – върху дърво (с длето се отнема от дървото).
Кръв върху почва. Сухия пясък не променя серологичния състав на кръвта. Варовика унищожава състава й. Глинестите почви не попиват кръвта, а рохките – попиват. Следователно вида на почвата влияе на кръвта.
Кръв върху лед и сняг. Кръвта се втвърдява бързо и не прониква на дълбоко. Тя се изземва с част от снега, посредством суха марля. Марлята се остава, докато снега се стопи и марлята да попие кръвта. След като изсъхне се поставя в плик или банка. Не се позволява кръвта да се изпраща заедно със снега, защото така кръвта се разпада и не може да се изследва.
Извършителя на престъплението се стреми да заличи кръвта. Съществуват различни начини за заличаване – изпиране със студена вода (тя разтваря петната).
В миналото се считаше, че за да се установи дали съмнителното петно е от кръв, трябва да се обработи с перхидрол (кислородна вода). В този случай петното се покрива с бяла пяна. Но ръждивите предмети също реагират така.
Днес за целта се използват нови методи – разтвор на луминол. Петното се напръсква и в тъмно помещение то “светва” с тъмно син цвят. Старите петна светят по-силно. Този метод е високо чувствителен и дава възможност за фотографиране. Чрез този метод се откриват петна от кръв в тъмни помещения и върху ръждиви предмети. Желателно е метода да се прилага от експерти.
Друг метод е с “бензидин” – този метод се използва само в контролирани лабораторни условия, защото бензидина може да причини рак на кожата.
Изтичаща кръв от човек може да се използва за изследване за наличие на алкохол. От живи лица кръв за експертно изследване се взема само в присъствието на полицай. При вземане на кръв от труп – трябва да е от голям кръвоносен съд.
Петна от слюнка.
Откриват се върху писма, марки ,фасове и др. Слюнката е секрет на слюнчените жлези – 90 % вода + 10 % сух остатък (соли и органични вещества).
Птиалин – ензим доказващ, че петното е от слюнка.
Необходим е сравнителен материал върху чиста и суха филтърна хартия, която след вземане на пробата се изсушава и изпраща. Препоръчва се от същото лица да се вземе и течна кръв.
Задачи при изследване на слюнката: – видова принадлежност; – каква е кръвната група на лицето; – пол на лицето; – ДНК анализ;
Слюнката може да се открие и да се използва за анализ дори след 10-12 години, но при определени условия.
Следи от семенна течност.
Откриват се при полови престъпления и убийства на сексуална основа.
Задачи, които стоят пред изследването :
-дали петното е от семенна течност;
-видова принадлежност – дали петното е от човек или животно
-кръвногрупова принадлежност;
Изследва се с макро- и микроскопско изследване.
ДНК – тест – установяване дали семенния материал съвпада с кръвната проба.
Следи от пот.
Откриват се върху дрехи и др. По тях може да се определи видовата и кръвногруповата принадлежност. За сравнителен материал се вземат кръв и слюнка от лицето. Изследва се с УВ лъчи и химически методи.
Косми. Откриват се при различни престъпления. По тях може да се установи кръвната група. По ензима и молекулата на ДНК в косъма, които са характерни са всеки човек, може да се определи половата принадлежност. Космите може да се изследват много време след престъплението (изследвана е коса от Наполеон).
Косъмът е продукт на кожата. В зависимост от произхода (мястото по тялото), има различна форма, размер, дебелина и др. морфологични признаци. Косъма се състои от луковица, ципа и кора.
Задачи, които се подставят при изследването :
-дали влакната са косми;
-от човек или животно са;
-регионален произход на човека, от когото са космите;
-отскубнат или паднал е косъма;
-боядисвани ли са;
-кръвна група;
-полова принадлежност на лицето.
За целта се извършва макро- и светлинно микроскопско изследване. С макроизследването се установяват видимите с невъоръжено око признаци – форма, дължина, цвят. С микроизследването се установява неговата структура – кутикулни клетки, пигмент, дебелина. Необходим е и сравнителен материал.
В НИИКК към МВР изследването се извършва с електронно-сканиращ микроскоп, който увеличава обекта 100 000 пъти.
През 1909 г. е направена първата експертиза на косъм във Франция от д-р Балтазар. В България първата експертиза на косъм е през 1938 г.
