Щатският долар ще "олекне" с около 40% към еврото до 2024-а, предрича Улф Линдал – главен изпълнителен директор на A.G.Bisset Associates. Доводите на валутния мениджър са конкретни – от 70-те години на миналия век зелените пари повтарят един и същи 15-годишен цикъл на загуби и печалби и тази конфигурация се наблюдава и днес. На някои играчи основанията на Линдал им изглеждат нелепи и прекалено прости. Но след миналогодишния спад с 9% и след септемврийските предсказания за драматичен доларов срив на основателя на Bridgewater Associates – Рей Далио, позицията на Линдал не изглежда особено невероятна.
Линдал, чиято компания застрахова валутния риск за пенсионни фондове и фамилни офиси в Щатите и в Европа, се е настроил песимистично към зелените пари още през 2016-а, когато цари силен консенсус за подема им. Следващата 2017-а окуражава валутния експерт, след като доларът потъва към еврото, а спекулантите правят залози, че повсеместният световен растеж ще принуди и другите централни банки да последват възходящия лихвен цикъл на Федералния резерв. Според Линдал миналата година е била само началото. Той прогнозира спад на щатската валута до 2 долара за едно евро и до 75 йени за един долар до 2024-а, или респ. с около 41 и 33% от септември нататък. Това е съществен разнобой в сравнение със средната прогноза на анализаторите, анкетирани от агенция "Блумбърг", които очакват 1.28 долара за едно евро през 2022-а. Засега обаче сме далеч от апокалипсиса – в късната следобедна европейска валутна търговия на 17 октомври котировките бяха 1.1540 щ. долара за едно евро и 112 йени за един долар.
За онези клиенти, които търсят обясненията на икономическата логика, Линдал посочва ред негативни фактори като вероятното забавяне на щатския растеж, който ще спре възходящия лихвен цикъл на Федералния резерв, политическите трусове и надценените зелени пари на базата на покупателната способност спрямо почти всичките им основни конкуренти.
Валутни анализатори на "Ситигруп" пък са констатирали, че има само един вариант инвеститорите да избягат от риска – като купуват японски йени. Те са сравнили движенията на швейцарския франк и на йената в дните, когато щатският борсов индекс S&P 500 е натрупал по два и повече процента загуби. Йената определено се е оказала по-силна през последните две седмици, като е поскъпнала с почти 1.4% към зелените пари в периодите на два последователни губещи дни с по над 2% на S&P 500. Докато швейцарският франк се е повишил с едва 0.6 процента.
Анализите на "Сити" показват, че когато епицентърът на риск е в Европа, йената се представя по-силно от франка, с което опровергава конвенционалната логика, че швейцарската валута би трябвало да печели в подобни ситуации. Докато при кризисни епизоди в Азия няма ясен победител между двете конкурентни парични единици.
Банкерите изброяват няколко причини за лидерството на йената след 2008-а. Сред тях са промените в банковите регулации на алпийския оазис, поевтиняването на йената към франка и по-големите "къси" позиции в йени, които се покриват. Не е за пренебрегване и по-голямото количество японски активи зад граница, което позволява по-силни потоци от репатрирани средства, отколкото в случая с Швейцария. Влияние оказват и различните политики на централните банки на двете държави убежища. "Бенк ъф Джъпен" е интервенирала на валутните пазари едва в осем от дните от избухването на кризата до наши дни. Докато Швейцарската национална банка присъстваше редовно на пазара в опит да държи под контрол силния франк.
У нас
междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на миналата седмица и в първите два на тази беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2623 млн. евро (5130 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.5% дял от купената и продадена валута.
