От юни насам в парламента отлежава законопроект за изменение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), чиято цел е да разшири периметъра на случаите, в които гражданите могат да получат обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове и действия на държавата. Законопроектът е внесен от група депутати на БСП, което очевидно го прави "неприоритетен" за управляващото мнозинство – затова проектът чака…
Преди десетина дни обаче Съдът на ЕС в Люксембург се произнесе по делото "Кантарев", което бе свързано с правото на обезвреда за пострадалите вложители в Корпоративна търговска банка заради забавеното изплащане на влоговете им. А две от точките в това решение пряко засягат всички български граждани – в случай че са потърпевши от нарушения на правото на ЕС, допуснати – волно или неволно, от държавните органи.
Според съда как (по кой законов ред и пред кой съд) ще се достига до обезщетяване при нарушение на правото на ЕС е проблем, който трябва да си реши отделната държава членка. Важното е да има такъв ред, той да е ясно разписан и да е достъпен за гражданите. Освен това държавата трябва да го уреди, без да създава излишни пречки за сезирането на съда. И без да прави производствата прекомерно трудни или дори невъзможни за хората – включително и чрез дължимите съдебни такси: държавата трябва да прецени какъв е размерът им, какво е значението им и дали представляват пречка за достъпа до правосъдие …
Главно заради това решение на СЕС управляващото мнозинство бе принудено поне да заговори за промени в ЗОДОВ. И шефът на правната комисия Данаил Кирилов вече обяви, че се мисли върху възможните законодателни варианти. Остава да се види какъв ще е резултатът.
Ще се "размрази" ли разговорът за отговорността на държавата?
В момента законът предвижда, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Отделно е въведена отговорност и за прокуратурата, и за разследващите органи – за нарушения в хода на наказателните производства, които са изрично записани в закона, както и за действията на мегакомисията за противодействие на корупцията.
В закона е заложена и отговорност за съдебните органи, но тя е изключително ограничена – с тълкувателно решение ВКС прие, че съдът носи отговорност по ЗОДОВ само при прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и при прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно.
С промените в Административно-процесуалния кодекс, част от които са атакувани в Конституционния съд, беше приет и един съвършено нов текст, който дава възможност за дирене на отговорност за вреди от административните органи заради "незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или бездействия". Само че този текст ще влезе в действие чак през 2019 година. А и какво ще рече "очевидно нарушаващи" правото на ЕС действия на администрацията тепърва ще дава отговор съдебната практика, което също може да отнеме години.
Има обаче и още куп хипотези, които остават "необхванати" от съществуващия правен ред. И след решението на съда по делото "Кантарев" те отново излизат на дневен ред.
Проблемът с вредите от незаконни подзаконови нормативни актове не е разрешен
Затова предложението на депутатите от БСП е в закона за отговорността на държавата да се добави, че административните органи носят и отговорност за вредите, причинени от действието на отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Защото сега да се получи обезщетение за вредите, понесени заради незаконна наредба например, е невъзможно – пълен абсурд, до който се стигна след тълкувателно решение на Върховния административен съд от 2016 година.
Освен това се иска "каталогът" с нарушения, записани в ЗОДОВ, за които разследващите и наказващите органи в държавата носят отговорност и плащат при грешка, да бъде разширен и занапред те да могат да бъдат съдени за обезщетения при нарушаване на всички права, които са гарантирани в Конвенцията за защита на правата на човека.
Докато законопроектът на червените депутати отлежаваше в НС, по него постъпиха и няколко становища, включително и на Асоциацията на българските административни съдилища. Според съдиите промените в законодателството са необходими с оглед на невъзможността гражданите да бъдат обезщетени за вредите от незаконни правилници, наредби и други подзаконови нормативни актове.
Омбудсманът Мая Манолова пък директно е посочила, че положението в момента стимулира министерства и общини да бълват незаконосъобразни разпоредби без страх, че после ще плащат заради това – дори и да бъдат отменени от съда, те веднага се приемат пак с нов акт, чието обжалване започва отначало и вкарва гражданите в безумна въртележка без изход.
Освен това, след като решението на СЕС по делото "Кантарев" стана факт, от Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, чийто председател е адвокатът Михаил Екимджиев, предложиха да се приеме и специален текст в ЗОДОВ, в който да се запише и че "държавата отговоря по реда на този закон за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушения на правото на Европейския съюз".
Всичките тези проблеми и предложения чакат законодателно решение. А колкото по-дълго време това решение се бави, толкова повече България рискува срещу нея да бъде образувана наказателна процедура в Европа – просто защото като държава членка тя се е задължила да въведе стандарти и правила, които да гарантират възможността нейните граждани да се ползват от правата си на европейци.
Ще носи ли отговорност и парламентът?
В закона липсва отговор и на друг щекотлив въпрос: как и кой ще плаща вредите, причинени от калпав закон – т.е. ще може ли да се търси отговорност и от Народното събрание, включително и за нарушаване на правото на ЕС, как и пред кой съд ще може да се предявява искът.
В същото време практиката на съда в СЕС е категорична: всеки публичен орган – без значение какъв е, носи отговорност за вреди. Правото на съюза предвижда, че задължението за поправяне на вредите съществува във всичките хипотези за нарушаване на правото на ЕС от държава членка – независимо кой е органът, извършил нарушението.
Според СЕС в международното право "държавата, която носи отговорност за нарушение на международните си задължения, се разглежда като едно цяло – независимо от това, дали нарушението, което е довело до вредата, се дължи на законодателната власт, на съдебната власт, или на изпълнителната власт. Този принцип трябва да се прилага още повече в правовия ред на общността, тъй като всички държавни органи, включително и на законодателната власт, са длъжни при изпълнение на техните задачи да се съобразяват с правилата, установени от общностното право, които пряко уреждат положението на лицата…"
С две думи, СЕС казва, че не само парламентът, но и съдилищата, включително и върховните, трябва да може да бъдат съдени за вредите, които причиняват с действията или с бездействието си и когато тези действия или бездействия нарушават правото на ЕС. А държавата е длъжна да създаде ред, по който да става това.
Да припомним, че още през 2015 г. Висшият адвокатски съвет поиска от двете върховни съдилища – Върховния касационен и Върховния административен съд, да се произнесат как гражданите ще могат да съдят органите на законодателната и съдебната власт за вреди, когато е нарушено европейското законодателство. Защото в момента липсва всякаква яснота как трябва да се случва това. А "липсата на вътрешен нормативен ред или на тълкувателно решение води до ефективност и илюзорност на съдебната защита на гражданите, чиито права, произтичащи от правото на ЕС, се нарушават от българската държава", категорични бяха адвокатите.
Въпросът им бе продиктуван от няколко конкретни съдебни производства, едното от които се води едновременно срещу парламента и ВКС. В продължение на години обаче съдилищата в страната спориха кой съд трябва да ги гледа, по кой закон да се движат процедурите – дали по Закона за отговорността на държавата, или по общия ред на Закона за задълженията и договорите, и как трябва да става това. Тези дела и до ден днешен не са решени и чакат.
Именно заради тези спорове се стигна до образуването на общото за ВАС и ВКС Тълкувателно дело 2 от 2015 година. То обаче беше спряно, за да изчака решението на СЕС по делото "Кантарев". И сега се очаква отново да бъде "размразено".
Остава да видим какво ще се случи и дали законодателният орган ще се раздвижи. И какво ще решат върховните съдилища.
