Сделките на международно ниво у нас се броят на пръсти, а в сферата на енергетиката често предизвикват и скандали. Така се случи и с обявеното в началото на годината намерение на чешката компания ЧЕЗ да продаде българските си активи на "Инерком". Още тогава за малко не излетя от поста си енергийният министър Теменужка Петкова, която се оказа лична приятелка с Гинка Върбакова – собственик на въпросната българска фирма. На "Инерком" пък бяха дадени цели десет месеца, за да намери финансиране на операцията.
Тези дни Илиян Скарлатов, управляващ партньор в Mane Capital, обясни пред една от телевизиите у нас, че международна финансова институция със сериозна репутация вече е потвърдила, че ще финансира сделката. Той не посочи името й, но каза, че тя е сред топ 10 на инвестиционните банки в света. Заемът за покупката щял да бъде синдикиран, като водеща ще е споменатата кредитна институция. Именно тя се очаквало да подготви и пласмента на дълга. Скарлатов беше категоричен, че средствата няма да дойдат от България. По думите му самоучастието на "Инерком" (т. нар. екуити) ще е около 25-30% и финансовото й състояние позволявало спокойно това да се случи. Другите 70% ще са по линия на синдикирания заем.
"Никоя банка няма да влезе в подобна сделка, без да знае какво се случва", отбеляза още Скарлатов, допълвайки, че освен споменатата и други две банки от същия ранг са изразили готовност да отпуснат кредит на "Инерком". Нещо повече, за нуждите на сделката няма да бъдат залагани активи на ЧЕЗ у нас. Те са част от критичната енергийна инфраструктура и от националната сигурност и могат да бъдат заложени само с разрешението на КЕВР, припомни специалистът. Ще бъдат заложени обаче акциите на "Инерком", а вероятно и тези на ЧЕЗ в България, за да се обезпечи заемът.
Колкото до собственото финансиране от "Инерком", то щяло да дойде по две направления – печалба от собствения бизнес и подчинен дълг. Подчиненият дълг пък ще се финансира от друга кредитна институция, не от водещата по синдикирания заем и ще се изплаща, след като се върне първостепенният.
От изказването на Илиян Скарлатов стана ясно, че ако сделката с "Инерком" се осъществи, в следващите десетина години на практика водещата банка ще управлява ЧЕЗ България. Промени в оперативния мениджмънт нямало да има, но надзорът ще бъде изцяло сменен и стриктно ще се наблюдава от финансиращите институции.
Някои експерти предполагат, че във финансирането може да се включи HSBC или BNP Paribas. И двете са имали участие в сделки в нашата енергетика и познават сравнително добре пазара. Преди десетина години точно френската банка структурираше финансирането за изграждането на АЕЦ "Белене". Тогава държавната Национална електрическа компания едва погаси заема си към нея и след това потъна във финансовото блато. Малко по-късно пък консултант отново за "Белене" бе HSBC, която тогава у нас се представляваше от икономиста Владимир Каролев. Тя дори изготви технико-икономически анализи за проекта и доказа, че е ефективен. Затова и бе готова да се включи във финансирането.
Всъщност, докато водещата банка (която и да е тя) сама не потвърди официално, че ще подкрепи сделката за активите на ЧЕЗ в България, всякакви приказки за намерен кредитор могат да се възприемат като пазарна манипулация. Целта й може да е просто да бъдат "стимулирани" чехите да удължат срока за осигуряване на финансирането, който е до 23 ноември, или да се вдигне цената на акциите на ЧЕЗ. В такъв случай Комисията за финансов надзор би трябвало да се намеси.
Няма съмнение, че и чешката страна, и "Инерком" желаят продажбата да се случи. Това сега зависи най-много от Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за енергийно и водно регулиране. Антимонополният орган спря сделката с аргумента, че ще се получи нов конгломерат при производството на ток от слънчеви панели. Поради тази причина "Инерком" раздели бизнеса си и обжалва на това решение.
Комисията за защита на конкуренцията обаче отказа на "Инерком" на Гинка Върбакова да образува ново производство по сделката с чешкото енергийно дружество ЧЕЗ. Сега в мотивите си антимонополистите, начело с председателя си Юлия Ненкова, казват, че комисията вече е била нотифицирана за същата сделка между същите страни, със същите предмет и цел. И се е произнесла. Решението й обаче не е влязло в сила точно защото по него има обжалвания пред съда.
"Наличието на висящо административно производство със същия предмет и с участието на същата страна – във фазата на съдебно оспорване, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за образуване на ново производство пред административния орган", категорична е КЗК. Оттам защитават решението си, цитирайки чл.130, ал.2 от АПК, съгласно която никой друг орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. Според комисията преструктурирането в бизнеса на Гинка Върбакова има значение за разрешаване на спора, повдигнат пред магистратите. По този начин на "Инерком" остава възможността да обжалва пред ВАС новото решението на антимонополистите. Компанията разполага със срок до 25 октомври.
Делото във ВАС по решението на КЗК, с което блокира сделката за активите на ЧЕЗ в България, е насрочено за 14 май 2019 година. Не е изключено съдебната сага да продължи дълго, което изобщо не кореспондира с идеите на Прага за бързо напускане на българския енергиен пазар.
От КЕВР пък отказват коментари и изчакват да видят какво ще определи съдът по казуса. Там обикновено не бързат да изкажат своята позиция и е възможно нещата доста да се проточат във времето.
На този етап и чешката страна пази пълно мълчание по сделката. Днес дори и малките акционери на ЧЕЗ не питат какво се случва с българските активи, а просто търсят по-голям дивидент за себе си и фокусиране на компанията върху енергийните й дела в Чехия и Словакия.
Интересът на нашите политиците около покупко-проджбата на активите на ЧЕЗ обаче неминуемо ще доведе до нов скандал в България. Въпросът е при кое решение това ще се случи – на КЗК или на КЕВР?
