Министерството на финансите успя сравнително бързо да подготви нови предложения за промени в законите, засягащи банковия надзор, и да ги прати за одобрение в Европейската централна банка. От сайта на ведомството, управлявано от Владислав Горанов, става ясно, че това е станало със специално писмо, изпратено до ЕЦБ на 8 октомври 2018-а. С направените предложения на практика се формира нова надзорна рамка, според която след присъединяването на България към Европейския банков съюз и към Единния надзорен механизъм ЕЦБ ще има същите надзорни правомощия спрямо българските кредитни институции, каквито в момента има БНБ. По-точно казано, БНБ ще трябва да контролира дали българските банки изпълняват надзорните мерки и предписания, наложени им от ЕЦБ.
Освен това с предложенията, изпратени от Министерството на финансите за съгласуване на ЕЦБ, се дава нормативното право да извършва преглед на качеството на активите и въз основа на получените от него данни да дава надзорни препоръки и да налага съответни надзорни мерки на българските банки. Този детайл е важен, защото прегледът на качеството на активите им ще бъде извършен преди евентуалното присъединяване на страната ни към Европейския банков съюз и към Единния надзорен механизъм.
Новата надзорна рамка
ще бъде задействана при влизането на страната ни в Европейския банков съюз по силата на Механизма за тясно сътрудничество. Всички тези промени според предложението ще бъдат направени с изменения в Закона за БНБ, а чрез неговите преходни и заключителни разпоредби – и в закона за кредитните институции. Това е често използван у нас вариант на законотворчество – с един нормативен акт да се променят още няколко, свързани с него закони.
Освен че предоставят надзорни правомощия на ЕЦБ, предложените промени в Закона за БНБ, а чрез него и в закона за кредитните институции – въвеждат и безусловния ангажимент на
поднадзорните на БНБ лица да плащат надзорни такси /засега на централната ни банка/.
До момента те са освободени от тази тежест. В проектозакона обаче се казва, че ще бъде въведен чл.59а, в който ще пише: "Българска народна банка събира годишни такси за покриване на административните разходи, произтичащи от функциите по надзор и преструктуриране на поднадзорни институции. Редът за определяне на размера и начина за събиране на таксите се определя с наредба на БНБ". Ако бъде утвърден този текст в Закона за БНБ, не само банките ни, а и всички институции, които по някакъв начин БНБ надзирава – дружества за платежни услуги и компании за бързи кредити, ще плащат надзорни такси, без значение дали България ще се включи в механизма за тясно сътрудничество, или не.
А размерът на таксите най-вероятно ще се определя по начина, по който това става в Европейския банков съюз. Там всяка година надзорът бюджетира разходите, които смята да направи, а след това разпределя получената обща сума между отделните поднадзорни лица съобразно определен с наредба комплекс от критерии. Ако в края на годината се окаже, че планираната сума надхвърля реалните разходи, превишението се приспада от бюджетираната сума за следващата година. В случай, че разходите са по-високи от планираната сума, поднадзорните лица доплащат по ред, определен в съответна наредба.
От публикуваните от Министерството на финансите предложения за законови промени не става категорично ясно дали при присъединяването на България към Европейския банков съюз българските кредитни институции ще плащат на ЕЦБ отделни такси за надзор, или от таксите, плащани към БНБ ще се приспада сума,която ще отива и към ЕЦБ. При описаното положение няма да е чудно, ако присъединяването на страната ни към механизма за тясно сътрудничество доведе до двойно натоварване на кредитните ни институции с надзорни такси. А всяко подобно натоварване в крайна сметка ще рефлектира върху клиентите на тези институции, без значение дали те са вложители или кредитополучатели.
Вторият важен елемент в предложените от Министерството на финансите промени в Закона за БНБ и в Закона за кредитните институции е свързан с
легализирането на прегледа на качеството на активите
на българските банки, който ЕЦБ ще извърши, преди да реши дали страната ни е подготвена да се присъедини към механизма за тясно сътрудничество. Както вестник "БАНКЕРЪ" вече писа – до влизането на България в Еврпейския банков съюз ЕЦБ няма никакви законови правомощия да проверява, да оценява и да налага надзорни препоръки и мерки на българските кредитни институции. Точно по тази причина международната институция не прие първоначалните предложения за промени в българските закони, които й изпрати за съгласуване правителството ни на 30 август. В новия им вариант, изпратен там на 8 октомври, този недостатък изглежда, е отстранен. В него се казва, че в преходните и заключителните разпоредби на Закона за кредитните институции ще бъдат включени специални текстове, които детайлно регламентират правомощията на ЕЦБ при оценката на качеството на активите. Съгласно тези текстове българските кредитни институции ще са задължени да предоставят на ЕЦБ всички данни и документи, които тя изисква, а още и да й осигуряват достъп до счетоводните си системи, да дават писмени и устни обяснения и да осигуряват достъп за проверките на място, които ще извършва ЕЦБ. Тези правомощия, които ЕЦБ ще получи спрямо кредитните институции у нас в хода на проверката на качеството на активите, ще се разпростират и върху трети лица, които ЕЦБ оправомощи да извършват дейност, свързана с оценката на активите.
И третият важен елемент от законовите промени се отнася до осъществяването на
надзорните функции на ЕЦБ спрямо българските кредитни институции
ако и когато страната ни бъде приета в Европейския банков съюз по силата на механизма за тясно сътрудничество. След като това се случи, кой, върху кои банки и по-какъв начин ще осъществява пряк и дистанционен надзор, е тема, която изисква отделна обширна публикация.
Най-общо казано, банковият надзор на БНБ ще трябва да изпълнява всички разпоредби на ЕЦБ, засягащи български банки, в това число и увеличаването или намаляването на капиталови буфери. За момента е важно да се знае, че влизането на България в Европейския банков съюз дава
"ядрена опция" на ЕЦБ.
Този жаргонен израз най-общо включва възможността за крайни действия. Ако Европейската централна банка прецени, че страната ни не изпълнява някое от многобройните изисквания на Регламент 1024/2013 на ЕС, тя разполага с процедури, чрез които може даже да изключи страната ни от банковия съюз. Стане ли това, България няма право три години след такъв акт наново да кандидатства за участие в този съюз. Което означава, че за този период пътят й до европейския валутен механизъм ERM II и респективно до еврозоната е затворен. Освен това, ако страната ни влезе в Европейския банков съюз, но не получи обещаното включване в ERM ІІ, тя ще трябва да чака пак три години, преди да може да напусне Европейския банков съюз, ако поиска. Тук нещата идват малко като във вица за човека, който отишъл да получи сексуално удоволствие срещу заплащане и се оказало, че все опира до участието и на още един герой с името Вазелин…
Както винаги става у нас, политиците вече са надробили попарата, а ще я сърбат всички …
