България е показала впечатляваща многогодишна предистория на успешно покриване на номиналните маастрихтски критерии за конвергенция. Това заявява управителят на БНБ Димитър Радев в своя публикация в изданието "Euromoney Yearbook: Global Banking & Policy Review 2018" от 19 октомври 2018-а. "Например разумното управление на публичните финанси на България осигури като цяло балансирани бюджети за по-голяма част от миналите две десетилетия. Към момента съотношението дълг/БВП на България е на трето място сред най-ниските в ЕС. Ето защо да се добави още един глас в полза на здравия разум по въпросите, свързани с управлението на публичните финанси в еврозоната, би било от полза за всички", пише Радев. Според него България може да допринесе за укрепването на устойчивостта и стабилността на еврозоната.
Управителят на БНБ обръща внимание на факта, че през последните години еврозоната трябваше да се справя с двойното напрежение в резултат от световната финансова криза и от структурните предизвикателства, пред които беше изправена. За да му противодейства, еврозоната трябваше да разработи и приложи множество институционални реформи.
"Макар и България все още да не е член на еврозоната, нейните реформи са важни за нас както поради тяхното глобално въздействие, така и поради нашия ангажимент да се присъединим към Европейския паричен съюз", казва Радев, Той подчертава, че за България приемането на еврото е задължение съгласно Договора за присъединяване към Европейския съюз (ЕС) и дългосрочна цел. Освен формалния аспект на въпроса членството на България в еврозоната може да е полезно и за двете страни. Според управителя на БНБ самият процес на присъединяване към еврозоната дава тласък за провеждане на необходимите политики и мобилизира институциите в България. Свързаните с това усилия за реформи са насочени към ускоряване на реалната конвергенция на нашата национална икономика към еврозоната.
"Предвид положителния ефект от влизането на България в еврозоната дали този процес не се проточи твърде дълго?", задава риторичен въпрос Димитър Радев. Той смята, че отговорът му е отвъд оценката за покриването на различните критерии за конвергенция. Днес цялостната готовност на България се анализира от гледна точка на уроците, които еврозоната научи от неотдавнашната финансова криза.
Гуверньорът на БНБ смята, че Банковият съюз е нов ключов сегмент от архитектурата на еврозоната, който не съществуваше преди няколко години. Освен това области като качеството на институциите и управлението бяха признати за важни фактори за макроикономическите резултати.
"В днешно време един кандидат за присъединяване към еврозоната и нейния Единен надзорен механизъм трябва да докаже – наред с другото, стабилността на своята финансова система, както и качеството и ефективността на своите институции. Това е логиката зад неотдавна обявения нов подход, който да се прилага от България по отношение на участието на българския лев във Валутния механизъм II (ERM II). В съответствие с това ново развитие българските власти поеха редица ангажименти за прилагане на мерки и политики, които да осигурят гладък преход към присъединяване едновременно към ERM II и към Банковия съюз", обяснява Димитър Радев.
Той смята, че новият път на България към пълноправно членство в еврозоната ще ни преведе през неизследвана досега територия, включително и използването на механизма на тясно сътрудничество. "Може да срещнем както вътрешни, така и външни рискове, които да повлияят напредъка на въвеждането на еврото в България. Това са ясно осъзнати и напълно обясними опасения. С по-богат опит и по-добре развити институции еврозоната днес е различна от тази преди десетилетие. Затова всяко бъдещо разширение ще бъде различно от предходните", е заключението на управителя на БНБ.
