До поредния кризисен пиар прибягна правосъдното министерство, като пусна за обществено обсъждане текстовете на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа. Проектът беше изваден от архива, след като преди две години стигна до одобрение от кабинета и до гласуване на първо четене в няколко парламентарни комисии. Активирането му сега съвпада с оповестяването на доклад, в който Комитетът срещу изтезанията на Съвета на Европа констатира мизерни условия в някои от домовете за хора с психични разстройства и умствена изостаналост у нас.
Отправени са препоръки българските власти да вземат спешни мерки срещу битовия недоимък и недостига на медицински персонал. И понеже за това трябват много пари, по-лесно е да се подхвърли отново проектозакон, срещу който обаче правната общност отправя тежки критики. Не заради липса на хуманитарно мислене, а заради основателните съмнения, че написаното в закона няма да бъде изпълнено или ще бъде така побългарено, че ще има обратен ефект.
Съгласно проекта всички поставени под запрещение, които у нас са повече от 7000 души, ще бъдат обявени от съда за дееспособни – без оглед на тяхното състояние, стига да са навършили 18 години. Така ще им бъдат върнати всички права – включително и да се разпореждат с имуществото си, да гласуват и да бъдат избирани на всички властови позиции. Вместо сегашните настойници, които упражняват правата на запретените, хората с психически увреждания ще се разпореждат с тях самостоятелно и ще бъдат подпомагани от т. нар. подкрепящо лице. При това то ще бъде определяно не от съда, а от кмета, като единственото специално изискване е да има доверителна връзка с увредения.
Задачата на подкрепящото лице ще е да разяснява на ментално увредения правните действия и последиците от тях, след което ще вземат заедно решението. И понеже е ясно до какви злоупотреби ще доведе всичко това, особено при изповядане на имотни сделки, на нотариусите е вменено задължение да дават допълнително поне една седмица за консултиране на увредения. А в Наказателния кодекс е предвиден специален текст за наказание за измама от подкрепящо лице.
Родителите на деца с психически заболявания също вече ще могат да планират какво ще се случи с децата им след тяхната смърт, а всеки човек ще може да подаде предварителна декларация кой да се разпорежда с имотите му, ако изпадне в деменция. На изпадналите в будна кома пък ще се гледа като на изчезнали – съдът ще назначава техен особен представител, който да се разпорежда с имуществото им вместо техните близки и наследници. Всичко това е обяснено с довода, че запрещението е архаичен механизъм, който обрича психически увредените на "гражданска смърт".
Мярката беше обоснована с това, че България ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, две осъдителни решения на съда в Страсбург и решение на Конституционния съд. С подобни мотиви по готови калъпи предишният състав на правосъдното министерство по времето на Екатерина Захариева, по-специално заместничката й Вергиния Мичева-Русева, предложи и недодялани промени в Семейния кодекс, които изобщо не стигнаха до парламента.
Те предвиждаха осиновителите да разкриват задължително тайната на осиновяването, пълна забрана на разсиновяването, узаконяване на беззаконието при определяне на родителските права и практическо легализиране на отвличанията на деца в чужбина. Че тези предложения са негодни, пролича от това, че изобщо не стигнаха до парламента, но пък и разумното в тях остана само на хартия. Обстоятелство, което беше потвърдено тази седмица на Национална конференция за защита правата и интересите на детето при родителски конфликти и родителско отчуждение.
Чуха се отново разумни предложения за въвеждане на задължителна медиация по бракоразводните дела, изготвяне на психопрофил на всеки от родителите преди определяне на родителските права, създаване на специализиран детски съд или специализирани съдебни състави, отнемане на детето от родителя, който погазва режима на лични контакти във вреда на другия родител, регламентиране на съвместното упражняване на родителските права.
На конференцията беше признато, че броят на случаите, при които родителите ползват децата като оръжие помежду си, нараства лавинообразно. И че в над 90% от случаите съдът предоставя незаконосъобразно упражняването на родителските права на майките, които настройват безогледно децата срещу бащите и нарушават безнаказано съдебните решения. Безспорни и неизменни факти, които превърнаха отдавна брачното правораздаване у нас в институционално насилие по полов признак, реализирано на практика като организирана престъпна дейност срещу бащите, децата и семейството.
