За първи път Европейската комисия отхвърли проектобюджет на страна членка, Европейският парламент осъди убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги и настоя за спиране на износа на оръжие за Рияд, измамници с фалшиви дипломи осем години получавали огромни заплати от Комисията, българите са най-скептични към ваксините в цялата общност и Брюксел ни отпуска 60 млн.евро за Дунавски програми – това са сред основните теми в европейския дневен ред.
Безпрецедентно: ЕК върна проектобюджета на Италия
Европейската комисия отхвърли на 23 октомври проектобюджета на Италия за 2019 година. Причината са заложените от правителството в Рим прекомерни разходи. Институцията настоя Рим да представи преразгледан бюджетен план до три седмици. Решението на Брюксел е безпрецедентно, досега не е имало случай да отхвърли проектобюджет на страна членка. Ако Италия до три седмици не представи преразгледан проектобюджет, започва процедура за прекомерен дефицит, която може да завърши с финансови санкции, съответстващи на 0,2 процента от нейния брутен вътрешен продукт (или 3,4 милиарда евро според данните за 2017 година).
"Днес за първи път Комисията е принудена да поиска от страна от еврозоната да преразгледа проектобюджета си, но няма друг избор“, каза комисарят за еврото и финансовата стабилност, финансовите услуги и капиталовите пазари Валдис Домбровскис.
Реакцията на Италия не закъсня. На 24 октомври вицепремиерът Матео Салвини категорично заяви, че няма да промени бюджета на страната за 2019 година. Салвини настоя, че експанзивният бюджет, който увеличава дефицита през следващата година до 2,4% от брутния вътрешен продукт от 1,8% през настоящата година, е единственият начин да се намали огромният държавен дълг. Но според Брюксел така Италия нарушава изискването на ЕС, че дефицитът трябва постоянно да се понижава с годините.
"Италианците са на първо място. Италия вече не иска да бъде слуга на глупави правила", посочи Салвини, който е и ръководил на крайнодясната партия "Лига", участваща в управляващата коалиция заедно с антисистемното движение "Пет звезди". Но въпреки своя предизвикателен тон вицепремиерът заяви, че членството на Италия в блока на единната валута не се поставя под въпрос. "Не искам да напускаме еврозоната, нито Европейския съюз“, заяви той.
Италианският публичен дълг е в размер на 131,2% от БВП към края на миналата година – най-високото съотношение в еврозоната след това на Гърция.
Европейският парламент: Да спре износът на оръжие за Рияд
Европейският парламент единодушно осъди убийството на саудитския журналист Джамал Кашоги. Евродепутатите настояват да бъде спрян износът на оръжие за Рияд. Журналистът изчезна на 2 октомври след посещение в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул, където влязъл, за да получи документи. Тялото му бе намерено в кладенец на територията на консулството. Изчезването му предизвика силен международен отзвук, тъй като журналистът беше отявлен критик на кралското семейство в Рияд и пишеше за американския вестник "Вашингтон пост“. В продължение на повече от две седмици властите в Рияд отричаха, че Кашоги е бил убит, но на 20 октомври главният прокурор на кралството шейх Сауд ал Муаджиб потвърди смъртта му.
"Престъплението срещу който и да било журналист, където и да е, е посегателство срещу свободата на изразяване и срещу нашите общества, срещу начина ни на живот и ценностите ни – срещу всеки от нас. Три седмици след събитията вече знаем, че Кашоги е бил убит в консулството, има задържани заподозрени, но още много подробности липсват. Саудитските власти трябва да съобщят всичко, което знаят, и да изправят виновниците пред съда“, заяви върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини.
Председателят Антонио Таяни призова за международно разследване на смъртта на журналиста и писателя Джамал Кашоги. "Този парламент винаги ще бъде начело на защитата на свободата на печата и на журналистите. Парламентът настоява саудитските власти да разкрият и накажат извършителите на това чудовищно престъпление", заяви Таяни, приканвайки за щателно международно разследване.
"Калинки“ мамили ЕК осем години
Двама служители на Европейската комисия са работили в институцията цели осем години благодарение на подправени дипломи. Измамниците – Филип Б. и Лоранс С., са разкрити по случайност и предадени на съд. Лоранс твърдяла, че е дипломиран юрист и политолог от Сорбоната в Париж, а Филип, че е завършил право и инженерни науки. Двамата кандидатствали и били назначени на високи постове в институцията.
Въпреки че получили желаните длъжности, скоро след като били назначени на работа, двамата започнали да подават болнични листове. Така в продължение на години те получавали огромни заплати и осигуровки, без да се явяват на работа. Двамата признали, че умишлено са подвели Комисията, за да се облагодетелстват и не са имали никакво намерение да работят.
След самопризнанията прокуратурата е поискала 36 месеца затвор за Филип Б. и 18 месеца затвор за Лоранс С. Ако бъдат признати за виновни, те ще трябва да възстановят и заплатите, получени от 2004 до 2012 г. – в размер на общо 670 000 евро. Защитата на измамниците продължава да настоява, че няма закононарушение.
Българите се страхуват от ваксините
Българите изпитват най-голямо недоверие към ползата от ваксинирането и е на предпоследно място в доверието към сигурността на ваксините. Това показва най-новото и най-голямо досега проучване на отношението към ваксините и ваксинирането в ЕС, разпространено От Европейската комисия на 24 октомври.
Според проучването едва две трети (66.3%) от българите смятат, че ваксините са безопасни, а 72.7% – че са ефективни. Това поставя страната на 28-о и 27-о място от 28-те страни членки на съюза. В останалите 6 въпроса, зададени на десетки хиляди европейци през тази година, България заема между 24-о и 26-о място. Категорична убеденост, че ваксините са сигурни, са изразили 27.6% от българите, а други 38.7% казват, че по-скоро са склонни да се съгласят с подобно твърдение. Но общо 13% не го приемат, а други почти 14% нямат мнение или не са отговорили на въпроса. Иначе казано, при анкетирани 1200 души в България, недоверчивите са сред тях са 240, а без мнение са още 164. България (78.4%), Полша (75.9%) и Словакия (85.5%) са страните с най-малък дял анкетирани, заявили, че е важно децата в страната да се ваксинират
На 2 юни в големите български градове се състоя национален протест срещу задължителния статут на ваксините. Основното искане бе ваксините в България да станат по избор, както е в повечето европейски страни, като за целта да бъде променен Закона за здравето в чл. 58, за да се приложи законово принципът на информираното съгласие.
По последни данни на Националния център по обществено здраве и анализи децата у нас, които нямат задължителните имунизации, заради отказ на родителите да се поставят, са между 0,07 и 0,74%, което е около между 46 и 449 души. Най-голям е броят на имунизираните срещу туберкулоза деца – 96.2%. Делът на обхванатите пък е най-малък при имунизациите срещу хепатит Б /91.9/ и пневмококови инфекции – /91.3%/. Сред основните причини родители да не ваксинират децата си са установени медицински противопоказания или дългосрочна миграция на семействата.
Брюксел ни отпуска 60 млн.евро за Дунавски програми
Брюксел ни отпуска 59 млн. евро за проекти по Програмата за транснационално сътрудничество "Дунав 2014 – 2020“. Регионалното министерство в София трябва да започне информационна кампания за потенциални бенефициенти. Финансирането ще се отпуска за проекти в областта на опазването на околната среда, екологични мрежи и коридори, подобряване на транснационалното управление на водните ресурси и превенция на риска, подобряване на енергийната сигурност и енергийната ефективност.
Програмата за транснационално сътрудничество "Дунав 2014-2020“ е финансов инструмент за насърчаване на проектни идеи. С нея се цели да се постигне реална полза за хората и да изградят ефективни връзки между властите и организациите в Дунавския регион. Тя обхваща територията на Австрия, България, Чехия, Германия (федерални провинции Бавария и Баден-Вюртемберг), Хърватия, Унгария, Румъния, Словения и Словакия, както и на държави кандидат-членки – Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора. Молдова и четири области от Украйна (Закарпатска, Ивано-Франковска, Одеска и Черновицка област) също могат да участват в програмата с финансиране от страна на Европейския инструмент за съседство. Общият размер на средствата е 263 млн. евро, осигурени от Европейския фонд за регионално развитие.
