Както можеше да се очаква, напрежението около Агенцията за българите в чужбина засили жаждата на опозицията за оставки, която тъй или иначе вече беше взела на мушка вицепремиера и лидер на НФСБ Валери Симеонов. Той обаче даде да се разбере, че дори не обмисля раздяла с вицепремиерския пост под натиск от БСП, ДПС и "Воля", определяйки позициите им като несъстоятелни.
В четвъртък (1 ноември) на извънреден брифинг в Министерския съвет Симеонов заяви, че неговите правомощия като вицепремиер са да координира работата на агенцията, а не да я контролира. "Смея да твърдя, че до момента стриктно, прецизно и ефективно си изпълнявам задълженията по координация", подчерта той. Доказателство за това били направените промени по отношение на трудовата миграция, които позволяват на хора от български произход да се включат в пазара на труда в България.
Лидерът на НФСБ разказа как през лятото на 2017-а е получил писмени сигнали за нередности в агенцията от бившата служителка на правосъдното ведомство Катя Матева, която към онзи момент отговаряла пряко за българското гражданство. Но понеже не можел да провери достоверността на тези данни, се консултирал с военния министър и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов, защото предложението за председател на агенцията дошло от него. "Информирах го за сигнали и получих от него съгласие да предоставя сигналите на специализираните служби. Това се случи на 30 октомври 2017 година. След две седмици направих нова среща, за да разбера дали се работи по въпроса и с това моите ангажименти приключиха", разясни Симеонов.
От ГЕРБ, в лицето на финансовия министър Владислав Горанов, отново подкрепиха Валери Симеонов, при все че протестите на майките на деца с увреждания и други негови критици продължават вече десетина дни.
"Ако излезе от изпълнителната власт Симеонов, не е ясно как ще функционира малката коалиция "Обединени патриоти". Това създава определени предпоставки за нестабилност. На този етап предпочитаме да няма промени в коалицията", коментира Горанов.
Междувременно БСП се прицели и в другия вицепремиер от "Обединени патриоти" – Каракачанов. Социалистите изнесоха данни, тиражирани по-рано в медиите, че ремонтът на самолетите Су-25 се оскъпява значително. Червените депутати нарекоха това обстоятелство "пореден грабеж", оценявайки го на 180 млн. лева. Според тях е погазен националният интерес, като е изпратена оферта за дейностите до две чуждестранни фирми. Избрана е една – от Белорусия. Само тя е подала оферта, като първата цена е била над 40 млн. лв., после стига 82 млн. и накрая скача главоломно. Почти три пъти е оскъпена поръчката, изтъкват от БСП, като не са взети предвид възможностите на българските предприятия за ремонт и не е имало санкция от парламента за милионния харч.
От ДПС пък съобщиха, че няма решение за бойкот на заседанията на парламента. По думите на депутата Хамид Хамид имало решение за демонтаж на правителството и то се изпълнявало. Движението настоявало всички патриоти да бъдат отстранени от властта и било склонно да подкрепи следващо правителство на малцинството. От изказването на Хамид се разбра, че се преценявало ден за ден дали да се влиза в пленарната зала или не.
На 1 ноември Мустафа Карадайъ и подопечните му бяха в пленарната зала, тъй като на дневен ред бе второто гласуване на т.нар. медиен закон на Делян Пеевски. Текстовете, които задължават печатните, електронните и онлайн медии да посочват на сайтовете си информация за действителния си собственик и да декларират полученото финансиране за предишната година, бяха одобрени от 90 народни представители. При отсъствието на Пеевски от Народното събрание, текстовете бяха защитавани от другите вносители – Велислава Кръстева и Йордан Цонев.
