Междинните избори в Съединените щати, които се проведоха на 6 ноември, бяха едни от най-коментираните, зорко наблюдавани и напрегнати в цялата история на страната, и за това имаше проста причина – вотът бе възприеман като референдум за политиката на президента Доналд Тръмп. Сблъсъкът обаче така и не завърши с категоричен резултат – не и с такъв, който би позволил на едната от двете противостоящи страни да се обяви за победител.
Най-същественото все пак е, че Тръмп изгуби подкрепящото го републиканско мнозинство в Камарата на представителите на американския Конгрес. Последиците от тази промяна ще са значителни и предвещават сериозни неприятности за президента. Демократите ще овладеят всички комисии в Камарата и ще имат властта да призовават на изслушване пред тях когото и когато си поискат, а това означава неудобства за държавния глава и неговите приближени.
Можеше обаче да е и много по-зле за стопанина на Белия дом. Демократите вероятно ще спечелят допълнителни 35 места в Камарата, но това е съвсем в нормата на историческите представяния на президентските партии на междинните избори по време на първия президентски мандат. При Барак Обама през 2010-а например демократите претърпяха съкрушително поражение, губейки 63 места. Подобно нещо се случи и с Бил Клинтън, когато през 1994-а неговата партия изгуби 54 места.
Нещо повече, републиканците не само запазиха мнозинството си в Горната камара на Конгреса – Сената, но дори и го затвърдиха, отнемайки мандати, принадлежали досега на демократите. Това може да послужи като основание за Тръмп да обяви, че мачът е завършил с равен резултат, но няма да отмени затрудненията, които се очертават пред него. Основен източник за тях ще бъдат три комисии в Камарата на представителите, които минават в ръцете на демократите: за разузнаването, по надзора и юридическата. Комисията по разузнаването ще може да даде нов тласък на разследването на руската намеса в президентските избори през 2016-а. От своя страна новият председател на комисията по надзора вече изяви интерес към разрешителното за достъп до секретна информация на президентския съветник и зет Джаред Къшнър. Контролът над юридическата комисия пък е от съществено значение, защото през нея преминава пътят към евентуален импийчмънт на президента.
Най-важната последица не е пряко свързана с вота на 6 ноември, но именно при нея той ще даде своето най-силно отражение. Става дума за разследването на специалния прокурор Робърт Мълър за руската намеса в изборите през 2016-а и връзките на държавния глава и неговото обкръжение с Москва. В близките месеци Мълър ще трябва да приключи разследването и да представи резултатите пред Конгреса. Според запознати това трябва да се случи в рамките на половин година.
Промяната неминуемо ще се отрази и върху външната политика. Демократите са готови да дадат летящ старт на редица политически идеи, които бяха отразени в изключително подробния им сенатски доклад за руската хибридна война в Съединените щати и Европа. Вероятно те ще се възползват и от контрола си върху бюджета, за да принудят администрацията да се съобрази с целите на Парижкото споразумение за климата, които САЩ приеха, но от които Тръмп се отрече.
Съществена промяна може да се очаква в активността на Камарата на представителите и по отношение на Европа, след като досегашният председател на подкомисията по европейските въпроси, републиканецът Дейна Рорабейкър, не успя да си осигури преизбиране. Известен с това, че се хвалеше, че загубил на канадска борба от Путин, както и с предложението Македония да бъде поделена между България и Косово, Рорабейкър бе критикуван, че се възползва от позициите си, за да спъва подкрепата за европейската интеграция и за разследване на действията на Москва – до такава степен, че някои конгресмени публично си задаваха въпроса дали той не е на заплата в Кремъл.
Макар че Рорабейкър допусна да се проучва упадъкът на демокрацията в Турция, той блокираше ефективното обсъждане в Камарата на американските действия по отношение на някои от най-важните въпроси, засягащи американско-европейските отношения. Те включваха руската анексия на Крим и намесата във войната в Донбас, ерозията на демокрацията в Полша и Унгария, стремежа на Македония към ЕС и НАТО, разширяването на НАТО в Черна гора, Брексит, както и редица въпроси в отношенията между Вашингтон и Брюксел.
Завръщането на Камарата в ръцете на демократите ще означава повече фокусиране върху Европа, по-силна подкрепа за Европейския съюз и НАТО, засилена непримиримост към корупцията и авторитаризма и особено към лидери, към които Тръмп проявява симпатия, като: унгарския премиер Виктор Орбан, Путин и турския президент Реджеп Ердоган.
Освен че Русия ще бъде по-внимателно наблюдавана, очаква се, че комисията по външна политика ще обърне специално внимание на Балканите. Интересът към реигона ще е засилен не само заради геополитическото му значение, а и защото новият председател на външната комисия е лично ангажиран с него. Елиът Енджъл е известен като "човека на Косово" в Конгреса и досега се изявява като основен застъпник за ангажиране на Вашингтон в Черна гора, Македония и Босна и Херцеговина.
Каквото и да предприеме Камарата на представителите, то няма да е достатъчно, за да бъде принуден Тръмп да направи съществен завой във вътрешната или външната си политика – най-малкото защото Сенатът остава в неговите ръце. Повечето наблюдатели са на мнение, че сега президентът изцяло ще се съсредоточи върху преизбирането си през 2020-а и дори че от момента на приключването на изборния ден на 6 ноември той вече е в кандидатпрезидентска кампания.
